Решение № 13194 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2016 г.

Решение № 13194 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е жалба срещу Решение № 732/4.04.2016 г. по адм. дело № 2581/2015 г., по описа на Административен съд - В., с която Кметът на О. В. иска актът да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че съдът не е възприел фактическа обстановка дотолкова, че да постанови правилно решение, тъй като били налице разминавания между обсъдените и кредитирани доказателства по делото и приетите за установени факти. Твърди се, че съдът неправилно е дал по-голяма вяра на изявленията на процесуалния представител на О. В., а не на представените и приети по делото от страната писмени доказателства. Неправилно били кредитирани показанията на свидетели, които не били запознати със състоянието на постройката. Имотът попадал в обхвата на Заповед № 2145/27.06.2014 г., което се установявало по безспорен и категоричен начин след прилагането на Заповед № 98/2.07.2014 г. В резултат на природната стихия, станала повод за обявяване на бедствено състояние в района, сгради и съоръжения в частност и сградата, собственост на ищците по делото, били преценени като опасни за живота и здравето на живущите в тях лица, тъй като било всеизвестно, че по време на бедствието са се образували нови свлачищни процеси. Предприетите от Общината действия били в интерес на хората, т.е. в обществен интерес. Ответната по жалбата страна депозира чрез процесуален представител писмен отговор, в който заявява, че същата е неоснователна. Излагат се доводи по същество, според които съдът правилно е преценил основанието на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, че същото е съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е допустима и основателна. Излага доводи по същество. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка. Производството пред Административен съд - В. е образувано по иск на С. Н. Г., И. Й. К.-Гочева, Д. В. Ф. и Б. Г. Ф. срещу О. В., представлявана от Кмета, с който се претендира присъждане на сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на събаряне на постройка в собствения им имот, ведно с законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С решението, предмет на оспорване в настоящото производство, съдът е осъдил О. В. да заплати на четирите лица солидарно сумата в размер на 17 600 лв., като на Гочев и Гочева бъде изплатена сума 8 800 лв. за двамата и на Филев и Филева сума общо за двамата в размер 8800 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на завеждане на иска до пълното им изплащане. Съдът е конкретизирал, че тези суми представляват обезщетение за нанесени имуществени вреди от събаряне на съсобствена жилищна сграда със застроена площ от около 60 кв. м., състояща се от 3 стаи, 2 вх...дни антрета, килер, баня, тоалет - имот с идентификатор - 10135.5506.49.1 и лятна кухня и навес - имот с идентификатор 10135.5506.49.2 в недвижим имот в гр. В., кв. "А.", с административен адрес: ул. "Ц. И. А." №.... Отхвърлил е иска на лицата над сумата 17 600 до 20 000 лв. Осъдил е О. В. да заплати на лицата разноски в размер на 1390 лв. За да постанови този си акт съдът е приел, че на 20.06.2014 г. със Заповед № 2068 от същата дата Кмет на О. В. е обявил бедствено положение на територията на район А. със съответно очертани граници. С. З. № 2145/27.06.2014 г. е било наредено от Кмет на О. В. да бъдат освободени от хора, механизация, продукти, материали, общоопасни средства и други, сгради с нарушена конструкция вследствие на бедствието от 19.06.2014 г., находящи се в обхвата на района определен със цитираната по-горе заповед от 20.06.2014 г. С. З. № 86/25.06.2014 г. на Кмет на О. В. е наредено незабавно да се освободят жилищни сгради, конкретно посочени в т. 1 до т. 14, поради възникнала непосредствена опасност от самосрутване, вследствие на активизиране на свлачищни процеси. С. З. № 98/2.07.2014 г. на Кмет на О. В. е наредено в обхвата на Заповед № 86/25.06.2014 г. да бъдат допълнени имоти в това число и имота на ищците. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на О. В. във връзка с настъпило за ищците увреждане, изразяващо се в събаряне на собствените им постройки, находящи се в имот с административен адрес: ул. "Ц. А." №.... Приел е, че са налице незаконосъобразни действия, тъй като са липсвали доказателства за състоянието на процесните постройки преди разрушаването им, които да обуславят необходимост от събарянето им, т.е. че същите са били негодни за обитаване и състоянието им било такова, че да представляват опасност за живота и здравето на живущите в тях. Приел е за основателен иска до размер 17 600 лв. - сума определена като стойност на съборените постройки от назначената от съда съдебно-оценителна експертиза. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване срещу акт, подлежащ на оспорване и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на първоинстанционното производство са събрани и проверени достатъчно доказателства, обосноваващи извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения пред него иск за обезщетяване на вреди настъпили в резултат на незаконосъобразно действие на административен орган до конкретизираната в хода на производството сума в размер на 17600 лева. По делото не се спори, че на 20.06.2014 г. от Кметът на О. В. е издал Заповед № 2068 за обявяване на бедствено положение в кв. "А." на гр. В. Безспорно е, че в резултат на обилни валежи е наводнен конкретен район на града, в който попада и имотът, собственост на ищците в първоинстанционното производство. На 27.06.2014 г. е издадена Заповед с № 2145, с която на основание чл. 34, чл. 65 от ЗЗБ и чл. 35, ал. 3, т. 11 от Инструкция 1з-В3 от 11.01.2012 г. за реда за осъществяване на неотложни аварийно възстановителни работи при бедствия (отм.) е да бъдат освободени от хора и т. н. сгради и имоти в обхвата на бедствието, включени в няколко други заповеди, в това число и с № 86 от 25.06.2014 г. П. З. е допълнена със Заповед № 98 от 2.07.2014 г., като е добавен и имота, собственост на ищците, находящ се на ул. "И. А." №.... По делото не са представени доказателства, че съборените постройки в имота на ищците са били в негодно за обитаване състояние и са представлявали опасност за живота и здравето на хората в тях. Събрани са доказателства, че имотът не се намира на пътя на приливната вълна, причинила основните разрушения в района. От разпитаните свидетели е безспорно установено, че не са били налице нарушения на здравината и целостта на конструкцията на съборената впоследствие сграда. При липсата на каквито и да е твърдения в обратната насока от страната, имаща правен интерес да стори това - ответникът в производството, съдът правилно и законосъобразно е приел за установена липсата на обстоятелства водещи до извод, свързан с необходимостта от предприемане на действия по силата на закона за защита от бедствия, насочени към премахване на опасна постройка или конструкция в имота. В този смисъл твърденията в жалбата на О. В. за необоснованост на решението в тази част са напълно голословни и несъстоятелни. В нито една от цитираните заповеди не са описани факти и обстоятелства, па макар и те неподкрепени от доказателства за това, че сградите в имота на ищците са подлежали на премахване в условията на неотложност по реда на ЗЗБ. Както правилно посочва и ответната по касационната жалба страна, във всяка една от тези заповеди е описано единствено и само разпореждане за освобождаването им с оглед извършване неотложни аварийно-възстановителни работи вследствие падналите обилни валежи. Предприетите от админстративният орган действия по събаряне на сгради, в това число и собствената на ищците не са мотивирани от обективни и ясно установени фактори, свързани с наличието на конкретна и значима опасност от увреждане на живота и здравето на живущите в тях лица. Липсват данни за интензитета на свлачищните процеси в района, за техния обхват, за възможността да бъдат преустановени или ограничени и други фактори имащи значение за обосноваването на необходимост от предприемане на крайни и драстични действия, каквото е премахването на законно изградени в имотите постройки. По време на производството пред първоинстанционния съд, а и до приключване на съдебните прения пред настоящата инстанция не са представени доказателства, че към момента на издаване на заповедта за включване на процесния имот в обхвата на действие на Заповед № 86 от 25.06.2014 г. обстановката в района е такава, че да оправдава предприети в условията на неотложност действия от страна на общинските власти в тази насока. При предоставяне на административната преписка на съда, административния орган не представил нито един протокол за конкретно предприетите от него действия на терена по отношение на който и да е и на какъвто и да е обект, насочени към овладяване на бедствието и защита на живота и здравето на гражданите. Липсата на протокол за извършеното събаряне не е основание да се приеме, че то не е сторено именно от фирмите, ангажирани от Общината за помощ съобразно плана за действие при бедствия и аварии. Категорично оспорване на извършването на такова действие от страна на ответника не е направено. Не са представени доказателства и не са изнесени твърдения, че действията по събаряне не са осъществявани по разпореждане на кризисния щаб. Липсата на контрол върху изпълнителите на надлежно съставен и предоставен на администрацията протокол не е основание за изключване на имуществената и отговорност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че района е бил непрекъснато наблюдаван с цел опазване на имуществото на лицата, които са напуснали домовете си и няма данни охранителите да са констатирали нерегламентирана дейност по премахване на постройки или съоръжения от лица, нямащи право да сторят това. При описаната фактическа обстановка, реда за обезщетяване на собствениците чл. 56, ал. 6 от ЗЗБ е неприложим, тъй като същия касае развитие на производство при установено законосъобразно поведение на Общинските власти, насочено към опазване на живота и здравето на хората и предприети при условията на неотложност и при наличието на ясни и обосновани доводи действия в тази насока. В хода на производството правилно е прието за безспорно установено, че събарянето на обекта е било извършено от фирми, с които общината е имала договорни отношения, но е разпоредено от служители на общинската администрация. Отношенията между О. В. и дружествата, извършили физическото премахване на обекта нямат отношение към производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че фактическото премахване на постройките е извършено от трети лица въз основа на договорни отношения между тях и общината, не изключва отговорността на администрацията за издаденото незаконосъобразно нареждане, довело до настъпване на имуществени вреди за собственика на съборената сграда. Ответника не представя протокол за извършеното събаряне, но неговата липса не може да доведе до извод за липса на съпричастност към разрушаване на сградата. Имота е включен в нарочните заповеди, издадени от Кмета на общината, насочени към организиране на действия по ограничаване на щетите от бедствието и защита живота и здравето на хората в района. Освобождаването на имота е станало по нареждане на Общинските власти и липсват каквито и да е данни за съпричастност на трети лица към настъпилите за ищците вреди. Ответника не може да черпи права от несъобразеното си с изискванията на закона поведение. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на общината, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: да е налице отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на неин орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, да са реално претърпени имуществени вреди и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищците и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с извършеното от страна на административен орган незаконосъобразно действие, изразяващо се в издаване на разпореждане за събаряне на законно изградените в имота им постройки от трети лица, с които О. В. е в договорни отношения на собствено основание. Размера на вредата е установен по категоричен начин, като определената от вещото лице стойност е съобразена с пазарните цени и икономическата обстановка към момента, в който за ищците са настъпили неблагоприятните последици. Оспореното пред настоящата инстанция решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на приложимите процесуални правила и при съобразяване с относимите материално правни норми. С оглед изхода на производството, претенцията за присъждане на направените от разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция следва да се прецени като основателна. Представени са доказателства за договорено и своевременно изплатено от ответниците в касационното производство адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева. Ответната страна - О. В. не е направила възражение за размера на търсения за присъждане от дружеството разход, поради което следва да бъде осъдена да го изплати изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение