Решение № 7062 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2016 г.

ВАСII отделение06.06.2017 г.докладчик т Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА - Б. ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - Б., да заплати на К. Д. С. и М. Д. Й. и двете от гр. С., сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв., а на ЕТ "Л.-Б. - Л. М.", с адрес на управление гр. Б., ул. Д. ..№..., представляван от собственика Л. Н. М., сумата от 1000 (хиляда) лв. разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7062 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Б., срещу Решение № 1060/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 547/2015 г. по описа на АС - Б., с искане за отмяната му, като неправилно. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответните страни - К. Д. С. и М. Д. Й., чрез адв. Молерова, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват за оставянето му в сила, поддържат се доводите, изложени в писмения отговор. Претендират се разноски, за заплащането на които са представени доказателства с отговора по жалбата. Ответникът - ЕТ "Л.-Б. - Л. М.", редовно призован, не се представлява. Постъпила е по делото писмена защита, от адв. И. Н., пълномощник на ЕТ, със съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответните страни - Ц. И. П., М. С. Л., Т. С. С., И. К. Т., Р. К. Т. и Т. С. Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт, подлежащ на оспорване, е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспорената пред АС-Б. от К. С., М. Й. и ЕТ "Л.-Б. - Л. М.", заповед № 18-4047/27.05.2015 г. на началника на СГКК - Б., е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр. Б., (одобрена със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изп. директор на АГКК), състоящо се в: коригиране границите на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054, обособяване на два бр. нови ПИ, с идентификатори 02676.501.4306 и 02676.501.4307, преномерация на сграда с нов идентификатор 02676.501.4306.1, на основание проведени процедури по помощен кадастрален план, Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на кмета на община-Б., удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ от 22.08.2012 г., скица и решение № 836/28.09.2012 г. на ОСЗ-Б. и геодезическа разработка, в частта й, с която се коригират границите на ПИ 02676.501.3054 и в частта относно нанасянето на ПИ 02676.501.4306. С обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради липсата на мотиви, в противоречие с изискванията на чл. 59, т. 4 АПК. Акцент в изводите в съдебния акт, е неизлагането на фактическите основания за издаването на заповедта, довело до препятстване на възможността за защита на засегнатите лица и на извършването на съдебен контрол за законосъобразност, както и явната конкуренция на права на оспорващите и заявителя, при несъобразяване с постановените влезли в сила съдебни решения, с цел установяване на действително признатите права на собственост на страните върху процесните имоти. Обжалваното решение е правилно. Административното производство е образувано въз основа на заявление от 11.09.2014 г., подадено от М. И. Т., за нанасяне на настъпили промени в КК и КР на гр. Б. Сезираният административен орган е уведомил заинтересованите страни, постъпили са две възражения - от ЕТ, С. и Й., със съображения, че не са налице предпоставките за уважаване на претендираното изменение, тъй като то не съответства на притежаваното от молителката и установено по съдебен ред право на собственост. Оспорената заповед е издадена след влизане в сила на изменение на ЗКИР, обн., ДВ, бр. 49/2014 г., поради което законосъобразността на акта, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, се преценява съобразно тази редакция на относимите материалноправни разпоредби. Видно от разпоредителната част на заповедта, скицата - проект за изменението на КККР и заключението на вещото лице по делото по повторно назначената СТЕ, е извършена промяна в границите на съществуващи обекти, като контурите на обособените 2 нови имота, с идентификатори 02676.501.4306 и 02676.501.4307, засягат както следва: от ПИ 02676.501.3054 остават 784 кв. м. (от 1624 кв. м.), от ПИ 02676.501.3052 остават 102 кв. м. (от 1270 кв. м.), а от ПИ 02676.501.3053 остават 104 кв. м. (от 2140 кв. м.). Правилно е заключението на съда, че за оспорващите е налице правен интерес в процеса, тъй като с допуснатото изменение се засяга правото им на собственост, за сметка на твърдяното от заявителя. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР в относимата редакция предвижда непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър, да се попълват въз основа на писмени доказателства и скица - проект, а в случай, че са свързани със спор за материално право, непълнотата или грешката се отразяват в комбинирана скица и се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. От новите редакции на чл. 51 - чл. 54 ЗКИР е видно, че отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа такива. Законосъобразно съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви - фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти и в кой от случаите на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, е извършено одобреното изменение. Нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР само определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КК и КР. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка, в какво се изразява непълнотата или грешката в КК, води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон, нарушава се и правото на защита на страните в процеса. При тези безспорни данни и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискуемата форма, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 2 АПК, е законосъобразен и обоснован. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил постъпилите възражения, нито представените, влезли в сила не малко на брой съдебни решения свързани с правата върху процесните имоти, а изброяването в заповедта на съдържащи се по делото актове, не може да се приеме за наличие на мотиви. Затова, като е одобрил поисканото изменение на КККР, компетентният административен орган е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена с обжалваното решение. Правилността на констатираните нарушения се е отразила и на съдържанието на касационната жалба, в която липсва каквато и да е конкретика, най-общо се правят оплаквания за неправилност на решението. Съдебният акт е валиден, допустим, обоснован и правилен, поради което следва да се остави в сила. При този изход на процеса, на ответните в касацията страни: К. Д. С. и М. Д. Й., защитавани от адв. Молерова, съгласно договор за правна помощ и съдействие, приложен към отговора-възражение по жалбата и на ответника ЕТ "Л.-Б. - Л. М.", упълномощил адв. Немчева на 08.02.2017 г., се следва присъждането на разноски за тази съдебна инстанция, съотвено в размер на 1200 лв. (общо за двете) и 1000 лв., претендирани своевременно и доказани по размер, без възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1