Решение № 1184 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2013 г.

Решение № 1184 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Румен Георгиев Стоянчев срещу решение № 1124 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 3620/2012 г. на Административен съд София - град, като неправилно. Ответникът Кметът на Столична община - Район "Средец" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Румен Георгиев Стоянчев срещу решение на Кмета на Столична община - Район "Средец", обективирано в писмо рег. № ЖНО2 - 9400 - 36 от 16.03.2011 г., като неоснователна. Спорът е разгледан и решен при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение № 4615 от 29.03.2012 г. по адм. д. № 14369/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От фактическа страна е безспорно установено, че по заявление на Румен Георгиев Стоянчев, кметът на Столична община - Район "Средец" се е произнесъл с оспореното писмо, в което е обективирал волеизявление, че същият няма право да бъде включен в списъците на правоимащите граждани по чл. 7 от Правилника за прилагане на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно - спестовни влогове /ППЗУПГМЖСВ /, тъй като през 1992 г. е придобил чрез дарение в собственост жилищен имот - апартамент, находящ се в гр. София, бул. "Ф. Нансен" № 31, с данъчна оценка 94000 лева. По делото правилно е прието, че съгласно § 11, ал. 2 от ПЗР на Закона за допълнение и изменение на ЗУПГМЖСВ, актът е издаден от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Формираният отказ не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства с целта на закона. Това е така, защото в чл. 2, ал. 1 от ЗУПГМЖСВ точно и ясно са определени предпоставките, при едновременното наличие на които едно лице има право на компенсация по този закон, а по отношение на жалбоподателя не е налице първата от тях, а именно, стойността на притежавания от него жилищен имот по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси да не надхвърля 60000 лв. При положение, че придобитият имот е с данъчна оценка 94000 лева, обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт, съдържащ отказ за включване на лицето в окончателния списък по чл. 7 от закона, е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Наред с това, правилно е становището, че в чл. 1 от ППЗУПГМЖСВ изчерпателно са посочени хипотезите, при които правоимащите по смисъла на закона лица имат право на компенсация. Относима в случая е хипотезата по т. 3, касаеща финансово компенсиране при придобиване на жилища, но по аргумент от чл. 11, ал. 4 - 6, дори условно да се приеме, че жалбоподателят е правоимащо лице, в случая не са налице основанията за компенсация за придобития от него жилищен имот, защото нормативният акт има предвид придобиване по възмезден начин, а в случая това е станало чрез дарение. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,