Решение № 3916 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2015 г.

Решение № 3916 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13768/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационната жалба на Т. О. Р. срещу решение по адм. д. № 267/2015 г. по описа на Административен съд С.- град . И. отмяна на решението поради необосновано и материална незаконосъобразно. Твърди, че съдът няма мотиви защо отхвърля иска над уважената част и не възприема заключението на вещото лице. Не е възстановена на работа и поради това не й е определено възнаграждение, поради което най-справедливо би било да се определи обезщетение по осреднена стойност между минимално и максимално възнаграждение за длъжността, която е заемала, а не върху минималното възнаграждение. Претендира разноски. Ответната страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила и претендира за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради материална незаконосъобразност на решението. Освен това съдът не е развил съображения за доказателствата относно размерите на възнагражденията на останалите служители, както и разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите . Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 104 от ЗДСл по иск на Т. О. Р. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за присъждане на обезщетение в размер на основната й заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Претенцията е в размер на 1600 лв. за периода от 25.01.2012 г. до 23.02.2012 г., през който не е работила и в размер на 4159 лв. за периода от 24.02.2012 г. до 25.07.2012 г., през който е заемала държавна служба с по-ниско възнаграждение, или общо в размер на 5 727, 25 лв. С решение № 6265/21.10.2015 г. по адм. д. № 267/2015 г. по описа на Административен съд С.- град е присъдено обезщетение в размер на 979, 89 лв., ведно със законната лихва за времето от 28.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния размер искът е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта за прекратяване на служебно правоотношение № ЧР 29 от 25.01.2012 г. на ИД на ИАРА с решение на съда влязло в сила на 28.03.2013 г. по адм. д. № 7917/2012 г. по описа на ВАС, а ищцата не се е явила да заеме службата. Съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл редакция от 1.07.2012 г. До прекратяване на служебното правоотношение Р. е заемала длъжност "началник отдел" на отдел "Управление на приоритетни оси", дирекция "ЕФР", с ранг IV младши, длъжностно ниво ЕКДА А6 в ИАРА. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил минималният размер на възнаграждение по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите в държавната администрация за 4 ниво от 750 лв., вместо максималния от 2400 лв. с довод за чл. 9 и чл. 11 от Наредбата без да се мотивира с конкретни правни доводи. Съдът изчислил обезщетение за периода от 25.01. до 31.03.2012 г. общо в размер на 979,89 лв., като за периода от 1.04 до 25.07.2012 г. е приел, че обезщетение не се следва, тъй като получаваното възнаграждение е по-високо от минималното от 750 лв. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл има за цел възмездяване на уволнен служител при незаконно уволнение за времето, през което е бил без работа, но за не повече от 6 месеца. Проблемът е в определяне на размера на обезщетението, обусловено от основна заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. До приемане на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не създава затруднения. С чл. 3, ал. 2 от Наредбата основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно Приложение № 1, в минимален и максимален размер, при отчитане на нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Органът по назначаването има по чл. 67, ал. 4 от ЗДСл компетентността и субективната преценка да определи конкретния размер на заплатата. Моментът на възстановяване на служба е по-близък към момента на признаване на уволнението за незаконно, поради което не е налице правен проблем при определяне на обезщетението на възстановен на служба служител с определена от органа по назначаване конкретна заплата със заповедта за назначаване. В настоящия случай обаче служителката е уволнена със заповед от 25.01.2012 г., уволнението е признато за незаконно на 28.03.2013 г., но поради неявяването й не е възстановена на служба и поради това няма определен конкретен размер на възнаграждение при възстановяване. Следователно не е налице основна заплата на служителя към момента на признаване на уволнението за незаконно по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Няма законов критерий как да бъде определена заплата на служител с признато незаконно уволнение и при действието на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Поради това настоящият съдебен състав възприема разрешението дадено с решение № 7951 от 11.06.2014 г. по адм. д. № 15588/2013 г. по описа на ВАС, пето отд. и Решение № 8554/11.07.2016 г. по адм. д. № 258/2016 г. по описа на ВАС, пето отд., основната заплата в настоящия случай да бъде определена като средна стойност между минимума и максимума на основните месечни заплати за съответното длъжностно и експертно ниво. Р. е заемала длъжността "началник отдел" с ранг II младши, длъжностно ниво в ЕКДА А6. Към 28.03.2013 г. началник на отдел "Управление на приоритетни оси" е с длъжностно ниво 6- "Ръководно ниво 6А", ниво на основна месечна заплата 12, минимални изисквания висше образование, ранг III младши и професионален опит 4 г. С. Р. е притежавала по-висок професионален опит от минимално изискващото се за тази длъжност. Съдебният експерт е изчислил, че за периода 25.01.2012 г. до 25.07.2012 г. на база средна стойност на заплатата за длъжността към 28.03.2013 г. за периода, през който жалбоподателката е била без работа и периода, през който е работела, но с по-ниско възнаграждение, дължимото обезщетение общо е от 5 727, 25 лв. Като е отхвърлил иска за разликата над 979, 89 лв. до 5 727, 25 лв. съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В отхвърлителната част решението следва да бъде отменено, като бъде присъдена разликата от 4747, 36 лв. (четири хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки. ), ведно със законната лихва от 28.03.2013 г. Предвид изхода на делото е основателно искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направени по делото деловодни разноски в размер на 560 лв. за процесуално представителство в касационното производство, платени в брой. Първоинстанционният съд е присъдил изцяло направените деловодни разноски пред първата инстанция. Като взе предвид, че не е внесена държавна такса по чл. 2а вр. с чл. 18, ал. 3 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за настоящото съдебно производство, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати 5 лв. държавна такса по сметка на ВАС. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение