Решение № 8245 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2017 г.

Решение № 8245 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А." ЕООД, гр. П. против РЕШЕНИЕ № 1112/23.06.2017 г. по административно дело № 529/2017 г., постановено от Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 16001616003816-091-001/16.09.2016 г. на ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 803/21.12.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, с постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноските по делото. Ответникът-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р- 16001616003816-091-001/16.09.2016 г. на ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 803/21.12.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - П., с който допълнително е установен корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 795,84 лв., 2 150,23 лв., 2 537,86 лв. и 1 724,77 лв., с прилежащи лихви 280,15 лв., 538,45 лв., 377,63 лв. и 81,02 лв. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че фактурите, които са отчетени като заплатени в брой, са придружени от касови бележки, които не са издадени от ЕКАФП, регистриран на доставчиците по фактурите, издадени от ЕТ "Р.", "А. П." ООД, "Ц. П." ЕООД, "Л. - 2007" ЕООД, "М. Г. ИН" ЕООД, "Н." ЕООД, ЕТ "З. - С. Д.", "Е." АД, "М. М. 2007" ЕООД, "С." ЕООД, "С. 2007" ЕООД, "Б. Ф." ЕООД, "Н. 2011" ЕООД, приели са, че са налице разходи, които не са документално обосновани, което е основание същите да не се признават за данъчни цели, съгласно чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗКПО. В хода на оспорване на РА са поддържани възражения от ревизирания субект, че посочените по фактурите доставки на стоки и услуги са реално извършени, същите са правилно осчетоводени, използвани са и са свързани със стопанската дейност на търговеца. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е направил анализ на установените факти и е приел, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО, във вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО. Установено е в хода на ревизията, че приложените към фактурите фискални касови бонове не са издадени от ЕКАФП, който е регистриран и се използва от горепосочените доставчици, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите или регистрираните касови апарати, като номер на фискално устройство и номер на фискална памет, не съответстват (не съвпадат) с посочените в касовите бонове, поради което приложените фискални бонове към издадените фактури не могат да бъдат сравнени за идентичност. Освен това, част от касовите апарати, посочени в касовите бележки към фактурите, издадени от различни доставчици, съвпадат, т. е. са от едно и също недекларирано в НАП - ПЛОВДИВ устройство. Тази констатация не се опровергава и свидетелските показания на свидетеля Кантарева, които, както правилно е отбелязал и състава на първоинстанционния съд, са твърде общи, неконкретизирани и не могат да оборят писмените доказателства. В т. 2 на чл. 26 от ЗКПО е посочено, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъл на този закон. При наличие на предпоставки по чл. 10, ал. 4 ЗКПО, и не е опровергана констатацията, че фактурите не са придружени от фискални бонове от ЕКАФП на издателя на фактурите, разходите по издадените фактури от горепосочените доставчици правилно не са признати за документално обосновани и с тях е преобразуван финансовия резултат на търговеца за ревизираните години. Изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели е законодателно заложено в императивната разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, и е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващия такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание. Неспазването на изискванията по чл. 10, ал. 4 ЗКПО, е основание за непризнаване на разхода - чл. 26, т. 2 от ЗКПО и като последствие - преобразуване на финансовия резултат на търговеца за ревизираните години в посока увеличение и определяне на допълнителни задължения за данък . Като е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" юрисконсултско възнаграждение в размер на 760 лв. - разноски за касационната инстанция, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен, осмо отделение