Решение № 4937 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2008 г.

Решение № 4937 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по 208 и сл. АПК. Касаторът "Туристическа информация и регистрация" АД моли да бъде отменено решение № 4/20.2.2008 г. по адм. д. № 442/2007 г. на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 7788/18.4.2007 г. на началник Митница-Видин като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли ППСПДВ да бъде отменено като неправилно. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница-Видин по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът РМД-Русе, редовно призован не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против ППСПДВ № 7788/18.4.2007г на началник Митница-Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0134/23.5.2007 г. на директора на РМД-Русе административният съд е приел, че с него е определено "ТИР" АД да внесе мито 1451 лв, продуктова такса 80 лв, 2830 лв - ДДС с лихви от 1.6.2006 г. по ЕАД № 4109 (Т-13476/27.5.2006 г. за поставен под режим транзит лек автомобил "Ауди 100", който е бил насочен за митническо оформяне в Митница-Пловдив със срок до 30.5.2006 г. В ЕАД касаторът е посочен като отговорно лице, а получател е пловдивска фирма. Касаторът е бил уведомен с писмо от 17.07.2006 г., че режимът по ЕАД не е приключен, бил е поканен да заплати дължимите митни сборове, след което е издадено процесното ППС. Касаторът е издал заповед № 33/21.3.2005 г., с която забранил на служителите си да получават входяща поща, адресирана до централното управление на дружеството. Не са представени доказателства, тази заповед да е била връчена на митническите органи и съдът е приел, че уведомлението по чл. 259 ППЗМ е редовно връчено на служител на касатора. Съдът е приел, че на основание чл. 45 ал. 2 чл. 102 ал. 2 ЗМ касаторът е отговорен за представяне на стоките в получаващата митница. След като е определен режим транзит при подаване на ЕАД, автомобилът е поставен под митнически надзор и с непредставянето на автомобила в получаващата митница в срок, стоката е отклонена от митнически надзор - основание по чл. 199 ал. 1 т. 5 ЗМ за възникване на митническо задължение за касатора. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 202 ал. 2 ЗМ по отношение на него след като не са търсени митните сборове от получателя и превозвача на стоката, като е приел, че отговорното лице отговаря на самостоятелно основание. Приел е също, че преценката на митническите органи към кого от задължените лица да насочат претенциите си е в рамките на оперативната им самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е отхвърлил доводите за неправилност на решението, поради неприлагане на текстове от Митническия кодекс на ЕС, предвид Приложение V, глава IV "Митнически съюз" към Договора за присъединяване на РБългария към ЕС, § 19, според който задълженията, възникнали преди датата на присъединяването се събират по условията, които са били в сила към този момент. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с данните по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдът е отговорил правилно на доводите на касатора, които се поддържат и в касационната инстанция и не следва да се повтаря тяхното обсъждане. Съдът е дал възможност на касатора да представи списък на служителите си през м. 7.2006 г., за да установи, че не е получил уведомлението по чл. 259 ППЗМ, каквито доказателства не са представени и правилно съдът е приел, че уведомлението е получено от служител на касатора. Неоснователен е доводът за ограничение на правото му защита. Касаторът е имал възможност да представи доказателства за редовно приключване на режима транзит в производството пред митницата, но и в съдебното производство. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК Митница-Видин има право на разноски по делото в размер 501,66 лв., от които 80лв вече са присъдени от съда и остават за присъждане 421,66 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,