Решение № 9637 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2010 г.

Решение № 9637 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Свиленград, подадена чрез процесуалния му представител Донка Зафирова, срещу решение № 352/3.12.2009 г. по адм. дело № 354/2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено Решение № 8000-0592/20.05.2009 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-8600-0015/8.06.2009 г. на Директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, видно от представената по делото товарителница, стоката следва да бъде доставена в Румъния. Това обстоятелство следва да бъде удостоверено с подпис и печат на фирмата, която приема стоката в Румъния. Писменото потвърждение на фирмата в Лондон не може да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо валидна ВОД. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "К. С. СПЕД" ЕООД. Ответникът - "К. С. СПЕД" ЕООД гр. Харманли, чрез процесуалния си представител адв. Колев, счита касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Хасково е било Решение № 8000-0592/20.05.2009 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-8600-0015/8.06.2009 г. на Директора на РМД - Пловдив, с което е определено задължение на "К. С. СПЕД" ЕООД за заплащане на ДДС в размер на 5032,98 лв. ведно с лихва, считано от 23.07.2007 г. във връзка с въведени от дружеството стоки по ЕАД № 07BG003100Н0022558/23.07.2007 г. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: На 23.07.2007 г. Никола Господинов Вълев в качеството му на управител и представляващ "К. С. СПЕД" ЕООД като декларатор подава документи за поставяне на стоки под режим "Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка за друга държава-членка на ЕС", като подаденият ЕАД е регистриран с № 07BG003100Н0022558/23.07.2007 г. В изпълнение на заповед за проверка № ЗАМ-118/25.02.2009 г. на Директора на Агенция "Митници" и на основание чл. 78 § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., е извършена последваща проверка на декларацията, при която е било установено, че в международната товарителница като изпращач е посочено дружеството "К. С. СПЕД" ЕООД - гр. Харманли, като получател - "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND и в графа "Notifi" - румънската фирма "MEGA FASHION GROUP" SRL. Графа "Стоки приети" на тази товарителница, в която като краен получател е отразена горепосочената румънска фирма, е заверена с печат на "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND и подпис, вместо от румънската фирма. Митническите органи са приели, че не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б "а" от ППЗДДС, поради което не е доказано транспортирането на стоките от територията на Р. България до територията на друга държава-членка на ЕС. По делото е представено от жалбоподателя писмо от 26.07.2007 г., видно от което английското дружество е уведомило "К. С. СПЕД" ЕООД, че стоките по фактура № 64/23.07.2007 г., CMR К 10182 К 02762 са получени в склада им в Румъния за разпространение. АС - Хасково е приел за неправилни изводите на административния орган, че в случая краен получател на стоките по ВОД е румънската фирма "MEGA FASHION GROUP" SRL. От приложените към преписката документите за доставка - фактура № 64/23.07.2007 г., както и от горепосочения екземпляр на ЧМР съдът е констатирал, че това дружество фигурира като лице за уведомяване и това е така, тъй като местоназначението на стоките е Румъния, а адресът на доставка е този на посочените румънска фирма. Посочено е също така, че получаването на стоките по процесната доставка се установява и от представения отговор по запитване до приходната администрация на Великобритания /формуляр за обмен на информация "SCAC 2004"/, видно от който всички получени доставки от "К. С. СПЕД" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" /HOLDING/ LTD, в чиято ДДС регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LONDON /LTD/ ENGLAND, считано от 1.05.2007 г. Предвид изложеното неправилно административният орган, позовавайки се единствено на начина на попълване на ЧМР е приел, че крайния получател по доставката не е "MARSON FABRICS" LONDON/LTD и ВОД не е доказана. Неправилен и необоснован според съда е извода за възникнало задължение за заплащане на ДДС с платец - "К. С. СПЕД" ЕООД. АС е изложил и съображения относно допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от АПК. Съобразно горното, първоинстанционният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно, поради наличието на основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Така постановеното решението е правилно. Настоящият състав намира, че АС - Хасково е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Основният спорен въпрос в случая е правен и е свързан с наличие на предпоставките, предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба освобождаване от данък при внос е налице за стоки, когато са налице едновременно следните условия: 1. вносителят е регистрирано по този закон лице; 2. в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; 3. вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Първите две предпоставки не са били спорни в хода на повторната проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "К. С. СПЕД" ЕООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Установено е, че превозвач на стоката е турското дружество KOCATAS TRANS. От анализа на представените доказателства, както и от отговора на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., правилно съдът е приел, че получател е "MARSON FABRICS" LTD, както и че всички получени доставки от "К. С. СПЕД" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС - регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 1.05.2007 г. Не се оспорва получаването на стоките в Румъния. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото писмено потвърждение от получателя на стоката, че същата е получена в неговия склад в Румъния, т. е. налице е писмено потвърждение, каквото се изисква в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за доказване на ВОД. Освен това, в констатациите, съдържащи се в РА № 260800765/26.01.2009 г. /л. 64/, издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, е посочено, че за периода 1.06.2007 г. - 31.10.2007 г. "К. С. СПЕД" ЕООД е издало фактури с нулева ставка за доставка на стоки /плат/ в ЕС за фирма "MARSON FABRICS" LTD. За всяка издадена фактура дружеството разполага с СМR и писмено потвърждение от получателя на стоката. По отношение на "К. С. СПЕД"-ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което и незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС е начислен ДДС. Предвид на изложеното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото - адвокатско възнаграждение в доказания размер - 200 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.04.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - I А отделение,