Решение № 294 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 749/2011 г.

Решение № 294 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 749/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303 сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 9782/27.08.2010 г., подадена от С. Т. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки районен съд № 147/26.02.2010 г. по гр. д. № 2115/2009 г., с което С. Т. В. е осъдена да заплати на Г. С. П. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за период от 30 месеца в размер на сумата 4999.80 лв. за апартамент в [населено място] и в размер на сумата 750.00 лв. за имот /дворно място и къща/ в [населено място], [община]. С молбата са изложени доводи за нарушаване на процесуални правила в производството по делото пред Районен съд - Пазарджик, в резултат на което молителката в качеството на ответник по делото е била лишена от възможност да участва по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В подкрепа на молбата за отмяна е подадена молба-становище от С. Т. В. вх. № 8242/21.09.2011 г. За ответника по молбата Г. С. П. от [населено място] не е изразено становище. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е подадена от заинтересована страна срещу влязъл в сила съдебен акт в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. За съдебното заседание по гр. д. № 2115/2009 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, насрочено за 28.01.2010 г., молителката - ответник по делото е получила лично призовка на 22.12.2009 г. С писмена молба от 27.01.2010 г. /л. 47/ С. Т. В. е поискала делото да бъде насрочено за друга дата, поради внезапно заболяване, за което е приложила към молбата болничен лист № 3290402/27.01.2010 г., издаден от д-р Р. М. -М. - И., [населено място] за констатирано общо заболяване-камък в бъбрека и уретера, за което на В. е разрешен болничен отпуск от 28.01.2010 г. до 31.01.2010 г. при режим на лечение-домашен-на легло. Представеният болничен лист не установява извинителна причина за неявяване при разглеждането на делото, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99/31.05.2005 г. /обн., ДВ, бр. 47/7.06.2005 г./ в редакция от ДВ, бр. 23/16.03.2007 г., която е действала към момента на проведеното на 28.01.2010 г. съдебно заседание на първоинстанционния съд. С тази разпоредба нормативно е уредено задължението на лицата с определен домашен амбулаторен режим да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото предвидено изключение е, ако в графа "Бележки" на болничния лист изрично да е отбелязано, че заболяването не му позволява личното му явяване пред тези органи. В случая видно от представения от молителката болничен лист /л. 48/ липсва отбелязване, че здравословното й състояние е съставлявало пречка да се яви лично по делото пред съда. Поради това болничният лист не установява уважителна причина за неявяването й в съдебно заседание, в който смисъл се е произнесъл съдебният състав, като е дал ход на делото. Неоснователен е и доводът на молителката за нарушено право на участие по в. гр. д. № 344/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд във връзка с призоваването й в качеството на ответник по жалба за съдебното заседание, проведено от въззивната инстанция на 12.05.2010 г. Съдът не е нарушил процесуални правила, като е приел С. Т. В. за редовно призована за съдебното заседание на адреса й в [населено място] при отказ /л. 15/. Отказът е удостоверен от длъжностно лице-връчител Надежда Н. Фадулова съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1, изречения 5 и 6 ГПК и законосъобразно съдът е дал ход на делото при условията на чл. 142, ал. 1, изр. 1 ГПК. Липсва законово задължение съгласно редакцията на чл. 44, ал. 1 ГПК отказът на страната да получи призовката да бъде удостоверен с подписите на двама свидетели, в който смисъл е оплакването на молителката. Останалите съображения, изложени с молбата за отмяна, съставляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са относими към извънинстанционното производство по чл. 303 сл. ГПК и не следва да се поставят на обсъждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение