Решение № 12966 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2018 г.

Решение № 12966 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Текстилия" ООД, представено от адв. И. П., срещу решение № 1631/13.03.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 11028 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221014000190-091-01/22.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Инвокира се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според касатора оспореният РА е нищожен, тъй като има друг влязъл в сила РА и липсва компетентност на издалите конкретния акт органи по приходите да установят задължения за период извън м. 12.2010 г., а и са определени задължения за лихва без главнично задължение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и обявяване на нищожността на РА или отмяната му като унищожаем. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Обжалваното решение е постановено в нова първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 11255/27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2016 г. на решение № 2801/25.04.2016 г. на АССГ по адм. д. № 4403/2015 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-22221014000190-091-01/22.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Текстилия" ООД задължения за лихва в размер 10 837. 48 лева за данъчен период м. 12.2010 г. Според органите по приходите в този данъчен период за РЛ са осъществени предпоставките на чл. 99, ал. 3 ЗДДС за регистрация за целите на ДДС във връзка с получено вътреобщностно придобиване от гръцкото дружество "A. Agelidis – D. Stavridis СС", а вместо това ДЗЛ е инициирало регистрация по избор по реда на чл. 100, ал. 1 ЗДДС и е регистрирано считано от 03.01.2011 г. с връчване на акта за регистрация. В същият данъчен период е следвало да се извърши обратно начисляване на ДДС със съставяне на протокол по реда на чл. 117 ЗДДС. Данъкът не е начислен в този данъчен период и не е внесен в срок до 14.01.2011 г. Начисляването е сторено в д. п. м. 10. 2014 г. и затова с РА е установено задължение за закъснителна лихва за периода от 15.01.2011 г. до погасяването на задължението за внасяне на ДДС на 14.11.2014 г. За да отхвърли оспорването на РА, съдът е приел, че той е издаден от компетентни органи по приходите, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Възприел е констатациите на органите по приходите относно възникването на задълженията за регистрация по ЗДДС, за начисляване и внасяне на данъка за д. п. м. 12.2010 г. и за забавеното изпълнение на това задължение. Съобразил е изискуемостта по чл. 84 ЗДДС на данъка по ВОП от получателя. Сред констатациите му е тази, че дължимият ДДС по ВОП от д. п. м. 12.2010 г. в размер 27 583. 85 лева е начислен на 14.11.2014 г. Отговорил е на довода за недължимо установяване на задължение за лихва при липса на определено задължение за ДДС в д. п. м. 12.2010 г. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. С ревизионен акт /РА/ № Р-22221014000190-091-01/22.01.2015 г. не се установяват задължения за данъчни периоди извън обхвата на конкретната ревизия и в предметните предели на друго ревизионно производство, което е приключило с влязъл в сила РА. Констатациите на органите по приходите са за неточно във времево отношение изпълнение от ДЗЛ на задълженията му по начисляване и внасяне на ДДС по ВОП. Възприемането на юридическия факт на начисляването и внасянето на данъка в данъчен период в обхвата на друга ревизия не е свързано с установяване на задължения в този данъчен период, а за определяне на периода на забавата, за който се дължи закъснителна лихва. Затова и неприложими към конкретното ревизионно производство са били правилата на раздел II от гл. XVI на ДОПК. Заради погасяването на задължението за внасяне на ДДС по ВОП от гръцкото дружество "A. Agelidis – D. Stavridis СС" такова не е определено за данъчен период м. 12. 2010 г., но за времето от възникването на изискуемостта му до плащането е определена лихва за забава в съответствие с правилото на чл. 175, ал. 1 ДОПК. Съобразяването на настъпили след ревизирания данъчен период но преди издаването на РА юридически факти е в съответствие с чл.142, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 855 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение