Решение № 11013 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2010 г.

Решение № 11013 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Теньо Несторов Тенев от гр. Казанлък срещу решение № 381 от 18.12.2009 г. по адм. д. № 492/2009 г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 09004151/12.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора, за налагане на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС на принудителна административна мярка - временно ограничение за напускане на страната и неиздаване на паспорт на български гражданин. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, тъй като не са налице сочените в административния акт фактически основания за издаване на заповедта, качеството му на длъжник в големи размери по посочените в заповедта изпълнителни дела и не е задължено лице и не носи лична имуществена отговорност като физическо лице. Ответникът по жалбата не е взел становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК с пощенско клеймо от 12.01.2010 г. при получено съобщение за решението на 29.12.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че оспорената пред съда заповед на директора на ОДМВР Стара Загора е издадена по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС на Теньо Несторов Тенев в качеството му на управител и собственик на капитала в "Тенком" ООД Казанлък, за задължения в размер над 5000 лв, включително по справка - декларация по ЗДДС, ревизионен акт и наказателно постановление, във връзка с които в отдел "Събиране" при ТД на НАП - Стара Загора са били образувани изпълнителни дела № 5056/2006 г., № 7613/2007 г. и 7755/2007 г. Безспорно е, че към датата на издаване на заповедта жалбоподателят и бил управител на дружеството, с протокол на общото събрание на съдружниците от 13.08.2009 г. е освободен от тази длъжност и е избран друг управител. Съгласно чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, не се разрешава напускане на страната на лицата, за които е поискана забрана по реда на по чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Член 182, ал. 2, т. 2а от ДОПК предвижда, че органът установил вземането, ако задължението е по- голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, може да поиска от органите на МВР да не се разрешава на длъжника или на членове на контролните или на управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Основателно е прието от съда, че в случая по отношение на жалбоподателя е поискана забрана по реда на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП Стара Загора, мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от органа установил вземането. Правилни са изводите на съда, че неточното посочване в мотивите на заповедта, че Теньо Несторов Тенев е длъжник в големи размери, след като от публичния изпълнител е поискано налагането на принудителната административна мярка в качеството му на управител на дружеството "Тенком" ООД, не води до незаконосъобразност на административния акт. Записано е в мотивите на заповедта, че е издадена по предложение на Национална агенция за приходите - ТД Стара Загора за задължения по посочените изпълнителни дела, административният орган е обосновал издаването на заповедта с искането на публичния изпълнител за налагане на принудителната административна мярка за непогасени задължения по посочените изпълнителни дела, следователно в административния акт са посочени фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В мотивите на заповедта директорът на ОДМВР Стара Загора се е позовал на предложението на публичния изпълнител, в което ясно е заявено, че се иска налагане на принудителна административна мярка на жалбоподателя на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС, в качеството му на собственик и управител на дружество "Тенком" ООД за задължение на дружеството по- голямо от 5000 лв. Доводите в касационната жалба, че в заповедта не се съдържат действителните фактически основания за налагането на принудителната административна мярка са неоснователни. Няма твърдения пред административния съд да е представено обезпечение за задължението. Качеството на собственик на капитала на дружеството не е самостоятелно основание за налагане на принудителната административна мярка по искане по чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК, но качеството на управител на дружеството към момента на издаване на заповедта, което за жалбоподателя е безспорно установено, е основание да се поиска налагане на принудителна административна мярка срещу жалбоподателя при което административният орган постановява акт при условията на обвързана компетентност. Както е приел съдът, заличаването на жалбоподателя като управител на дружеството след издаването на заповедта не води до незаконосъбразност на административния акт, която се преценява към момента на издаването му. Правилни са изводите на съда, че към момента на издаване на заповедта са били налице юридическите факти, кумулативни материалноправни предпоставки по реда чл. 75, т. 5 от ЗБДС, във връзка с чл. 221, ал. 6, т. 1 от ДОПК за налагане на принудителната административна мярка, поради което оспорената пред съда заповед е съобразена с изискванията на материалния закон. Неплащането на публични задължения в големи размери е свързано с понятието обществен ред, по каквито съображения, с оглед забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО, е допустимо ограничаването на правото на свободно движение на територията на държавите - членки на Европейския съюз. Смисълът на забраната по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК за напускане на страната е да мотивира членовете на управителните и контролните органи на юридическото лице, което има данъчни и други публични задължения, да предприемат действия в рамките на тяхната компетентност за погасяване на задълженията, с което не се прехвърля отговорността за задълженията на юридическото лица към органите на управление, а се цели ангажиране отговорността на тези лица за погасяване на задълженията. Оспорената пред съда заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Не се установяват касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,