Решение № 135 от 14.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 98/2009 г.

Решение № 135 от 14.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 98/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е за възобновяване по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдените А. Й. и Т. Й. за отмяна на одобреното от съда споразумение от 11.09.2008 г. между прокурора, подсъдимите Й. и упълномощен от тях защитник по нохд № 741/2008 г. на Свиленградски районен съд. В искането за възобновяване на делото се твърди, че извършеното от осъдените лица деяние не съставлява престъпление, защото не противоречи на нормите на националното и на общностното право, регламентиращи граничния режим. Цитират се нормативни документи и правилници и административни процедури за преминаване, пребиваване и напускане на чужди граждани в страната и пред границите на държавите членки на Европейския съюз. Счета се, че влизането на чужденци в Р България през границата на страната, когато е осъществено през контролно-пропускателен пункт и през работно време не съставлява престъпление. След като извършеното от турската гражданка не съставлява престъпление, не може да се квалифицира като престъпление и това от А. и Т. Й., с чийто автомобил е пътувала тя при пресичане на българската граница на ГКПП "Капитан Андреево". Прави се искане за отмяна на определението с което одобрено постигнатото споразумение и подсъдимите бъдат оправдани. В съдебно заседание защитата поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С посоченото споразумение подсъдимите А. Й. и Т. Й.-турски граждани са признати за виновни в това, че на 31.07.2008 г. през ГКПП "Капитан Андреево", като съизвършители, превели през границата на страната, турската гражданка Х. К., без разрешение на надлежните органи на властта, като за привеждането е използвано МПС, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК са осъдени по на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от по три години. Осъдени са и на гроба от по 1 000.00 лв. На основание чл. 280, ал. 3 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка "Даймлеркрайслер Гранд Воеджер"-собственост на А. Й. От датата на постановяване споразумението е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е неоснователно. След провеждане на бързо производство, прокуратурата е внесла в съда предложение за разглеждане на делото по реда на чл. 381 НПК по споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо А. и Т. Й. за извършено от тях престъпление по чл. 280, ал. 2, т.т. 3 и 4, вр. ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 НК. Изготвено е в писмена форма, при спазване изискванията по чл. 381, ал. 5 НПК. Съдът при условията на чл. 382, ал. 1 НПК е одобрил споразумението с определените наказания посочени по-горе. В искането не се спори по законосъобразността на проведената процедура, а единствено, че извършеното от осъдените лица не съставлява престъпление. Това твърдение е неоснователно. Посочените от защитата Правилници и Нотификации на регламенти, които не предвиждат наказателни санкции за незаконно преминаване на вътрешните граници през контролно пропускателните пунктове е за страните членки на ЕС. За останалите страни, към които се отнася и Р Турция важат международните паспорти за гражданите и визи за ЕС, както и други нормативни изисквания. По делото безспорно е установено, че турската гражданка Х. Х. е нямала виза за ЕС и искала да премине нелегално през границата, което наложило осъдените Й. да я укрият между седалките на автомобила, където при проверката е намерена от граничните полицаи. Изпълнителното деяние по чл. 280, ал. 1 НК се осъществява, ч. превеждане през границата на отделни лица или групи от хора без разрешение, или не на установени места, а престъпният резултат е самото преминаване на тези лица през границата. В случая всички субективни и обективни елементи на състава са осъществени и правилно са осъдени по предявените им обвинения в съучастие като съизвършители. По тези съображения Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,