Решение № 10889 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата, против решение 618/07.01.2025 г., постановено по адм. дело 7297/2024 г., по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което по жалба на Тулекс ЕООД ООД и е отменена Заповед РД9Р 2/25.03.2024г., издадена от Заместник - министъра на културата. Изложени са съображения, че е налице неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че констатираните от АССГ нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени и не обуславят отмяната на обжалвания акт. Счита, че не е нарушено правото на защита на действителния собственик Ай Пи Център ЕАД, доколкото заинтересованото дружество е изложило възраженията си и е представило доказателства в съдебното производство. По изложените съображения, касационният жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата на Тулекс ЕООД срещу Заповед РД 9Д 2/25.03.2024г., издадена от Заместник - министъра на културата с произтичащите от това правни последици. Претендира заплащане на сторените разноски. Ответникът Тулекс ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба на Министъра на културата. Счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът Ай Пи Център ЕАД, в отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Касационната жалба на Министъра на културата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страни, с оглед на което е процесуално допустима. В съдебно заседание е отбелязано, че се прави поправка в списъка за призоваване, като вместо Министъра на културата следва да се чете Заместник министъра на културата. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е отбелязал, че не прави възражение за нередовно призоваване, доколкото касационната жалба е подадена от Министъра, поради причина, че към момента на изтичане на сроковете за подаване на касационна жалба не са били назначени заместник министри, които да могат да упражнята правото на касационно оспорване, което страната по делото е имала. С допълнително волеизявление назначеният по-късно заместник министър е потвърдил действията на министъра по подаване на касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е започнало по жалба на Тулекс ЕООД гр.София срещу Заповед РД9Р 2/25.03.2024г., издадена от Заместник - министъра на културата. С процесната заповед е наредено деклариране на обект Жилищна сграда, б. на ген.М.Андреев, сграда с идентификатор 68134.100.336.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 68134.100.336, кв.468, СО, гр. София район Сердика, ул. Кузман Шапкарев 3, с класификация на единична архитектурно строителна недвижима културна ценност от Ново време с категория местно значение, както и е определен териториалния обхват на охранителната й зона. Срещу заповедта в АССГ е подадена и жалба от Ай Пи Център ЕАД като заинтересовано лице, като с Определение 23413 от 14.11.2024 г. образуваното производство 7319 от 2024 г. е присъединено за съвместно разглеждане към по-рано образуваното адм.дело 7297 от 2024 г. по описа на АССГ. От фактическа страна е установено, че към момента на започване на административната процедура собственик на имота, предмет на заповедта, е Тулекс ЕООД. Собствеността е придобита въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.01.2008 г. През 2008 г. с писмо 870 от 23.06.2008 г. на НИПК статутът на обекта като архитектурен паметник е бил свален. С Учредителен акт от 09.10.2023 г. Тулекс ЕООД учредява Еднолично акционерно дружество Ай Пи Център. Всички 1 000 000 акции, представляващи 100 % от капитала на дружеството, се записват от неговия единствен акционер, учредител и едноличен собственик на капитала Тулекс ЕООД. Срещу записаните при учредяването акции Тулекс ЕООД внася по реда на чл.72 и сл. от Търговския закон в капитала на Дружеството, като непарична вноска процесния обект, находящ се на адрес ул. Кузман Шапкарев 3. С уведомление по реда на чл.26, ал.1 от АПК, с изх. 0401-4836/15.04.2019 г. директорът на НИНКН е уведомил за стартиране на процедура по ЗКН кмета на Столична община и министъра на културата, като е отправил молба за съдействие за установяване на всички актуални заинтересовани лица за посочения имот и всички изградени в имота постройки. Уведомлението е направено въз основа на постъпило в Министерство на културата писмо от Столична община с вх. 07-00-21/13.03.2019 г. с предложение жилищната сграда на ул. Кузман Шапкарев 3 да получи статут на единична недвижима културна ценност. На основание чл.26, ал.2 във вр.чл.18а, ал.10 от АПК уведомлението е обявено на информационното табло в НИНКН и на електронната страница на НИНКН, раздел Уведомления. С уведомление по реда на чл.26, ал.1 от АПК, с изх. 0401-4836/13.07.2022 г. дружеството жалбоподател Тулекс ЕООД е уведомено за започване на производството. Административното производство по издаване на оспорената заповед е образувано по предложение на директора на Националния институт за недвижимото културно наследство /НИНКН/ с вх. 33-00-978/30.11.2022 г. за деклариране на обект Жилищна сграда, б. на ген.М.Андреев, сграда с идентификатор 68134.100.336.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 68134.100.336, на ул. Кузман Шапкарев 3 , с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория "местно значение". Към предложението са приложени Фиш 1 по чл.28 от Наредба 3 от 10.07.2019 г. (предварителна оценка), писмо с вх. 33-00-887/05.07.2023 г., ведно с формуляр по чл.29, ал.3 от Наредба 3 от 10.07.2019 г. Предложението е разгледано на заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, проведено на 19 и 20.12.2022г., решенията от което са обективирани в Протокол 101, одобрен от министъра на културата с рег. ПР-44/05.06.2023 г. Процесното предложение е под т. 8 от дневния ред и взетото решение по него е на основание чл. 64, ал.3 ЗКН и чл.3, ал.1, т.1 от Правилника за устройството, организацията на работа и финансирането на СЕСОНКЦ, министърът на културата да издаде заповед за деклариране на обект Жилищна сграда, б. на ген.М.А., сграда с идентификатор 68134.100.336.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 68134.100.336, на ул. Кузман Шапкарев 3, с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория "местно значение", съгласно направените корекции и препоръки от членовете на съвета. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗКН, съобщаването на заповедта е извършено с писмо изх. 33-00-978/03.06.2024 г. на зам.