Решение № 15205 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2012 г.

Решение № 15205 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Светлана Георгиева Йотова от гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 2923/17.09.2010 г. по адм. дело № 1600/2010 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 14978/16.11.2011 г. по адм. дело № 14479/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 от АПК, с доводи, че след влизане в сила на съдебното решение на искателката е станало известно, че по отношение на други служители, заемащи длъжността "старши инспектор" в Агенция "Митници", има постановено решение и са приети доказателства - заповеди, издадени от директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебните им правоотношения. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", представя писмено възражение и поддържа неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира искането за процесуално допустимо - подадено срещу влязло в сила съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество, за неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд, пето отделение оставя в сила решение № 2923/17.09.2010 г. по адм. дело № 1600/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на искателката срещу заповед № 10290/16.12.2009 г., издадена от директора на Агенция "Митници". С нея е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл служебното правоотношение на Йотова с Агенция "Митници", поради съкращаване на длъжността "старши инспектор" в Регионалната митническа дирекция София, Митница Аерогара София, която тя е заемала. Отмяната на влезли в сила съдебни решения е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, когато новите обстоятелства и новите писмени доказателства от съществено значение за делото не са могли да бъдат известни на страната по делото. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на решението, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези обстоятелства да са от съществено значение за делото. В настоящото производство се представят пет броя заповеди на директора на Агенция "Митници", като със заповед № 8669/23.11.2009 г. и със заповед № 9354/14.12.2009 г. са прекратени служебните правоотношения на служители на Агенция "Митници", като се твърди, че тъй като това е станало преди извършването на подбора, тези служители не е следвало да се включват и да фигурират в протокола за извършения подбор. Тези доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като са съществували по време на редовното инстанционно производство и са могли да бъдат представени по делото, ако искателят е проявил добра грижа, за да узнае за тях. Дори да се приеме, че представените писмени доказателства представляват ново доказателство, то те не са основание за отмяна на атакуваното решение, защото не са от съществено значение за делото. Тяхното установяване по делото не би довело до различно разрешаване на спора, предмет на делото. Писмените доказателства не променят решаващия извод за наличие на реално съкращаване на длъжността "старши инспектор" в Регионалната митническа дирекция София, Митница Аерогара София, както и не се отразяват на резултатите от извършения подбор. По изложените съображения следва да се приеме, че искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото, разноските са в тежест на ответника по молбата за отмяна и следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за което е направено особено искане. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,