Решение № 17044 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2011 г.

Решение № 17044 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12070/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Янка Никова Чошнова срещу решение № 3218 от 29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6939 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - главният архитект на Столична община, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Янка Никова Чошнова против заповед № РД-09-50-411 от 06.04.2009 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е отказано да се допусне изработване на регулационния и застроителен план на поземлен имот № 843 и улична регулация, кв. 23, м. "в. з. Горна баня", район "Овча купел", по заявление с приложена скица - предложение с вх. № ГР-94-Я-23 от 11.12.2008 г. от Янка Никова Чошнова. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Правото да се поиска изменение на устройствен план принадлежи на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ - а именно: собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП. В случая искането за изменение на плана е направено от легитимирано лице в качеството му на собственик на имот с пл. № 843, предмет на плана. Установява се, че дворищната регулация на процесния имот е утвърдена с решение № 112 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. и с решение № 36 от 15.04.2002 г. на Столичния общински съвет. Част от имота попада в границите на улична регулация и подлежи на отчуждаване. Искането на жалбоподателката за изменение на плана е разгледано от отделите "ТП и ОГП", "Инженерни мрежи", "Комуникации и транспорт" и "Правен" при ДАГ - Столична община, като становището им е да не бъде уважено искането, тъй като улицата е необходима за обслужването на района и за транспортната схема. Правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е мотивирана. Административният орган се е позовал на становищата на отделите "Комуникации и транспорт" и "Правен". Освен това съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗУЗСО (Закон за устройството и застрояването на Столична община), на който текст се е позовал административният орган, сроковете за започване на отчуждителни процедури за изграждане на обекти - публична общинска собственост, на територията на Столична община, са 10 г. за второстепенна улична мрежа и 5 г. за всички останали обекти. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗУЗСО посочените срокове започват да текат от влизането на същия в сила - 26.01.2007 г., и към момента на издаване на оспорената заповед същите не са изтекли, поради което не са налице основанията на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за изменение на действащия подробен устройствен план. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаване на процесната заповед. Изложени са както фактическите, така и правните основания за издаването й. Правилно административният съд е приел, че предвидения в чл. 135, ал. 3 от ЗУТ срок за издаване на заповедта е инструктивен, а не преклузивен такъв, който да обоснове наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед изложеното обжалваната заповед, както правилно е приел административният съд, се явява законосъобразна. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - второ отделение,