Решение № 84 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 701/2010 г.

Решение № 84 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 701/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпило е искане от главния прокурор за възобновяване на ч.н.д. № 1092/10 г. на Районния съд-гр. С., отмяна на определението за групиране на наказанията на Д. С. М., влязло в сила на 7.10.2010 г., а делото - да се върне за ново разглеждане. Възразява се, че съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият не взема участие в касационното производство, а защитата му изразява становище за основателност на направеното искане. Като съобрази горното и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, образувано по предложение на Районна прокуратура - [населено място], с определение от 21.09.2010 г. по ч.н.д. № 1092/10 г. СРС на основание чл. 25, във връзка с чл. 23 НК определил общо наказание на осъдения Д. С. М. по девет влезли в сила присъди - по н.о.х.д. № № 2123/09 г., 61/10 г., 41/10 г., 586/10 г., 533/10 г., 470/10 г., 645/10 г., 833/10 г. и 397/10 г., всичките по описа на СРС, а именно - пробация, включваща следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящия му адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или упълномощено от него друго длъжностно лице при периодичност пет пъти седмично за срок от две години; 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3) включване в програма за обществено въздействие за срок от две години; 4) безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 100 часа в рамките на една година и 5) забрана да напуска жилището си от 22.00 часа до 06.00 часа за срок от дванадесет месеца. Съдът зачел времето, през което осъденият М. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", "Д. арест" или е търпял наказание пробация или лишаване от свобода, по която и да е от включените в съвкупността присъди. Неоспорено от страните по делото определението на СРС влязло в сила на 07.10.2010 г. Данните за осъжданията на М., по посочените по-горе влезли в сила присъди, дават основание за следните изводи: всички престъпления, предмет на цитираните наказателни дела, са извършени от М., като непълнолетен, през 2009 г., преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях (всички присъди са влезли в сила през 2010 г.); по всички присъди на М. са определени наказания пробация, включващи различни по вид и продължителност пробационни мерки. Така установеното сочи, че са налице условията на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общо наказание на осъдения, като съдът е бил длъжен да наложи най-тежкото от определените наказания. С последното СРС не се съобразил, а конструирал общото наказание на М., като го разширил с още две пробационни мерки - тези под № № 4 и 5 от посочените по-горе. Наказанието пробация, макар да представлява съвкупност от пробационни мерки, не злепоставя възможността за определяне на тежестта на всяко отделно наказание. Първият критерий за определяне тежестта на наказанието пробация е продължителността на отделните пробационни мерки, определена при условията на чл. 42а, ал. 3 НК, тъй като съгласно чл. 231, ал. 1 ЗИНЗС изпълнението на наказанието пробация приключва след изтичането на срока на пробационната мярка с най-дълъг срок. При еднаква продължителност на пробационните мерки, съдът следва да прецени тежестта на наказанието пробация с оглед на включените в конкретната съвкупност пробационни мерки. Като съвкупност, пробацията може най-малко да включва двете задължителни такива - по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 НК, а най-много четири или шест по чл. 42а, ал. 2 НК, в последния случай при съобразяване на коректива по чл. 42а, ал. 4 НК относно ненавършилите 16 годишна възраст лица.. По-нататък от значение е видът на незадължителните пробационни мерки, чиято отделна тежест е видна от начина, по който са изброени в закона. С изложеното СРС не се съобразил, а по недопустим начин определил общото наказание на осъдения М.. От всички наказания пробация, наложени на М. по споменатите присъди, най-тежко наказание, на основата на казаното, се явява това по присъдата по н.о.х.д. № 397/10 г. - пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки и тази по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК, с продължителност на всяка една от тях за срок от по 2 години, което е следвало да бъде определено за общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК. Казаното дотук предопределя осъществяване на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК за изменяване на оспореното от прокурора определение, тъй като основанието за това е в полза на осъдения М.. Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение