Решение № 636 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2018 г.

Решение № 636 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Ташев, в качеството му на пълномощника на ЕТ "Нанси-С. Колева", ЕИК 126020388, представлявано от С. Колева, срещу Решение № 943 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 584/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлен изцяло предявения от едноличния търговец иск срещу Националната агенция за приходите, с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 543 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразен акт на органите по приходите. В жалбата се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът – Национална агенция за приходите – София не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с исковата молба на ЕТ "Нанси-С. Колева", ЕИК 126020388, представлявано от С. Колева, срещу Националната агенция по приходите за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 543 лв. (540 лв., представляващи заплатен депозит за ССчЕ и 3 лв. за банков превод) по адм. дело № 3256/2013 г., в производството по което е бил отменен, като незаконосъобразен, ревизионен акт № 261300614/08.07.2013 г., издаден от служители на ответника. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че не са налице комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на имуществената отговорност на държавата. Сумата от 540 лв. е платена след приключване на съдебното производство по оспорване на акта – на 22.12.2016 г. и във връзка със започнало изпълнително производство по заплащането й чрез издаване на изпълнителен лист и изпращане на покана за доброволно изпълнение. От друга страна в чл. 161 ДОПК е предвиден специален ред за възстановяване на разноски при оспорване на ревизионни актове, който ред изключва приложението на ЗОДОВ по аргумент от чл. 8, ал. 3 с. з., но изискването на закона е разноските да са платени към момента на приключване на устните състезания, т. е. преди постановяването на съдебния акт. Изводът на решаващия съд е, че отговорността на ответника за понесените от ищцата разноски в съдебно-административното производство по конкретното дело може да бъде ангажирана само в рамките на това производство, в което са направени въз основа на представения от страната списък. Решението е недопустимо. В съдебното производство всяка страна внася в съда разноски за събиране на посочени от нея доказателства, като има право, след приключване на процеса в нейна полза, да иска от противната страна да й ги заплати изцяло. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Фактическият състав, от който то се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на този спор; съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски. Тази отговорност е обективна, невиновна, но не е отговорност за вреди, както твърди ищцата в исковата си молба. Отговорността за разноски може да се осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск. В случая възнаграждението на назначеното от съда вещо лице се определя от органа, възложил експертизата, т. е. съда, съобразно изискванията на чл. 29 Наредба № 3/2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, с възможност размерът на това възнаграждение да бъде изменен му при условията на чл. 33 от същата наредба. Така определеното, заплатено от страната и изплатено на вещото лице възнаграждение съставлява разноски по делото, за които изправната в спора страна следва да бъде възмездена чрез присъждането им. В хипотеза като настоящата, когато страната, в чиято тежест е възложено заплащането на възнаграждение за допусната и назначена от съда експертиза, не е внесла предварително изискуемия депозит (чл. 76 ГПК), това възнаграждение за труда, положен от вещото лице се заплаща от съда. Останалата задължена страна следва да възстанови на съда този разход, който е изплатен от неговата сметка. За целта съдът е в правото си да постанови определение за принудителното събиране на сумите - чл. 77 ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 АПК. Налице е виновно поведение на страната, увредило съда и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение не се дължи. На второ място следва да се отбележи наличието на друга законодателна възможност за компенсация на разходите - ако, в конкретния случай, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, страната бе заплатила дължимото възнаграждение за вещото лице, би могла в този срок да поиска и изменение на съдебното решение в частта за разноските, от която възможност страната не се е възползвала. На трето място, конкретното съдебно административно производство, за което се претендират разноски, се е развило по реда на чл. 156 и сл. ДОПК. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. За да се постанови съдебен акт в този смисъл обаче жалбоподателят следва да докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания (разноски), както и да установи техния размер. Именно в това е смисълът на чл. 80 ГПК, който изисква от страната, претендираща за разноски да представи списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Наличието на специален ред за обезщетяване на страната за понесените от нея разходи в процеса изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. По горните съображения решението, в обжалваната му част, с която административният съд се е произнесъл по съществото на предявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото - прекратено. Предвид изхода на делото разноски на касатора не се дължат. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение