Решение № 12089 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. А. М. против решение 22100/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 3549/2025 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да се отмени. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), оспорва касационната жалба по съображения в открито заседание, като представя писмени доказателства - два броя писмени справки за актуалното състояние в Сирийската арабска република от 31.09.2025 г. и 20.10.2025 г. Иска оспореното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 22100/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 3549/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. А. М., гражданин на Сирийската арабска република, против Решение 1888/24.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. АССГ е счел за правилни и кореспондиращи със събрания доказателствен материал изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и за липса на материалноправните предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и констатациите му са съответни на данните, които се съдържат в тези източници на информация. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените за първи път пред първата инстанция доказателства, както и с информацията от предоставената справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съда) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни от справките за Сирия, сочещи, че след свалянето от власт на президента Б. ал А., огромен брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а вътрешно разселени лица - са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. Неоснователни са доводите на касатора по отношение на становището на Държавна агенция Национална сигурност, дадено в административното производство с оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В настоящия случай административния орган е съобразил всички факти и обстоятелства при произнасянето по молбата за международна закрила, с оглед чл. 75, ал. 2 ЗУБ, и съображенията за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, съответно поставения отказ в процесния акт, са законосъобразни, тъй като отказа не се основава само и единствено на становището на ДАНС. Административният акт е поставен в унисон с Решение на СЕС (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело C-159/21, ECLI:EU:C:2022:708. Следователно в настоящия случай не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нито на съдопроизводствените правила, тъй като административния орган е направил съвкупна преценка относно материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Становището на ДАНС, с което се възразява на чужденеца да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут е цитирано като част от събраните доказателства в административното производство, но на практика то не съставлява основание по чл. 4, ал. 4 от ЗУБ, защото за чужденецът не са признати за възникнали права, които да му бъдат отречени. По изложените съображения и при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение