Решение № 3517 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2014 г.
ВАСVI отделение30.03.2015 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4846 от 14.07.2014 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 508 по описа за 2014 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3517 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12288/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Михаил Славов Димитров от гр. Варна против решение № 4846 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 508 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-20-110/24.06.2013 г. на заместник-министър на здравеопазването. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът заместник министърът за здравеопазването е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е заповед № РД-20-110/24.06.2013 г. на заместник-министър на здравеопазването, с която на Михаил Славов Димитров от гр. Варна е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на извършена в чужбина процедура, свързана с отстраняване на силиконово масло, поставено при проведено лечение, включващо и облъчване с гама-нож, в гр. Есен, Германия. С постановеното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като обосновано е приел, че не е съществувала пречка лечебната процедура да се извърши в лечебно заведение в България. Изводите на съда се основават на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което изваждането на силиконовото масло е отделна операция с код 14.6 "Отстраняване на хирургически имплантиран материал от заден очен сегмент (КП 140). Силиконовото масло се евакуира (изважда) след хирургично лечение, при което то е имплантирано (поставено). Хирургичното лечение на патологичните състояния на задния очен сегмент, към които спада и меланомът на хориоидеата, включва в себе си няколко (поне две) отделни хирургични интервенции или "операции". Те са отделни, тъй като не се извършват в едно и също време, а и повторната или следващата операция не винаги е задължителна. Изваждането на силиконовото масло е определено като "отделна, независима лечебна процедура", която може да се извърши в страната. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилност на съдебното решение. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето българските граждани имат право на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Условията и редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години са регламентирани в Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2012 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по установения в нея ред се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 (трансплантации), чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, първоинстанционният административен съд законосъобразно е допуснал съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение относно необходимия метод за лечение и възможността за прилагането му в страната. Установено е, че имплантацията на силиконовото масло и отстраняването му са две отделни оперативни интервенции, които се извършват в различни периоди от време в зависимост от преценката на лекуващия лекар. Двете оперативни процедури са с отделни кодове в приетата Международна класификация на болестите, а в страната се отчитат по клинична пътека № 140. Процедурата по махане на силиконовото масло се финансира от Националната здравноосигурителна каса и е рутинна практика, която може да бъде извършена във всяка очна клиника в България. Времето за изваждане на силиконовото масло се определя по медицински показания, като в епикризите от Очната клиника в Германия в случая не е упоменато точно колко време след втората имплантация силиконът следва да се отстрани. Гореустановените обстоятелства са пряко относими към записа на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. Неоснователно е възражението на касатора за ирелевантност, субективизъм, противоречивост, липса на каквато и да е адекватност, обективност, целесъобразност и законосъобразност в действията на административния орган и в даденото от вещото лице заключение. Неоспореното заключение е дадено от лекар специалист по очни болести и жалбоподателят не е ангажирал доказателства, за да обори твърдяния факт, че конкретната лечебна процедура се извършва в България. Както е посочено и в обжалваното съдебно решение, право на пациента е да избере мястото на лечение и екипа, който да го извърши, но направените разходи за проведеното лечение в чужбина подлежат на възстановяване само при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. В случая не е изпълнено условието необходимият за конкретния пациент метод да не е приложим в Република България. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 82, ал. 1, т. 8