Решение № 9095 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16/2011 г.

Решение № 9095 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ПЕТЕЛОВ" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Борово, община Гоце Делчев, Стопански двор, подадена чрез процесуалния му представител адв. Петров, срещу решение № 3203 от 20.10.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 2516/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0100-900337/09.09.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с решение № 213/12.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че основен предмет на дейност през процесния период от време на дружеството - касатор е извършването на строително-монтажни работи на обекти в гр. Банско, гр. Якоруда, гр. Гоце Делчев в изпълнение на сключени договори с възложители. За извършените строително-монтажни работи изпълнителят е издал фактури на възложителите и е начислил ДДС. Във връзка с тяхното изпълнение са закупувани строителни материали от доставчиците, за които доставки с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Основният мотив на съда, за да потвърди РА, е ненамирането на доставчиците на декларираните от тях адреси за кореспонденция. Не са обсъдени представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и ССЕ, които установяват релевантни за правния спор факти. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мутева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София - град е бил РА № 0100-900337/09.09.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с решение № 213/12.02.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество за данъчните периоди м. декември 2004 г., м. януари 2006 г., м. септември 2006 г., м. март 2008 г., м. април 2008 г., м. август 2008 г. и м. декември 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Ай Мекс" ЕООД - София, "Ню Джой" ЕООД - Пловдив, "Зора Строй" ЕООД - София, "Сим Тел - 1" ЕООД - София в общ размер 71 588.61 лв. и са установени допълнителни задължения за доплащане на ДДС и лихви в размер на 13 847.26 лв. Правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № 3086/29.12.04 г. и № 3087/29.12.04 г. в общ размер 5 588.60 лв., издадени от "Ай Мекс" ЕООД, с предмет на доставките електромер, токови трансформатори, метални тръби, табла метални, муфи, кабели, метална скара, кабелни глави, е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2, 55, ал. 6, чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС (отм.), поради липсата на доказателства за начисляването на данъка в счетоводството на доставчика и за реалност на доставките. Правото на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 1430/03.01.06 г., 1431/04.01.06 г., 1436/20.01.06 г., 1446/27.01.06 г., 1448/30.01.06 г., издадени от "Ню Джой" ЕООД в общ размер 4 410 лв. с предмет на доставките арматурно желязо, е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6, във вр. с чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС (отм.), поради непредставяне на доказателства за начисляването на данъка в счетоводството на доставчика и за реалност на доставките. На същото правно основание е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1784/27.09.06 г. в размер на 4800 лв., издадена от "Зора Строй" ЕООД с предмет на доставката кабел СВТ 3 х 50 х 25 - 750 м. На основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури, издадени от "Сим Тел - 1" ЕООД - № № 1260/21.03.08 г., 1370/24.04.08 г., 1811/20.08.08 г., 2603/23.12.08 г., 2597/22.12.08 г., 2576/17.12.08 г., 2561/15.12.08 г., 2554/11.12.08 г., 2533/04.12.08 г. и 2526/01.12.08 г. в общ размер 56 760 лв. с предмет на доставките кабел СВТ 3 Х 120 + 70 мм - 340 м., КТП и трансформатор, КТП 1 Х 400 КVА, кабел САХЕКТ 1 Х 185 мм - 9 440 м., кабел САХЕКТ 3 Х 185 + 195 мм - 2 005 м; КТП 1 Х 400 КVА, поради липсата на доказателства за реалност на доставките. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА, първоинстанционният съд е изложил следното: По отношение на първите трима доставчици не е установено начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, което е предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Установяването на начисляването може да стане само след извършване на проверка на счетоводството на доставчиците. Същите не са открити нито в хода на ревизионното производство, нито от вещото лице, което също не е извършило такава проверка. Наличието на реално осъществени доставки не е доказано. В тази връзка жалбоподателят не е представил доказателства. Не са представени доказателства за това, че доставчиците на жалбоподателя са разполагали със складови или търговски помещения /обекти/, подходящи транспортни средства, доказателства за произхода на стоките и фактическото им предаване. Количествено-стойностните сметки, на които се позовава жалбоподателят, не са достатъчни, за да докажат, че доставките са реално осъществени. Касационната жалба е неоснователна. Основният спорен въпрос по делото е този, свързан с реалността на процесните доставки. Данъчният кредит не е отказан поради това, че доставчиците не са намерени на декларираните от тях адреси за кореспонденция, както твърди касаторът, а поради непредставянето на достатъчно доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалното осъществяване на доставките на стоките, описани във фактурите. Преди всичко става въпрос за установяване на обстоятелството, че доставчиците са разполагали с тези стоки и са ги предали на получателя. В случая липсват както счетоводни документи, установяващи наличност на стоките при доставчиците /документи за придобиването им и завеждането им по стоковите сметки/, но и такива, установяващи мястото на тяхното съхранение /складиране/, на мястото, където е извършена продажбата, начина на предаването им от доставчиците и получаването им от жалбоподателя, транспортирането им, което с оглед вида на материалите - метални тръби, ел. табла, КТП и др. изисква наличието на товарни автомобили. Не са представени доказателства за това, че самият жалбоподател е организирал транспортирането на стоките, за начина на тяхното съхранение от него или ако са били доставяни направо до строителните обекти - за начина на доставянето им от обект на доставчиците. Що се отнася до последващата реализация на тези стоки чрез извършени продажби или влагането им при извършените от касатора СМР, то по доставките от единия доставчик - "Ню Джой" ЕООД не се твърди и не се представят доказателства за такава последваща реализация. По отношение на стоките, получени от останалите трима доставчици, се представят договори за извършени СМР, количествено-стойностни сметки и фактури за доставки на услуги - строително-монтажни. На вещото лице е била поставена задача да установи отразена ли е счетоводно последващата им реализация. В своето заключение вещото лице не е проследило и установило какви количества от съответния вид материали са били налични при жалбоподателя преди да са заведени по стоковите му сметки тези, закупени по процесните фактури, какви са количествата към периода на извършване на СМР, изготвяни ли са искания или други документи за изписване на съответните материали с цел влагането им на посочения обект, отчетена ли е тяхната стойност при формиране цената на извършените строителни услуги, какво количество остава налично и може ли да се направи извод, че са вложени именно материалите, придобити от посочените доставчици. То е дало само принципно отговор на въпроса какви счетоводни операции се вземат при влагане на материали в строителството и при тяхната последваща продажба. Липсата на доказателства за реалното осъществяване на доставките е основание да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит, независимо от наличието или липсата на начисляване по отменения ЗДДС. Извършеният превод на ДДС по "ДДС - сметката" на "Ай Мекс" ЕООД изключва приложението на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), но това не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от това дружество, както и плащанията на данъчните основи. Въпреки изхода на спора, на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, тъй като в чл. 161, ал. 1 от ДОПК не е предвидено, че и на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение