Решение № 135 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3147/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 11 от 10.01.2023 г., постановено по административно дело 459/2022 г. на Административен съд - Враца, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-060-2600 - 4868 от 24.06.2022 г., в обжалваната част за извършените намаления по СЕПП с 226, 62 лв., по СПП с 58,98 лв. и по ЗДП с 6572, 06 лв. и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател в касационната жалба твърди неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Апис Агро 98" ООД, гр. Враца, в писмен отговор чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните норми, но е постановен в нарушение на приложимото материално право. Липсва посоченото в административния акт материалноправно основание за намаление на финансовото подпомагане - а именно чл.43, ал.4 ЗСПЗЗ вр. чл.13 от Наредба 6/24.02. 2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за период 2014 -2020 г. Не са налице и нарушения за изискване за диверсификация по чл.44 пар.1 от Регламент (ЕС)1307/2013 г. и на изискванията за минимална екологично насочена площ по чл.46, пар.1 от Регламент (ЕС)1307/2013 г. Тези си изводи за материалноправна незаконосъобразност на обжалваната част от акта съдът е мотивирал с установените от него факти, а именно че обработваемата земя е над 30 ха с най - малко 3 култури и е спазено изискването на чл.44 пар.пар.1 от Регламент (ЕС)1307/2013 за по -малко от 75 процента на основната култура - в случая слънчоглед с 51, 93 процента, а втората култура - лавандула е 42,99 процента, тоест спазено е изискването за двете основни култури да не надвишават 95 процента. Изпълнено е и изискването на чл.46,пар.1 от пар.1 от Регламент (ЕС)1307/2013 за най -малко 5 процента екологично насочена площ от обработваемата земя от 43,48 ха- в случая 2,71 ха сорго или 6,23 процента.. Така направените изчисления са направени от вещото лице при приемане на лавандулата за биологично сертифицирана в съответствие с представените по делото сертификати на л.28 - 32 от "Био сертификейшън" ЕООД, който е контролиращо лице. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на АС, че лавандулата е сертифицирана и заетите с нея площи следва да се вземат предвид като основна култура при изчисленията дали са спазени изискванията за диверсификация. Следователно изводите на съда, подкрепени и от кредитираното от него заключение на вещото лице относно изпълнението на изискванията за диверсификация от земеделския производител са обосновани - основната култура е под 75 процента, а сборът от двете основни култури - под 95 процента и изводът за материална незаконосъобразност на намалението за нарушение на изискванията за диверсификация е правилен. За АС са липсвали основания да не кредитира вещото лице - агроном за заключението му, че 2, 71 ха сорго са екологично насочена площ, което изисква специални познания. Без наличие на подобни специални познания и единствено от разпоредбата на чл.12 от Наредба 3/17.02.2015 г. във връзка с чл.5 от същата Наредба не може да бъде направен твърдения от ответника извод - а именно, че когато площта е заета само от сорго, а не от смес от бакла и сорго, не е налице екологично насочена площ. Това е така, защото в разпоредбата на чл.5 от Наредба 3/17.02.2015 г. са включени и други хипотези на екологично насочени площи освен площите със смес от културите в приложение 2 към чл.12, каквато е сместа от сорго и бакла. Независимо, че заключението в тази му част е оспорено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, не са ангажирани доказателства в подкрепа на оспорването, поради което и предвид разпределението на тежестта на доказването АС правилно е приел, че липсват материалноправните предпоставки за намаляване на финансовата помощ поради неспазване изискванията за екологично насочени площи. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски по делото. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски, поради което и на него не следва да бъдат присъждани такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение