Решение № 15644 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2837/2019 г.
ВАСII отделение18.11.2019 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150/21.01.2019 г. по адм. д. № 1789/2018 г. на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Т. Байлова, от [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] да заплати на община Родопи направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15644 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2837/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Байлова чрез нейния пълномощник срещу решение № 150/21.01.2019 г. по адм. д. № 1789/2018 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Родопи чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 433/25.04.2018 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на нея и на Б. Байлова е наредено да премахнат незаконен строеж-"Пристройка към източната част на жилищната сграда", находящ се в източната част на жилищна сграда, изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. Първенец като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният административен акт е издаден от кмета на Община Родопи, който по силата на ЗУТ има право да издава заповеди от категорията на процесната. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е предписаната от закона писмена форма. Изложени са мотиви (фактически и правни основания) за издаването й. Процедурата по чл. 225а от ЗУТ е осъществена. Разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Заключението по СТЕ е категорично, че и към 1991 г. и към настоящия момент в УПИ VIII-774, кв. 77, по плана на с. Първенец застроителният план не предвижда допълващо застрояване към съществуващата сграда. Сградата, разпоредена за премахване, се явява изпълнена в противоречие с правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й, както и с установените сега правила и нормативи, поради което същата не представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По сега действащите разпоредби и действащ ПУП от 1969 г. строежът е недопустим поради несъответствие на изпълненото в имота застрояване с допустимите стойности на устройствените показатели по ПУП и нарушение на разпоредби от закона и наредбата за правила и нормативи към него. Решението е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният строеж представлява изградена пристройка към източната част на съществуваща жилищна сграда с дървена обшивка и поставена ПВЦ дограма и размери-5, 40 м. на 2, 10 м. /ЗП 11, 34 кв. м. / и височина до стрехата 2, 10 м. Покривът е едноскатен с наклон на изток, покрит с рифелова ламарина и поставен улук, която е изградена през 1991 г. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на извършеното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза. Касае се за допълващо застрояване, долепено към основното такова. Процесната пристройка излиза частично извън границите на поземления имот в южната си част, където е предвидена и улична регулация. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Безспорно е установен строеж, извършен без строителни книжа, което сочи на незаконен такъв. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тя може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконно изградения строеж са налице предпоставките за търпимост на същия. В случая строежът не е търпим. С оглед годината на построяване строежът следва да е допустим по смисъла на пар. 16, ал. 2 ПРЗ ЗУТ, а именно-да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по действащия ЗУТ. Строежът не е допустим по действащия към времеизвършването му ПУП от 1969 г. На първо място застроителният план не предвижда допълващо застрояване към съществуващата сграда. Според разпоредбата на чл. 119 ППЗТСУ и чл. 121 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство второстепенните постройки не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. В случая разпоредената за премахване пристройка навлиза в уличната регулация, предвидена с плана от 1969 г., което е недопустимо. Освен това разпоредбата на пар. 16, ал. 2 ПРЗУТ сочи, че незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., следва да бъдат декларирани от собствениците пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая липсва деклариране на незаконния строеж пред главния архитект като одобряващ орган, поради което и дори да са бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, то липсва втората предпоставка за търпимост, а именно декларирането на строежа. Процесната пристройка е недопустима и по сега действащите норми, тъй като съобразно чл. 42, ал. 2 от ЗУТ "Постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. В случая пристройката е разположена между регулационната линия и сградата на основното застрояване. Поради това дори да не се отчита регулацията и навлизането й в рамките на предвидената улица, както се твърди в касационната жалба, то същата е недопустимо разположена, като изградена пред сградата на основното застрояване, което е недопустимо по териториално устройствените правила. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,