Решение № 9880 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „„ТИМ“ ЕАД, ЕИК 202317193, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], чрез пълномощника адвокат С. Нешева, против решение № 3944/ 30.03.2026г по адм. д. № 2378/2025г по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-03-179/18.09.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 5104-03-158/06.08.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ-Варна за приемане на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства. Оспорва се изводът му за изпълнен фактически състав на чл.55, ал.1 от КСО като се твърди, че е направен при непълнота на доказателствата предвид отказ да се допусне приобщаване на запис от видеозаснемане от деня и часа на инцидента, както и в противоречие със съдебната практика. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ-Варна или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на ТП на НОИ-Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. Кръстев с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че категорично са установени всички кумулативни елементи от фактическия състав на трудовата злополука като осигурен социален риск, а възраженията на осигурителя за противното правилно са приети за неоснователни. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за осъществена правна защита на касатора. Ответникът Т. Д. Т. чрез процесуалните си представители адвокати Н. Димитров и Г. Радков с подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като изцяло неоснователна. Моли съдебния акт да бъде оставен в сила и да се присъдят разноските за настоящата инстанция. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3944/ 30.03.2026г по адм. д. № 2378/2025г по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на „ТИМ“ ЕАД, ЕИК 202317193, гр. Варна срещу Решение № 2153-03-179/18.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна. С това решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-03-158/06.08.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 14.03.2025 г. злополука с Т. Д. Т. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. От доказателствата по делото е прието за установено, че ответникът Т. Т. е назначен на длъжност „охранител“ в „ТИМ“ ЕАД – физическа охрана – Лидл с. Равно поле. В длъжностната характеристика е отразено обобщено описание на работата: „осъществява пропускателния режим и контролира влизането и излизането в предприятието на работници и служители, външни лица и МПС, като изисква и проверява пропуските или други необходими документи“. Пред ТП на НОИ – Варна от осигурителя „ТИМ“ ЕАД е подадена декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-03-53/18.03.2025 г., с която е обявена злополука с лицето Т. Д. Т., настъпила на 14.03.2025 г. в 22 часа и 30 минути на рампа за доставка на стоки на складова база „Лидл-България“, с. Равно поле. Като специфично действие, извършвано от пострадалия и свързания с това действие материален фактор е отразено: „Охранителят е стоял на рампа за доставки на стоки. Той решава да се качи в камиона отзад за оглед преди окончателното му паркиране. Водачът на камиона прави последна маневра (като няма видимост отзад), в следствие на което охранителят пада между рампата и камиона“. Декларацията на осигурителя е подадена на базата на съставен Протокол за трудова злополука № 1 от 18.03.2025 г. за организираното от него разследване на обстоятелствата на злополуката съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), в който е посочено, че злополуката с пострадалия Т. Д. Т. е станала на 14.03.2025 г. в 22,30 часа в складова база на „Лидл“ на рампата за зареждане на стока от доставчик - охранителят е избързал да се качи в камиона преди окончателното му паркиране като при последната маневра на превозното средство пада между него и рампата. Т. е постъпил в Клиника по ортопедия и травматология“ при Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД – София на 15.03.2025 г. в 02:09 ч. Съгласно снетата анамнеза е паднал от около 2 м. по време на работа. Поставена му е окончателна диагноза: [заличен текст.] Издаден е първичен болничен лист № Е20251031337 за периода от 15.03.2025 г. до 23.04.2025 г с диагноза [заличен текст] и посочена причина „Злополука трудова по чл.55, ал. 1“. С разпореждане № 5104-03-73 / 01.04.2025 г., декларираната от осигурителя „ТИМ“ ЕАД злополука вх. № 5101-03-53 / 18.03.2025 г., станала на 14.03.2025 г. с Т. Д. Т., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. По жалба от осигурителя с приложени допълнителни доказателства разпореждането е отменено с решение № 2153-03-98/14.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ- Варна като постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ за последващи действия. След събрани допълнителни писмени обяснения от пострадалото лице е издадено разпореждане № 5104-03-158/06.08.2025 г. от длъжностното лице по осигуряването, с което декларираната от осигурителя „ТИМ“ ЕАД злополука с Т. Д. Т., станала на 14.03.2025 г., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред от осигурителя. С обжалаваното решение № 2153-03-179/18.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна жалбата е отхвърлена като неоснователна. По делото са приобщени гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Ж. Т. (служител в „ТИМ“ ЕАД на длъжност „ръководител охрана, комендант, старши сътрудник“), А. С. С. (служител в „Лидл България“ ООД на длъжност „групов ръководител“) и А. Х. П. (шофьорът на камиона, с който е станала процесната злополука). За да отхвърли жалбата на осигурителя, първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ-Варна е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаване на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалният закон и в съответствие с целта му. Тези изводи съдът е направил след съвкупен анализ на приложените към административната преписка писмени доказателства и на събраните свидетелските показания. Обосновано е наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО, вкл. и функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето на Т. Д. Т.. По спорния въпрос дали увреждането е по време, във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа е прието с след преценка на всички представени по делото доказателства, че Т. е получил [заличен текст] на работното място на дата 14.03.2025 г. при извършване на възложена задача. Според съда действията, които пострадалият е извършвал към момента на инцидента, не са били продиктувани от лична, несвързана с работата цел, а са били обвързани именно с възприеман от него служебен ангажимент по отношение на пристигналия товар. Намира за неоснователна тезата на осигурителя, че щом работното място на пострадалия е на бюро в склада, то всяко придвижване до рампата автоматично прекъсва връзката с трудовите му функции. Не споделя доводите за наличие на умисъл по чл. 55, ал. 3 КСО, а относно евентуалното наличие на груба небрежност приема, че дори хипотетично такава да е налице, тя не изключва трудовия характер на злополуката. Споделя извода на административния орган, че настъпилото увреждане е резултат от дейност в интерес на работодателя, с оглед на което обосновава, че правилно е квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Касационната инстанция намира оспореното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно. Всички относими към правния спор факти и обстоятелства са изяснени от първоинстанционния съд и въз основа на тях е направен законосъобразен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване на процесния индивидуален административен акт. Постановено е в пълно съответствие със събраните доказателства, със закона и с установената съдебна практика на Върховния административен съд. В изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и правилно е достигнал до извод за законосъобразността му. В мотивите си надлежно и аргументирано е обсъдил всички правнозначими доводи и възражения на страните. В хода на административното производство са предприети множество действия за изясняване точния механизъм на злополуката. Представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства са подложени на обстоен, прецизен и обективен анализ от решаващия съдебен състав. Въз основа на това е изведен верен и обоснован правен извод, че са налице всички задължителни елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО – внезапно увреждане на здравето на ответника Т. Д. Т. вследствие на настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за дружеството-осигурител и в изпълнение на трудовите му задължения. Изложени са собствени правни изводи на съда относно функционалната връзка между увреждането на Т. Т. и извършваната работа при работодателя „ТИМ“ ЕАД гр. Варна, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Всички възражения на касатора относно работното място на пострадалия, дадените от него обяснения в хода на административното производство, наличието и съдържанието на вътрешни правила за безопасна работа в предприятието са обсъдени подробно в мотивите на съдебния акт и е даден убедителен отговор защо не се възприемат от решаващия съдебен състав. Правилно са приети за неоснователни доводите на касатора за липса на функционална причинна връзка между настъпилото увреждане и извършваната от пострадалия работа. С оглед събраните в хода на проверката и неопровергани в съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин, че увреждането на Т. Т. е настъпило през работното му време и при изпълнение на действия, произтичащи от задълженията му по длъжностна характеристика. Той не е напускал обекта, а в зоната на изпълнение на трудовите му функции е действал по повод обработката на пристигащ камион, което категорично се свързва с възложените му трудови функции. Следва да се отбележи, че в нито едно от своите обяснения Т. Т. не е описал опит за качване на камиона. Но независимо дали конкретните служебни задължения на охранителя по принцип се изпълняват от склада, а не на рампата или в камионите, така предприетите действия от Т. на 14.03.2025г по повод пристигнало в склада превозно средство несъмнено представляват работа, извършвана в интерес на работодателя и във връзка с работния процес. Евентуалното неспазване на нормативни или вътрешни правила за безопасност е неотносимо към диспозицията на чл. 55, ал. 1 от КСО. Както правилно се сочи в обжалваното съдебно решение, погрешната преценка на работника как да изпълни служебната си задача, не е от естество да отрече наличието на функционална връзка между злополуката и полагания от него труд. В съдебната практика е трайно застъпено разбирането, че в хипотеза, при която и една част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, това не води до променя в характера й по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. В настоящия случай липсват доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат, дори предприетото поведение да е самоволно и в отклонение от нормалните действия и условия за изпълнение на трудовата задача. Това подкрепя възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност на работника и условията на труд, както и че настъпилата злополука е трудова по своя характер. Ако е налице съпричиняване на вредоносния резултат, то има правно значение само в исковото производство по чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда. Оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от административния съд с оглед неприемане като доказателство на видеозапис от деня на инцидента е неоснователно. Необходимостта от това процесуално действие касаторът обосновава с оглед установяване условията на труд и условията на рампата. За тези конкретни условия няма спор от една страна, а от друга страна - те са ирелевантни за преценката дали настъпилата злополука е трудова, тъй като сами по себе си не са от естество да опровергаят констатираната релевантна връзка между поведението на пострадалия и изпълнението на служебните му задължения. Съдебното решение е постановено при изяснени факти от съществено значение за правилното решаване на спора във връзка с установяване механизма на настъпване на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила, т.е. не е налице извършено порочно действие от първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че сочените в касационната жалба аргументи за отмяна на оспореното решение са неоснователни и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото своевременно направените искания от процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски следва да бъдат уважени. На основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал.3 АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ касторът следва да бъде осъден да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 40.90 евро. На адвокат Г. Георгиев за осъщественото процесуално представителство в касационната инстанция по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3 и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 18.09.2026г, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 306,77 евро с ДДС, платимо от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,