Решение № 3158 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10289/2023 г.

Производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба, подадена от М. Георгиева против решение 230 от 14.09.2023 г., постановено по адм. дело 424/2023 г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на М. Георгиева срещу решение 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе и са присъдени разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилно постановен съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила допуснато от административния съд бил отказа да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК производството по адм. дело 424/2023г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. 4140/2023г. на Русенски РС. В постъпило становище по същество, приложено по делото, касационен жалбоподател твърди, че е постановено позитивно решение по установителен иск по ЗУТОССР от компетентния съд, което следва да се цени като основание за отмяна на обжалваното решение на Русенски административен съд. Решението на районния съд е в пряка връзка с неприключилото и понастоящем административно производство по оспорване на разпореждане 2140-17-251/15.05.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе. Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Русе. Приложен е списък за разноски и се иска присъждането им. Ответникът директор на ТП на НОИ Русе в приложен отговор към касационната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. След преценка на доказателствата и поддържаните в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, приема, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Решението е неправилно по следните съображения. Фактите, във връзка с образувано по заявлението на касационен жалбоподател от 17.11.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са установени от първоинстанционен съд, а и страните не се противопоставят на интепретацията им. Безспорно е, че в резултат на проверка на представени от касационен жалбоподател със заявлението за отпускане на ЛПОСВ документи, за установяване продължителността на осигурителния стаж, органът по пенсиониране намира несъответствия. В тази връзка касационната жалбоподателка е уведомена да представи нови, относими доказателства в подкрепа на искането. В резултат на предприети действия е установено, че в резултат на проверка в Регионален архивен център, с. Невестино не се откриват данни за жалбоподателката за периода от септември 1985 г. - април 1993 г. от осигурител ЦУВ Прогрес/ДФ Агробиопрогрес Русе (Държавен комитет за изследване и технологии). В отговор на искането последвалият отговор е, че ЦУВ Прогрес/ДФ Агробиопрогрес Русе като самостоятелен осигурител не е предал разплащателна и трудовоправна документация в Регионален архивен център с. Невестино. В архивът, предаден от ДКИТ/ДКНТП за релевантния период данни за касационната жалбоподателка не са открити. По данни от трудова книжка на касационната жалбоподателка има нанесен осигурителен стаж за периода от 01.09.1985 г. до 01.04.1993 г. в ЦУВ Прогрес/ДФ Агробиопрогрес Русе, който не се зачита от органът по пенсионно осигуряване. Основанието за това е в несъответствие на оформената трудова книжка, в която е нанесен този период с изисквания по чл. 6, ал. 1 от НТКТС няма положен подпис на гл. счетоводител на предприятието. Незачитането на осигурителен стаж при този осигурител, заради неприключена трудова книжка за периода поради установения недостатък е за период от 07 г. 07 м. По преценка на органът по пенсиониране е установен недостигащ осигурителен стаж, съответстващ на определения по чл. 68 от КСО за 04 г. 09 м. 06 д. Жалбоподтелката е отказала да закупи недостигащия осигурителен стаж, както й било предложено от орган по ПО. В резултат на това е издадено разпореждане 2140-17-251/15.05.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В соченото разпореждане, издалият го ръководител на ПО при ТП на НОИ не сочи неустановен документално осигурителен стаж в ЦУВ Прогрес/ДФ Агробиопрогрес Русе, а неползваната възможност по чл. 9а, ал. 4 от КСО, по отношение на недостигащ осигурителен стаж от 04 г. 09. м. и 06 дни. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Русе, на база на недостигащия стаж, приема, че заявителката не отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, поради недостатъчен осигурителен стаж, както и на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, но в условията на недостигаща възраст. Срещу това разпореждане е подадена жалба до ответника по касационната жалба и с оспорваното в съдебното производство решение 2153-17-66/30.06.2023 г., жалбата е отхвърлена. В оспорваното пред първоинстанционен съд решение на ответника по касационната жалба са изложени съображения по отношение на непризнатия осигурителен стаж от 07 г. и 07. м., неоформен по законния ред и даващ основание да се приеме, че не са налице основанията по чл. 68 от КСО. В хода на административния контрол са въведени нови обстоятелства, за да бъде отхвърлена жалбата, като не е зачетен осигурителен стаж от 07 г. и 07 м., поради недостатък в нанасянето му в трудовата книжка за относимия период от 01.09.1985 01.04.1993 г. Касационен жалбоподател е оспорил решението на директор на ТП на НОИ Русе по реда на чл. 118 от КСО. Като е проследил хронологията на развилото се административно производство по повод заявлението за отпускане ЛПОСВ, приключило с оспореното решение на директор на ТП на НОИ Русе, административният съд е направил подробен анализ на установените фактически обстоятелства и подведени към относимите правни норми е приел, че обжалваното пред него решение е правилно. Решаващият съд е направил извод, че при неизпълнено задължение на работодателя да оформи трудовата книжка на работника, последната не може в условията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС да се признае за документ с удостоверителна доказателствена сила за периода 01.09.1985 г. 01.04.1993 г. Проследявайки нормативната уредба, административният съд е стигнал до решаващия извод, че дори и при законодателни промени относно начина на оформяне на трудовата книжка, изискването за наличие на подпис на главния счетоводител важи за спорния период. Действително, тази неточност при оформяне на трудовата книжка не може да се вмени в ущърб на работника. При отсъствие и на други относими за признаването на осигурителен стаж документи, отразени в обжалваното решение, ответникът по касационната жалба не е имал фактическа и правна възможност да приеме сочения период за такъв, през който да се зачита осигурителен стаж. Предвид установеното незачитане на осигурителен стаж от 07 г. и 07 м., за период от 01.09.1985 01.04.1993 г., поради липсващ подпис в трудовата книжка на главен счетоводител на предприятието, където е работила за периода касационната жалбоподателка, както и липсваща осигурителна документация обхващаща този период, видно от приложено съдебно удостоверение изх. 8778/16.08.2023 г., издадено от РС Русе по гр. дело 4140/23, касационната жалбоподателка е завела иск по ЗУТОССР. Възможността на М. Стефанова да реализира конституционното си право на пенсия е осуетено поради пропуск от страна на главната счетоводителка на прекратилият дейността работодател при оформянето на трудовата книжка на жалбоподателката през 1993 г. Очеваден е технически пропуск, довел до незачитане на трудовия/осигурителния стаж за този период, с който са засегнати законни права и интереси на касационната жалбоподателка. Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните факти, за koито е предвидена изрично възможност в ЗУТОССР. Предпоставка за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3 от Закона е да са налице доказателства, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на Националния осигурителен институт да няма удостоверителни документи за претендирания стаж. Основателно, предвид преюдициалността на съдебната процедура пред Районен съд Русе, касационната жалбоподателка, чрез пълномощника си е направила искане за спиране производството по адм. дело 424/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Установено е, че след обжалване на решението на директора на ТП на НОИ, гр. Русе е образувано друго съдебно производство, по повод на което пред Русенския районен съд е имало/има висящо гражданско дело, образувано по искане за установяване по съдебен ред на осигурителен стаж, с незачитането на който в обжалвания административен акт негативно са засегнати права и законни интереси на оспорващата. Според настоящият съдебен състав този факт обуславя хипотезата на чл. 229, ал. 1,т. 4 ГПК за преюдициалност между двете дела, а закона не изисква те да се рdзглеждат пред едни и същи съдилища, като в конкретния случай делото с предмет установяване по съдебен ред на осигурителен стаж за периода 01.09.1985 г. 01.04.1993 г. се явява преюдициално спрямо делото, имащо за предмет оспорването на решение 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе. Искането е направено преди да се даде ход на делото, последвал е изричен отказ за спиране на производството; последвало е ново искане, като с протоколно определение първоинстанционният съд е отказал искането. Според първоинстанционен съд предметът на оспорване по съдебно-административното производство се извлича от оспорваното разпореждане 2140-17-251/15.05.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе и решение 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе. Според първоинстанционен съд, производството по установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се реализира по гражданско правен ред, с прилагане на процесуалните норми по ГПК и то не може да бъде преюдициално за решаването на законосъобразността на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ. Този извод на първоинстанционния съд е изцяло неправилен. Преюдициалността се определя от това, че в производството пред районен съд, жалбоподателката е в правото си да установи факт, имащ пряко относимо значение и е обуславящ изводите на административния орган по преценка правото да й бъде отпусната ЛПОСВ, от датата на подаване на заявление. Грешното тълкуване на преюдициалността на производството пред районния съд към това пред Административен съд Русе е довело да допуснато съществено процесуално нарушение, което засяга законните права и интереси на М. Георгиева. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но съгласно ал.2 на текста установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени. Разпоредбата има предвид факти от значение за законосъобразността на администритивния акт, които променят съществувалото към момента на издаването му правно положение, какъвто е и настоящият случай. Несъмнено и безспорно, установяването на положителен за касационната жалбоподателка факт в производство пред общия съд има своята относимост към законосъобразността на невлезлия в сила административен акт. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаване на акта - чл. 142, ал. 2 АПК, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Поради което производството по ЗУТООСР е преюдициално по отношение на контролно отменително административно производство пред Русенския административен съд и аргументите в обратното в оспореното решение са необосновани и неправилни. Правното значение на един факт може да бъде променено от съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо, в настоящия случай обвързва, както административния орган, така и съда пред който се оспорва акт на органа. Първоинстанционният съд не е преценил връзката между двете съдебни производства, до степен, че при позитивен съдебен акт за оспорващата, с който да приключи гражданското дело пред РС, административният съд следва да се обвърже от субективните предели на силата на пресъдено нещо на такова решение и да отмени административния акт. Липсата на такава преценка е довела до постановено решение, при допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. Правилни са оплакванията на касационната жалбоподателка, че с постановеното решение на административния съд, несъобразено с евентуален позитивен съдебен акт, се нарушават осигурителните й права, във връзка с отпускането на ЛПОСВ, считано от датата на заявлението й. Състав на шесто отделение на Върховен административен съд не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като съответни на установени и неспорими факти. Допуснатото съществено процесуално нарушение налага отмяна на решението на Административен съд Русе. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При новото разглеждане следва да се преценят нововъзникнали факти, засягащи осигурителния стаж на жалбоподателката, установени в производство по ЗУТОССР; ако такива факти не са установени, но производството пред компетентния съд не е приключило съдебното производство следва производството пред административния съд да се спре до окончателното установяване или не на осигурителен стаж за сочения период 01.09.1985 г. 01.04.1993 г. Административният съд следва да прецени законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, решение 2153-17-66/30.06.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ Русе в обвързващата сила на съдебен акт, с който се признава или не наличието на осигурителен стаж за непризнатия от административния орган времеви период. При този изход на спора, макар и касационният ответник да е направил своевременно искане за присъждане на деловодните разноски за производството пред тази инстанция, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран от изложеното, тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение