Решение № 14043 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7683/2014 г.

Решение № 14043 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7683/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боряна Василева Хинова от гр. Ловеч, срещу решение № 2433 от 11.04.2014 г. по адм. дело № 12396/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата съдебна инстанция е експертно решение (ЕР) № 1693 от 22.12.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по вътрешни болести, с което е отменено ЕР № 1769 от 6.07.2000 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - гр. Ловеч по всички поводи и освидетелстваното лице Василка Николова Георгиева е призната за работоспособна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Боряна Василева Хинова, с която тя е искала обявяване на нищожността на ЕР № 1693 от 22.12.2005 г. на НЕЛК по вътрешни болести, тъй като то е било издадено при липса на времева компетентност - извън тримесечния срок по чл. 113 от Закона за здравето (ЗЗ). За да постанови този резултат, Административен съд - София град е приел, че оспорваното ЕР на НЕЛК не е нищожно, тъй като е постановено на основание чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за административното производство от 1979 г. (ЗАП - сега отменен) по повод предложение за възобновяване на производството, направено от прокурор, заради установено в хода на съдебно следствие съставяне на документи с невярно съдържание и поради този причина не намирал приложение тримесечният срок по чл. 113 от Закона за здравето. Обжалваното решение е неправилно. ЕР № 1769 на ТЕЛК - Ловеч е издадено на 6.07.2000 г., а ЕР № 1693 на НЕЛК по вътрешни болести е постановено на 22.12.2005 г. По делото са представени доказателства, че производството пред НЕЛК е започнало по инициатива на следовател от Националната следствена служба (писмо вх. на НЕЛК № 433 от 30.03.2005 г.), а не на прокурор. Според чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро и ал. 3 ЗАП (отм.) влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен по предложение на прокурора и когато съществено е нарушен законът, а за срока за образуване на производство за отмяна по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 232 и чл. 233, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Освен, че НЕЛК е издала процесното експертно решение не по предложение (искане) на прокурор, тя не е съобразила и правилото на чл. 232, ал. 1 ГПК от 1952 г. (през 2005 г., когато е било издадено процесното ЕР е действал ГПК от 1952 г., впоследствие отменен през 2008 г. със сега действащия ГПК), според което във всички случаи молбата (искането) за отмяна не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Изминалият период от време от 5 години между двете експертни решения е бил абсолютна процесуална пречка НЕЛК да отмени ЕР на ТЕЛК - Ловеч на основание чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.). В чл. 41, т. 1, б. "в" от Правилника за устройство и организация на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (отм.) е предвидено специализираните състави на НЕЛК да извършват контрол по издадените решения на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с експертизата на работоспособността. Органите на прокуратурата са извън кръга на заинтересованите лица и организации по чл. 16, ал. 1, т. 3 (отм.) от КСО, които притежават правото да обжалват експертните решения на ТЕЛК. Трети лица, извън предвидените в цитираната разпоредба, могат да подават сигнали за извършване на проверка за нарушения при изготвяне на експертиза на работоспособността, какъвто е настоящия случай, а процесуалните действия на НЕЛК са приравнени на самосезиране, тъй като са осъществени в резултат на депозираното от следовател на Националната следствена служба писмо изх. № 116/04 от 22.02.2005 г. (вх. на НЕЛК № 433 от 30.03.2005 г.), с което са изпратени 53 бр. експертни решения на ТЕЛК (сред които и отмененото ЕР № 1769 на ТЕЛК - Ловеч) с искане за преосвидетелстване. До 31.12.2004 г. е действала нормата на чл. 16, ал. 2 (отм.) от КСО, съгласно която органите по експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти, т.е. правомощието на НЕЛК не е обвързано със срок. Искането по сигнала на следователя е изпратено и оспореното решение на НЕЛК е постановено при действието на Закона за здравето (ЗЗ), който е в сила от 1.01.2005 г. А според чл. 113, ал. 1 от ЗЗ органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техни решения за отстраняване на грешки или непълноти, но това тяхно правомощие трябва да се осъществи в тримесечен срок от постановяването на актовете. НЕЛК е единственият орган, притежаващ материална компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на експертни решения на ТЕЛК по своя инициатива, но законодателят изрично е въвел и срок, в който да се реализира тази компетентност. Следователно компетентността на НЕЛК за извършване на посочените процесуални действия и постановяване на експертно решение е ограничена във времето и след изтичането на тримесечния срок тя няма право да преразглежда актовете на по-долустоящите органи и да постановява решения във връзка с тях. Издадените след този законово регламентиран срок административни актове на НЕЛК са нищожни. Изрично в разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е предвидено, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. При създаването на това правило никой не е очаквал, че овластени с държавна власт териториални експертни лекарски комисии ще издават експертни решения с невярно съдържание. Вземането на Националния осигурителен институт за неоснователно изплатените пенсии за инвалидност въз основа на невярното удостоверяване на несъществуваща инвалидност на освидетелстваното от ТЕЛК лице може да бъде осъществено чрез иск за обезщетение на вреди от непозволено увреждане или чрез ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се установява, че ЕР № 1769 от 6.07.2000 г. на ТЕЛК Ловеч е неистински административен акт (иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК). По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК проверка за съответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се обяви нищожността на процесното ЕР на НЕЛК. Въпреки този изход на съдебния спор искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски по делото не може да бъде уважено, защото по делото липсват данни за направени от нея съдебни и деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение (пълномощното на л. 12 от делото на АССГ не съдържа разписка за изплатено адв. възнаграждение). Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,