министъра на културата. Същото е получено от представител на Тулекс ЕООД на 06.06.2024 г. С обжалваното пред настоящата инстанция решение АССГ е отменил като незаконосъобразна горецитираната заповед с произтичащите от това правни последици. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че процесният обект е предмет на непарична вноска в капитала на ЕАД Ай Пи Център, т.е. собственик на имота, деклариран с обжалваната заповед е Ай Пи Център ЕАД. Констатирано е, че към момента на произнасяне Тулекс ЕООД като предишен собственик на имота не следва да е адресат на обжалваната заповед, а новият собственик не е бил уведомен за проведеното административно производство. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и разпоредителна част, но е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Решаващият състав на АССГ е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена при неправилно определен адресат и в нарушение на предвидените в ЗКН процесуални правила.Към датата на издаване на заповедта, административният орган не е събрал служебно доказателства в изпълнение на задължението по чл.36, ал. 1 АПК, последица от което е неправилно определеният адресат на същата. Освен това е констатирано, че в крайния административен акт е вписано като адресат лице, което към датата на произнасяне на заместник-министъра на културата не е било собственик на обекта и следователно не е могло да бъде адресат на административните задължения, които са му вменени с процесната заповед. Съдът е изложил и съображения, че при издаване на оспорения акт е нарушен и материалният закон, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаването на процесния акт. За да направи това заключение, решаващият състав е посочил, че от съставения фиш 1 по чл.28 от Наредба 3/10.07.2019 г. не става ясно и каква е научната и културната стойност и обществената значимост на обекта, като според съда, е налице е голословно твърдение, което не е подкрепено с доказателства. Решението е правилно. Административен съд София град е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Съдът е постановил своят акт след изясняване на фактите от значение за правния спор, като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Предмет на съдебен контрол е била заповед Заповед РД9Р 2/25.03.2024г., издадена от Заместник - министъра на културата, с която на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) е деклариран обект Жилищна сграда, б. на ген.М.Андреев, сграда с идентификатор 68134.100.336.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 68134.100.336, кв.468, СО, гр. София район Сердика, ул. Кузман Шапкарев 3, с класификация на единична архитектурно строителна недвижима културна ценност от Ново време с категория местно значение, както и е определен територия обхват на охранителната й зона. Правилен е изводът на съда, че така оспорената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, което мотивира извод за нейната незаконосъобразност. Процесната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, предвид и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗКН. По делото безспорно се установи, че действително към момента на започване на административното производство собственик на обекта е бил Тулекс ЕООД. Заповедта е издадена на 25.03.2024 г. От събраните по делото доказателства е установено, че към датата на издаване на заповедта собственик на процесния имот вече е било дружеството Ай Пи Център ЕАД /Учредителен акт на стр. 34 до 38 и справка от Агенция по вписванията на стр.39 - 40 от делото пред АССГ/, но като адресат в заповедта е посочено дружеството Тулекс ЕООД. От една страна, за производството не са уведомени своевременно действителните собственици на обекта, предмет на процедурата по деклариране като по този начин не им е дадена възможност да защитят в пълен обем правата си пред административния орган. Освен това, в крайния административен акт е вписано лице, което към датата на произнасяне на заместник-министъра на културата не е било собственик на обекта и следователно не е могло да бъде адресат на административните задължения, които са му вменени с процесната заповед Настоящата инстанция намира, че обстоятелството, че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес и че едноличен собственик на капитала на Ай Пи Център ЕАД е Тулекс ЕООД, не освобождава административният орган от задължението му правилно и законосъобразно да определи адресата на индивидуалния административен акт в съответствие с разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК, като е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере служебно доказателства. Още повече, както се спомена, става въпрос за индивидуален административен акт, с който се засягат права на конкретен правен субект. Определяне на надлежен адресат на акта е задължителен реквизит на индивидуалния административен акт чл. 59, ал.2, т.3 от АПК и определянето му следва да бъде извършено законосъобразно и в съответствие с изяснените факти и обстоятелства от значение за случая. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 58, ал. 1 ЗКН за деклариране на обекта като единична недвижима културна ценност. Извършената от НИНКН предварителна оценка не съдържа достатъчно фактически основания и доказателства, които да обосноват наличието на културна, научна или обществена стойност на сградата по смисъла на чл. 7 и чл. 9 ЗКН. По отношение на нарушението на материалния закон, съдът правилно е съобразил и приложимите разпоредби относно реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, като е изложил подробни, ясни и непротиворечиви мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Законосъобразно е отчетено и противоречието между предходния административен акт от 2008 г., с който сградата е отписана от списъка на паметниците на културата, и настоящата заповед за деклариране, издадена без наличие на нови обстоятелства. Това противоречие представлява нарушение на принципите на правна сигурност и предвидимост по чл. 4 и чл. 7 АПК, както и неправилно приложение на материалния закон. Настоящият тричленен състав на ВАС, Трето отделение намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. От страна на ответниците по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства за сторени разноски и поради това такива не следва да им бъдат присъдени. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение