Решение № 1741 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2009 г.

Решение № 1741 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Стоянов Александров от гр. Видин против решение № 54 от 21.04.2009 г. на Административен съд - Видин, постановено по адм. дело № 94/2007 г., с което е отхвърлена подадената от него и Ирена Стефанова Александрова жалба срещу заповед № ДК 09-18 от 14.05.2007 г. на началника на РДНСК - Видин, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ за забрана ползването на невъведен по установения ред апартамент - мезонет в жилищно-търговска сграда, находяща се в УПИ V-3026,3027, кв. 526а по плана на гр. Видин, ул. Княз Борис I № 2. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната заповед. Ответните страни РДНСК - Видин, "Карго експрес 2000" ЕООД - Видин и Ирена Стефанова Александрова не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна при липсата на основания по чл. 146 АПК. Жалбоподателите са собственици на имота към момента на издаване на заповедта, поради което имат задължение за въвеждането му в експлоатация по установения ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено по делото е, че към датата на проверките от длъжностни лица на РДНСК-Видин, строежът се ползва от собствениците му и като такъв от втора категория, тъй като се намира в сграда паметник на културата с "местно значение" /чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "з" ЗУТ/ въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. Ползването на строежа без да е въведен в експлоатация по установения ред, за което е съставен констативен акт, е достатъчно основание за издаване на заповед по чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Ирелевантно за спора е обстоятелството чие е задължението за въвеждане на строежа в експлоатация и причините за неизпълнението му. По силата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ се забранява ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Това важи и за напълно законни строежи, както е в случая. Процесният строеж не подлежи на ползване от собствениците му, въпреки че е завършен, преди да бъде въведен в експлоатация от възложителя му - "Карго експрес 2000" ЕООД или от носителите на вещни права върху него. Заповедта за забрана на ползването му, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ въз основа на съставен констативен акт, е законосъобразна и правилно е потвърдена с обжалваното решение. Забраната за ползването на строежа е временна мярка, до отстраняване на причините, които са я предизвикали - чл. 178, ал. 7 ЗУТ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,