Решение № 14278 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2013 г.

Решение № 14278 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8034/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Бамгбозе Айодежи Олууагбенга, гражданин на Нигерия, подадена чрез неговия пълномощник, против решение № 1964 от 25.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9771/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за прогласяване нищожността на заповед № ОЧ-98 от 6.12.2010 г. на директора на РДГП - Аерогари, гр. София. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Повторно навежда първоинстанционните си доводи за нищожност на административния акт. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на РДГП - Аерогари, София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Установено е, че със заповед № ОЧ-98 от 6.12.2010 г. на директора на РДГП - Аерогари, гр. София, на нигерийския гражданин Бамгбозе Айодежи Олууагбенга е приложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от пет години" на основание чл. 42з, ал. 3 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 11, т. 5 от Закона за чужденците в Република България за това, че на 6.12.2010 г. чужденецът е задържан на Аерогара София, тъй като при излизане от страната с полет за Лагос през Истанбул е представил за граничен паспортно-визов контрол нигерийски паспорт с подменена персонализирана страница, което е надлежно установено с експертиза. Заповедта е връчена на лицето на 7.12.2010 г. в присъствието на преводач. Оспорването й по отношение на нейната законосъобразност е прекратено с определение по адм. д. № 11026/2011 г. на АССГ, тъй като е сторено извън срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Производството пред АССГ е образувано по жалбата на Бангбозе Айодежи Олууагбенга с искане за прогласяване нищожността на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Поддържаните в хода на процеса твърдения са за допуснати съществени пороци на акта, касаещи нарушение на установената от закона форма, съществено противоречие на административнопроизводствените правила и съществено нарушение на материалноправните разпоредби. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е подложил на проверка оспорения акт с оглед изискванията за законосъобразност, тъй като, за да бъде обявена за нищожна, заповедта трябва особено тежко да нарушава някое от изискванията за законност. Като е изложил подробни съображения, които касационната инстанция споделя, съдът е достигнал до съответния на закона правен извод, че актът не страда от такова особено съществено нарушение, което да го опорочава до степен на нищожност. Всички доводи на жалбоподателя обосновават твърдения за незаконосъобразност на административния акт. При издаването на заповедта не са допуснати такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат санирани дори с временното действие на акта. За да бъде административният акт нищожен, допуснатите нарушения трябва да бъдат изключителни и да засягат основите на действащата нормативна уредба. Както правилно е посочил съда, оспорената заповед е издадена от компетентен по материя, място и степен орган, в предписаната от закона писмена форма. Т. е. налице е валидно волеизявление на издателя на акта. Спазени са административнопроцесуалните правила. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че при издаването на акта нарушението на материалния закон не е от степен, засягаща неговата действителност. Заповедта е издадена въз основа и в изпълнение на закона, в рамките на правомощията на издателя й, като не е констатирано превратно упражняване на власт. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение не страда от визираните в чл. 209, т. 3 от АПК основания за отмяна и като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд