Решение № 6864 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2012 г.

Решение № 6864 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9400/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Варна против решение № 1496/7.06.2012 г. по адм. д. № 4119/2011 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е осъдена община Варна да заплати солидарно на Кръстьо Димитров Кръстев и Красимира Костадинова Кръстева, двамата от гр. Варна, обезщетение за имуществени вреди в размер на 7637,75 лв., представляващи стойността на вложените материали в разрушената постройка. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва наличието на материалноправните предпоставки за възникване на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен начин настъпилите имуществени вреди, които са в причинна връзка с неправомерни действия и бездействия на община Варна. Ответникът не представя доказателства за собствеността на движимите вещи, които са погинали след демонтирането на постройката. Предвид тези доводи иска да бъде отменено оспореното решение и бъде отхвърлена предявената искова молба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба, чрез адв. Татяна Патаринска, оспорват изложените съображения и искат да бъде оставено в сила решението в обжалваната му част. Сочат, че заповедта на кмета на община Варна за премахване на процесната постройка, е била отменена от съда, с което се установява незаконосъобразното действие на община Варна, причинило вредите. Поради това считат иска за основателен. От своя страна, в представено писмено становище по делото, искат да бъде отменено решението в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че доказателствата по делото обосновават извод за наличие на кумулативно предвидените предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността за претърпени имуществени вреди. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и претърпените щети. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба на кмета на община Варна е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Писменото становище на Кръстьо Кръстев и Красимира Кръстева, имащо характер на касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, е недопустимо като просрочено. Съобщението за изготвеното решение е връчено на процесуалния представител - адв. Патаринска на 11.06.2012 г. и срокът за обжалване на решението е изтекъл на 25.06.2012 г. (понеделник). Становището на адвоката е подадено на 28.06.2012 г., видно от пощенското клеймо на плика. Поради това не следва да бъде разглеждано възражението, имащо характер на касационна жалба и производството по нея следва да бъде прекратено. Административният съд е бил сезиран със субективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Кръстьо Димитров Кръстев и Красимира Костадинова Кръстева, двамата от гр. Варна, срещу община Варна. В исковата молба е претендирано заплащането на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8000 лв., причинени от принудителното предварително изпълнение на заповед № 0711/21.02.2011 г. на кмета на община Варна, с която е наредено събаряне на дървена барака в местността "Орехчето", землище с. Звездица, община Варна. Предявени са и искове за заплащане на неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за двамата ищци поради причинените им емоционално разстройство, психически болки, страдания и неудобства от незаконното събаряне на изградената от тях барака. С обжалваното решение Административен съд - Варна, е уважил предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7637,75 лв., представляващи стойността на вложените материали в постройката и е отхвърлил иска в останалата му част. Отхвърлил е изцяло исковете за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да постанови този резултат е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, въз основа на който са причинени имуществени вреди на ищците по делото. Уважил е исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди съгласно заключението на техническата експертиза, а е отхвърлил претенциите за неимуществени вреди като неоснователни и недоказани. Първоинстанционното решение е правилно. Съдът е изяснил относимите към спора факти и ги е анализирал съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно заповед № 0711/21.02.2011 г. на кмета на община Варна, е наредено премахването на дървена барака, собственост на Кръстьо Димитров Кръстев, находяща се в ПИ 17, рибарско селище "Чайка", гр. Варна, район "Аспарухово". С влязло в сила решение № 2370/19.10.2011 г. по адм. д. № 991/2011 г. на Административен съд - Варна, заповедта е била отменена. Налице е незаконосъобразен административен акт, издаден от кмета на община Варна, който е бил отменен по законоустановения ред. Предварителното изпълнение на тази заповед е довело до физическото премахване на постройката. Установено е по делото, че премахването на постройката е било извършено именно въз основа на заповед № 0711/21.02.2011 г. на кмета на община Варна, което доказва причинната връзка между незаконосъобразния акт и причинените вреди. Последвалата отмяна на административния акт, послужил като основание за събарянето на процесната барака, води до извод за основателността на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Исковете са установени и по размер със заключението на техническата експертиза. В тази връзка е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че по делото не е доказана собствеността на движимите вещи, които са погинали. Движимите вещи, конкретизирани от ищците по делото, представляват материалите, от които е била изградена премахнатата барака. В самата заповед на кмета на община Варна за премахването на бараката е посочен собственикът и, от което следва изводът, че той е собственик и на материалите, от които е била изградена постройката. При разглеждането на делото административният съд е конституирал като ответник кмета на община Варна, който е бил призоваван за съдебните заседания. Посоченото процесуално действие представлява нарушение на разпоредбата на чл. 205 от АПК, която изисква искът да бъде предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт са причинени вредите. С решението си обаче съдът правилно е осъдил юридическото лице - община Варна. Поради това съдът намира, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено и не води до неправилност на решението. Правата на страните по делото не са нарушени доколкото община Варна е била надлежно представлявана от кмета на общината, а ответниците са получили търсената защита чрез осъждането на надлежния ответник. Предвид изложеното, в обжалваната му част решението следва да бъде оставено в сила. Искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски за тази инстанция не следва да бъде уважено. Въз основа на представеното пред административния съд пълномощно, включващо и представителство пред касационната инстанция, разноски са присъдени с обжалваното решение. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за други разноски, включително и възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,