Решение № 5807 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13266/2018 г.

Решение № 5807 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13266/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Югоизточен район против решение № 1405 от 13.07.2018 г., постановено по адм. д. № 488/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответниците – "Прибор Строй" ЕООД и "Пясъчна лилия 10" ООД, в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № ДК-10-ЮИР-1/12.01.2018 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която са обявени за нищожни издаденото от главния архитект на община С. разрешение за строеж № 128/30.05.2008 г. на "открит басейн с бар на две нива на представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване", находящ се в УПИ І-438, местност "Ачмалъци", землище на гр. С., ведно с одобрените на 19.05.2008 г. инвестиционни проекти. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Б. приема, че оспорената заповед на началника на РДНСК – Югоизточен район е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По делото е установено, че разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти са в съответствие с действащия ПУП. Правилно съдът приема, че имота, за който е издадено процесното разрешение за строеж се намира в урбанизирана територия, който факт е установен по несъмнен начин. Доводите в касационната жалба в противния смисъл са неоснователни. Такива фактически установявания не са изложени в заповедта на началника на РДНСК Югоизточен район и е недопустимо за първи път да се навеждат доводи в тази насока в касационното производство. Правилно съдът приема, че за издаването на процесните строителни книжа не е било необходимо извършване на ОВОС и оценка за съвместимост. По делото е установено, че строителството в УПИ І – 438 – изграждане на хотелски комплекс започва с разрешение за строеж от 23.03.2007 г., като за това инвестиционно предложение е направена преценка за извършване на ОВОС и е издадено решение № БС -04-ПР/2005 г. да не се извършва ОВОС, като процесният строеж, заедно с ресторант с магазини и трафопост са негови подобекти. Разрешението за строеж на "отрит басейн с бар на две нива на представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване" и одобрените инвестиционни проекти са издадени преди изменението на Закона за опазване на околната среда от 2012 г. и за тях са неприложими разпоредбите на Г. VІ от закона, тъй като строежът не попада в Приложение 1 и 2 и не подлежи на процедура по ОВОС или оценка за съвместимост. Към процесния строеж не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, тъй като същите са в сила от 30.11.2012 г. т. е. след издаване на разрешението за строеж и одобряване на проектите. В случая е неприложима нормата на чл. 31, ал. 5 ЗБР, тъй като инвестиционното предложение не попада в Приложение 1 и 2 ЗООС и спрямо него не могат да бъдат приложени нормите на чл. 2, ал. 2 от цитираната наредба. Правилно съдът приема, че липсата на ОВОС, респективно оценка за съвместимост не обосновава нищожност на строителните книжа. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (ред. ДВ бр. 43/2008 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или специален закон. Нарушаването на изискването на тази норма е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, както бе посочено по-горе, че процесния строеж не попада в приложение № 1 и 2 на ЗООС и не подлежи на процедури по ОВОС и оценка за съвместимост. Установено е и че в имота няма пясъчни дюни, в който смисъл са писмо от 17.11.2017 г. на РИОСВ Б., писмо от 02.05.2018 г. на СГКК – Б., а с приложеното по делото извлечение от специализирания регистър на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК се установява, че в имота няма пясъчния дюни, и същият е каменист плаж. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане и приложените доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се осъди РДНСК – Югозападен да заплати на "Прибор строй" ЕООД сумата 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,