Решение № 14350 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2011 г.

Решение № 14350 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Костадинов Петров, Мария Стоянова Петрова, Цонка Костадинова Куцинска и Атанас Атанасов Петров против Решение № 118/04.04.2011 г., постановено по адм. д. № 612/2010 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Тодора Иванова Николова и Мария Иванова Василева, чрез проц. им представител адв. Милко Гавазов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Атанас Костадинов Петров, Мария Стоянова Петрова, Цонка Костадинова Куцинска и Атанас Атанасов Петров против Заповед № РД-18-53/27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в частта й, с която е одобрена КК и КР на с. Момчиловци, общ. Смолян и относно собствения им ПИ с идентификатор 501.242. Твърдяно е неправилно заснемане на границата между имот 501.242 и имот 501.243, като част от първия е включена във втория имот. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е констатирал, че оспорената Заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Границата между поземлени имоти с идентификатори 49014.501.242 и 49014.501.242 по оспорената кадастрална карта съвпада с тази по кадастралния план от 2002 г. В зоната на процесната граница освен съществуващите бетонни стълбища, които не разделят имотите, няма други материализирани граници. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собственост. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. От събраните по делото доказателства е установено, че в случая този ред за определяне на границите на процесния имот е бил спазен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,