Решение № 4955 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2017 г.

Решение № 4955 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 2724/24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12088/2014 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2101400521/14.04.2014 г., издаден от А. В. Т. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложил ревизията и И. В. А. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1805/08.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] общо в размер на 2 305 117 лева, ведно със съответните лихви, както и в частта на установено задължение за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 36 243,14 лева и лихви в размер на 7 948,94 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че правото му да участва в производството е било нарушено, тъй като не му е дадена възможност да ангажира доказателства, да участва при изслушване на заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и да постави допълнителни задачи. Счита също, че съдът необосновано е възприел изцяло изводите на приходната администрация. По изложените съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени РА, в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - София оспорва подадената касационна жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както присъди разноски на дирекцията за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна. За да отхвърли жалба на [фирма] срещу обжалвания Ревизионен акт (РА) № 2101400521/14.04.2014 г., издаден от А. В. Т. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложил ревизията и И. В. А. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - ръководител на ревизията, потвърден в обжалваната част с Решение № 1805/08.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП - София при ЦУ на НАП, на първо место АССГ е приел, че РА е издаден от органи по приходите, разполагащи с материална компетентност съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК / в редакцията, действаща от 01.01.2013 г. /, в установената писмена форма, при липса на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на оспорения РА. По отношение на установените задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит, съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност по доставчици събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, както и заключението по назначената ССчЕ. По отношение на отказан данъчен кредит (ДК) по 3 фактури, издадени от [фирма] с предмет "Наем автомобил марка: AUDI R8 4. 2. QUATTRO", съдът е приел за установено, че в хода на ревизията са представени договори, приемо-предавателни протоколи и доказателства за извършени плащания, но липсват документи, удостоверяващи ползването на МПС за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, както и доказателства за осчетоводяването на разходи за гориво. Предвид това е обосновал правни изводи, че не е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и експлоатацията на процесния автомобил не е свързана с облагаеми доставки, извършвани от ревизираното лице (РЛ), поради което приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 904, 00 лева по издадените фактури от [фирма]. По отношение на отказан ДК по 3 фактури, издадени от [фирма] с предмет - "Наем МПС", съдът е приел, че липсват доказателства за реалност на доставките, тъй като такива не са представени по делото, а и вещото лице не е установило никакви документи, съпътстващи извършването на доставките или за извършено плащане, поради което приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1113 лева по издадените фактури от [фирма]. По отношение на отказан ДК в размер на 515 100 лева по 11 фактури (описани подробно по номера, дати, данъчна основа и ДДС на стр. 22 и 23 от РД), издадени от [фирма] с предмет - стоки и аванси, съдът е приел, че две от фактурите са за доставка на различни по вид стоки - строителни материали и машини, а в останалите девет фактури е вписан предмет - "Авансово замразена телешка обрезка". Приел е, че управителят на доставчика М. Г. М. е управител и на [фирма] (също доставчик на ревизираното дружество), както и на [фирма], а при извършена проверка в регистрите на НАП е установено, че за М. Г. М. са подавани данни за назначаването му по трудови правоотношения на следните длъжности: "нискоквалифициран работник", "земекопач", "носач-товарач на стоки", "събирач на смет", "общ работник". Приел е, че по делото няма данни посочените дружества, включително доставчиците на жалбоподателя да са извършвали реална икономическа дейност, като на доставчика [фирма] е извършена ревизия, при която с РА № 2041400372 от 12.05.2014 г. са установени задължения в особено големи размери, за периоди, идентични с процесиите и които не са погасени. Приел е, че няма доказателства доставчикът да разполага със собствени или наети търговски обекти, складови помещения, транспортни средства, както и няма доказателства за извършени плащания по процесиите фактури (табл. № 8 от заключението на ССчЕ). Въз основа на това приел за правилен изводът на органите по приходите, че издадените от доставчика фактури не се основават на реални търговски взаимоотношения, а с тях се цели неправомерно генериране на данъчен кредит. По отношение на отказан ДК в размер на 1 787 000 лева по 11 фактури (описани по номера, дати, данъчни основи и ДДС на стр. 28 от РД), издадени от [фирма], съдът е приел, че от доставчика са представени заверени копия на процесиите фактури, всичките с отразен предмет - "Аванс", фактури за покупки, СД, дневници за продажби, дневници за покупки, протокол за претърсване и изземване. Приел е за установено, че и по отношение на този доставчик е извършена ревизия, при която с РА №[номер] от 11.02.2013 г. за данъчни периоди от м. 10. 2010 г. до м. 12. 2011 г. (последните три съвпадащи с процесиите) са установени задължения по ЗДДС в размер на 7 130 729, 52 лв., като част от задълженията са формирани в резултат на отказ на ДК в размер на 2 043 500 лв. по фактури, издадени от дружеството - жалбоподател [фирма] и друга част в резултат на отказан ДК в размер на 726 636 лв. по фактури, издадени от [фирма], поради липса на реалност на доставките. Приел е, че във връзка с предмета, вписан във фактурите, от ревизираното дружество следвало да бъде доказано извършено плащане, а такива документи нямало, което било установено и със заключението по назначената ССчЕ. Поради липсата на доказателства за извършени плащания, съдът е приел, че правилно органите по приходите са приели, че не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и са налице основания за отказ на право на данъчен кредит. По отношение на установените задължения за корпоративен данък, АССГ е приел, че с оглед изложеното в частта на облагането по ЗДДС относно установената нереалност на доставките, документирани от [фирма] и липсата на доказателства, че фактурираните доставки от [фирма] са свързани с дейността на ревизираното дружество, то РА в частта на облагането по ЗКПО е издаден при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. По отношение на издадените от [фирма] фактури, съдът приел, че правилно е извършено увеличение на финансовия резултат поради наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. По отношение на издадените от [фирма] фактури, съдът приел, че правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Относно начислените лихви за деклариран, но не внесен ДДС, както и относно начислените лихви за невнесени своевременно авансови вноски по ЗКПО съдът не установил нарушения при определяне на размера им и в тази част приел РА за законосъобразен. Оспореното решение е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба на [фирма] ООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е твърдението на касатора за нарушено право на защита в първоинстанционното производство. АССГ е провел седем съдебни заседания, за всяко от които жалбоподателя [фирма] е бил редовно призован. Неучастието на жалбоподателя в проведените открити съдебни заседания не е било по уважителна причина, тъй като подобни данни по делото няма. Всички искания, които представляващия дружеството е направил с писмени молби са били уважени от първоинстанционния съд или е била осигурена възможност за уточняването им, което не е сторено. Не само с разпоредителното заседание, но и при всяко проведено открито съдебно заседание АССГ е давал възможност на жалбоподателя да сочи и представя доказателства, а такива не са представени. Неоснователно е твърдението на касатора, че в обжалваното решение не са обсъдени в пълнота събраните доказателства и съдът възприел изцяло изводите на приходната администрация. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Изложил е собствени мотиви поради които приема, че не са извършени реални доставки на стоки, липсва плащане по фактурите за авансово плащане или фактурираните услуги за наем на МПС не са свързани с осъществяваната от РЛ икономическа дейност. Такива конкретни установявания са налице и в частта на установените задължения за корпоративен данък. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. В частта по ЗДДС, спорът пред първоинстанционният АССГ е бил за правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество получател по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Законосъобразно съдът е приел, че условия, без които не следва да се признава приспадане на данъчен кредит, са реалността на доставката, както и плащането по фактурите за авансово плащане, а по отношение на фактурите, издадени от [фирма] - използване на фактурираните услуги за целите на независимата икономическа дейност на ревизираното дружеството. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на фактурите, издадени от [фирма] с предмет – наем на автомобил, по делото не са представени доказателства за ползването на МПС за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, както и доказателства за осчетоводяването на разходи за гориво, поради което обоснован е извода на съда, че правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел недоказани реални доставки по фактури, издадени от [фирма] с предмет – наем на автомобил, поради липса на каквито и да е съпътстващи доставката документи, като договори, приемо - предавателни протоколи или други, включително и липса на доказателства за плащане, установено със заключение по назначената ССчЕ. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел недоказани реални доставки по двете фактури с предмет – стоки, издадени от [фирма], поради обективно установените данни, че издадените фактури не се основават на реални търговски взаимоотношения, а с тях се цели неправомерно генериране на данъчен кредит. В този смисъл по делото е установено, че доставчика не развива реална икономическа дейност, не разполага с материална, складова или техническа обезпеченост, а управителят му – М. Г. М. е едновременно управител и на друг доставчик на РЛ - [фирма] и до назначаването му за управител е работил само по трудови правоотношения на длъжности: "нискоквалифициран работник", "земекопач", "носач-товарач на стоки", "събирач на смет", "общ работник", съгласно справката от регистрите на НАП. С представени по делото влезли в сила РА на доставчиците [фирма] и [фирма] са установени задължения в особено големи размери, за периоди, идентични с процесиите и които не са погасени. А с РА на доставчика [фирма] е установено, че част от задълженията са формирани в резултат на отказано право на ДК в размер на 2 043 500 лв. по фактури, издадени от РЛ и друга част в резултат на отказан ДК в размер на 726 636 лв. по фактури, издадени от [фирма]. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че по делото не е доказано реално предаване на стоките по процесните фактури само въз основа на представените по делото приемо-предавателни протоколи, подписани за приел и предал от едно и също лице – С. Ш., при липса на други съпътстващи доставката документи и установените по делото обективни данни за данъчна измама. Обосновано на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на останалите фактури, издадени от [фирма] и всички фактури, издадени от [фирма] с предмет - аванс, по делото не е доказано плащане на фактурираните аванси, както от РЛ, така и от доставчиците. Този извод е подкрепен и от заключението по назначената ССчЕ, поради което правилно съдът е приел, че не са налице условията за приспадане на ДК, предвидени в чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и по отношение на фактурите с предмет – аванс. По отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г., правилно АССГ е приел, че с оглед изложеното в частта на облагането по ЗДДС относно установената нереалност на доставките, документирани от [фирма] и липсата на доказателства, че фактурираните доставки от [фирма] са свързани с дейността на ревизираното дружество, то РА в частта на облагането по ЗКПО е издаден при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на издадените от [фирма] фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат поради наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, а по отношение на фактурите, издадени от [фирма], правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора [фирма] за присъждане на разноски по делото е неоснователна. От друга страна, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София за разноски за юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, поради което [фирма] следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – София разноски за касационната инстанция в размер на 18 215 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение