Решение № 11160 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 630/2019 г.

Решение № 11160 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 630/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н., чрез процесуален представител, срещу решение № 2076 от 31.10.2018 г. по адм. дело № 2122/2018 г. на Административен съд В./АС-В./, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № З-1474/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от закона за държавни служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "Старши инспектор по приходите", в ТД на НАП –В., дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки". Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител оспорва същата. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Съображения излага в становище и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд В. е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Касае се за съкращаване на всички 45 щатни бройки в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП - В., което е довело до закриване на този отдел, считано от 01.05.2018 година. Обосновано с установените релевантни факти и обстоятелства в процесното решение е прието, че в процесния случай са изпълнени двете кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като длъжността, заемана от касатора, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по см. на чл. 2, ал. 1 от НПКДА е престанала да съществува. Този извод следва от сравнение и анализ на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – В., в който Николов е заемал длъжността "Старши инспектор по приходите", и съответните длъжности в новосъздадения отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи", Главна дирекция "Фискален контрол", Централно управление (ЦУ) на НАП. От съпоставката се установява съвпадение/ в някои случаи частично/ на 5 от общо 19 преки задължения както и наличието на редица други задължения, специфични за длъжността "Старши инспектор по приходите" в новия отдел "Оперативни дейности", като констатираните съвпадения и различия са видни и от постановения съдебен акт, където са посочени преките задължения за посочените по-горе длъжности. Обстоятелството на съкращаване на всички щатни бройки за процесните длъжности в отдел "Оперативни проверки" и неговото премахване с длъжностното разписание, в сила от 01.05.2018 г., води до извод, че длъжността "старши инспектор по приходите" в този отдел не съществува нито като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, нито като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване /изпълнителния директор на НАП/. Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че извършеното съкращаване на процесните длъжности в отдел "Оперативни проверки", както и на самия отдел, не обосновава наличието на хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. Предвидената с правната норма забрана да не се прекратява служебно правоотношение при посочените в нея обстоятелства има отношение към разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т. 2, какъвто е настоящият случай. Същата е въведена с цел запазване нормалното функциониране на администрацията, а по аргумент от чл. 36 от Закона за администрацията, под "администрация" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл се разбира администрацията на НАП като цяло, а не отделно нейно структурно звено (в случая отдел). Поради това, при промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки в същите, разпоредбата на чл. 87 а от ЗДСл е неприложима. Законосъобразно АС-В. е приел, че в случая не намира приложение и нормата на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, регламентираща форма на изменение на служебното правоотношение чрез преназначаване на държавните служители в друга длъжност на съответната администрация, предвид основанието за прекратяване служебното правоотношение на касатора- чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Нормата на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл предвижда възможност, но не и задължение за органа по назначаването да преназначи служителя. Същата касае изменение на служебното правоотношение чрез преназначаване на служителя по преценка на органа по назначаването и не засяга случаите на съкращение, тъй като в последната хипотеза за административния орган не съществува задължение да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава друга подходяща в рамките на администрацията. Възраженията в касационната жалба относно наличието на незаети бройки за длъжността "старши инспектор по приходите" и обявяване на конкурс за длъжността, заемана от касатора /вр. с нарушаване принципа на стабилитет на служебното правоотношение/ са обсъдени от първостепенния съд и изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, като съдът се е произнесъл съобразно събрания по делото доказателствен материал, включително предвид приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Станчев по назначената съдебно-оценителна експертиза. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,