Решение № 1333 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2019 г.

Решение № 1333 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. Варна срещу решение № 1469/15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1244/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 147-ФК/30.04.2019 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка на "Авалон 29" ЕООД – гр. Варна "запечатване на търговски обект – щанд "Шез Фефе", находящ се в гр. Варна, ул. "Андрей Сахаров" № 2, Гранд Мол Варна и забрана за достъп до него за срок от 10 дни" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че липсват конкретни мотиви, данни и факти за налагане на принудителната административна мярка и така определения от компетентния орган размер. Неиздаването на фискална бележка при покупка на стоки касаторът излага доводи съобразно законовите изисквания в тези случаи да се налага принудителна административна мярка (ПАМ). Счита, че нарушението е безспорно установено и подкрепено с надлежни доказателства. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди отменената заповед. В представени по делото писмени бележки претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Авалон 29" ЕООД – гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени наложената ПАМ на "Авалон 29" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Според съда налагането на мярката в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Излага мотиви, че запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като същото е довършено към момента на установяването му. На това основание съдът е обосновал извод, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда. В тази връзка сочи, че към момента на издаването на процесната заповед не е съставен акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ и не е издадено наказателно постановление /НП/ за налагане на имуществена санкция за извършеното административно нарушение, което засяга правата на търговеца. Аргумент за този извод е почерпил от нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. На следващо място се сочи, че от страна на органа не са изложени мотиви, относно определения срок на мярката, като дори при констатациите за наличието на положителна разлика в касовата наличност и отразеното от ФУ и данните за предходно нарушение не обосновават необходимостта от налагането на ПАМ, с продължителност от 10 дни. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка се явява незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. По принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В обжалваното решение съдът е показал неразбиране на характера на принудителната административна мярка за целите на ЗДДС, която е насочена към преустановяване на нарушения, свързани с фискалната дисциплина и съответно с дисциплиниране на търговците при осъществяване на своята стопанска дейност да отчитат реални обороти, респ. да начисляват и внасят данъци в републиканския бюджет. При постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил законовата регламентация на ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и във връзка с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Издаването на фискален касов бон е нормативно установено задължение, поради което търговец, който не го спази, допуска нарушение на данъчното законодателство и подлежи на санкция с налагане на ПАМ. Административният орган, издател на заповед за ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е длъжен да наложи посочената мярка. В процесния случай при извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената от приходния орган проверка - покупка на 1 бр. макарон на стойност 1, 99 лв. не е издаден фискален касов бон, каквото е задължението на търговеца, нормативно установено. Направена е проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата такава, като е установена разлика в размер на 35, 86 лв. Изрично в протокола от извършената проверка е отразено върнато ресто от 8, 01 лв., което показва, че плащане от продавача при контролната покупка е било прието. Установеното наличие на разлика в касовата и фактическата наличност е индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, поради което при възникнало за издаване на фискална касова бележа, такава не е била издадена и е налице нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, но е направил необоснован извод за незаконосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед с оглед установената фактическа обстановка. При така установеното следва да се сподели изводът на приходните органи, че не се отчитат действителните приходи от продажби на стоки, което от своя страна да води до отклонение от данъчно облагане и като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Относно мотивите на съда, че оспорения пред него ПАМ е незаконосъобразен и на друго основание – липса на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, те не се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, големината на търговския обект и местоположението му в голям търговски център, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 10 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неправилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление е предпоставка за законосъобразността на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател в депозираните по делото писмени бележки, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса в размер на 70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение