Решение № 13154 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2009 г.

Решение № 13154 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Тодор Бориславов Иванов, в качеството му на разузнавач III степен в сектор 05 на отдел "Икономическа полиция" към Главна дирекция ДППООРП" при ГД "Полиция - НСП" против Заповед № К-6671 от 02.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и търси нейната отмяна, както и разноски по делото. Жалбата е обоснована със следните твърдения, съдържащи се в самата жалба и подържани в хода по същество и представените писмени бележки от адв. Груйкин и адв. Димитров, в качество им на процесуални представители на жалбоподателя: на първо място - опорочаване формата на издадената заповед с оглед пропуска на дисциплинарно наказващия орган да посочи конкретните нормативни разпоредби, които са нарушение от жалбоподателя, както и да посочи обстоятелства, въз основа на които нарушението е квалифицирано като "неправомерно поведение на наказания спрямо длъжностно лице"; на второ - липсва посочване на доказателствата, върху които е прието за доказано нарушението; на трето - нарушено е правото му на защита, тъй като в заповедта не е посочено пред кого и в какъв срок, заповедта подлежи на обжалване; на четвърто - в заповедта не е посочена дата на издаване и не са посочени имената и категорията на лицето, на което е възложено изпълнението на заповедта; на пето - опорочено е връчването на оспорваната заповед, тъй като същото е извършено в нарушение на Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, като не е посочена категорията, имената, длъжността и не е положен подпис на държавния служител, както и час и дата на връчването; на шесто - дисциплинарно-наказващия орган не е изразил мотиви относно вида и размера на наложеното наказание; на седмо - наказанието е наложено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са взети сведения от прекия ръководител на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, което е съществено нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, както и че не е взето в предвид, че в деня на нарушението Иванов е бил в платен годишен отпуск и не е изпълнявал служебните си задължения; на осмо - нарушен е чл. 9 от Инструкция Iз-1015, а от там и правото на защита, тъй като не е служителя не е уведомен за започналото и проведено дисциплинарно производство респ. е лишен от възможност за адекватна защита; на девето- писмените обяснения не се приети съгласно чл. 10, ал. 2 от инструкцията; на десето- твърди, че процесните телефонни обаждания са направени при и по повод изпълнение на задълженията му по чл. 176, ал. 2 от ЗМВР. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Стоев, счита, така подадената жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспорваната заповед. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министърът на вътрешните работи е наложил на Тодор Бориславов Иванов дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, в качеството му на инспектор, разузнавач III степен в сектор 05 на отдел "Икономическа полиция" към дирекция "противодействия на общата престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, притежаващ категория ДГ", II степен. Като фактическо основание за налагане на наказанието, дисциплинарно-наказващия орган е посочил обстоятелството, че на 07 октомври 2008 г., посредством телефонни обаждания, Иванов се е намесил в работата на инспектор по приходите от ТД - Кюстендил към НАП при и по повод изпълнението на служебните му задължения по съставяне на АУАН на управителя на "Адивекс" ЕООД, извършено чрез телефонни обаждания. Органа е приел, че е налице неправомерно поведение от страна на полицейския служител спрямо длъжностно лице, което представлява нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, съдържащи се в справка № 4193/14.11.2008 г. Дисциплинарното производство е започнало на 30 октомври 2008 г., с издаването на представената по делото заповед с рег. № Iз-1373/30.10.2008 г., с която дисциплинарнонаказващия орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на сигнал вх. № 3509/24.10.2008 г. при дирекция "Инспекторат". За започналото производство, Иванов е бил запознат срещу подпис на 06.11.2008 г. Конкретен повод за започналото производство е доклад от Румен Илиев Давчев и Валентина Георгиев Тошева, в качеството им на инспектори по приходите при отдел "контрол" при ТД на НАП - Кюстендил, в който се съдържат твърдения, че на 07.10.2008 г. по време на съставянето на АУАН на управителя на "Адивекс"ЕООД, "Тошко Иванов" е позвънил от телефон номер 0898705075 на личния номер на Давчев и с "арогантен и заповеднически тон" е разпоредил да не се съставя акт на дружеството, с аргумента, че лицата, свързани с дружеството са негови лични приятели и че ако бъде съставен такъв акт, то Давчев и Тошева ще имат "лични проблеми". Посочено е също така, че Иванов е отправил обиди и заплахи за служебни проблеми на инспекторите. На 04.11.2008 г., разследващата комисия е приела обяснение от лицата Аделина Богданова Петрова и Иван Иванов Петров, в които същите посочват, че Давчев е употребил обидни епитети по адрес на полицай Иванов и че действията и поведението на същия е било повлияно от потърсеното от страна на двамата обясняващи съдействие от полицай Иванов. На посочената по-горе дата, са снети и обясненията на инспекторите Давчев и Ташева, изготвили доклада, дал повод за дисциплинарното производство. С тях се потвърждава изцяло информацията, съдържаща се в доклада. В хода на производството са приобщени и писмени обяснения на "мл. ПИ" Георги Павлов Иванов, Борислав Златанов - началник сектор СОД - ОДМВР Кюстендил и Ивайло Василев Дамянов - зам. директор на ОД на МВР - Кюстендил и началник отдел ДПП". На 06.11.2008 г., Иванов е дал писмени обяснения пред назначената комисия, в които посочва, че "реших за се обадя на Давчев, за да го попитам дали именно заради това (пропуск на служител на фирма "Адивекс" да отрази касовите наличности в касовата книга") ще пише акта или има нещо друго" и че целта на разговора с Давчев е "да го попитам от кога за такива формалности се съставят актове и дали причината не е друга Е". Съща така е посочено, че от отговорите на Давчев в Иванов се е потвърдило негово съмнение, изградено на познанията му за личността на Давчев, че проверката на дружеството е "тенденциозна и категорично има връзка със случая от събота (заплаха от трети лица, спрямо служител на "Адивекс" за нарочна проверка на данъчни служители)". При така проведения разговор, Иванов отправил и следните въпроси към Давчев - дали не изпитва срам като се занимава с "поръчкови истории" и дали това (дружеството) са големите нарушители на законите в държавата, както и дали когато Иванов е пазарувал от магазините на Давчев, за закупената стока му е издаван касова бон? В обясненията е посочено, че отговор от страна на Давчев не е последвал, напротив била е прекъсната връзката. Отрича да е отправял заплахи и обиди към данъчните инспектори. По делото е представена справка с рег. № 4193/14.11.2008 г., изготвена от комисията, назначена със заповед № Iз-1373/30.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Така изготвената справка съдържа подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, като е счела за установено, че с "обаждането си на 07.10.2008 г. на данъчния служител Румен Илиев Давчев, инспектор Тодор Бориславов Иванов се е намесил неправомерно в работата му при и по повод изпълнение на служебното му задължение. Комисията не е приела за установено, че полицейския служител е отправял обидни реплики и заплахи спрямо Давчев и Тошева. С оглед установеното, комисията е предложила на министъра, в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган да наложи на Иванов наказание "писмено предупреждение". След получаване на справката, министърът на вътрешните работи е издал Заповед № К-6671 от 02.12.2008 г. с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР , във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на служителя на 08.12.2008 г., с отбелязване от негова страна, че не се намира в законоустановен отпуск. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. По делото е безспорно и страните не спорят, че на 07.10.2008 г. между Иванов и Давчев е проведен телефонен разговор. Спорното е в това, какво е била съдържанието и целта на разговора, иницииран от Иванов и налице ли е неправомерност в неговите действия. Според обясненията на наказания служител, обаждането от негова страна е целяло потвърждаване на създаване у него съмнения относно добросъвестното изпълнение от страна на Давчев на служебните му задължения и е основано на задължението му, произтичащо от чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, да оказва помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. От своя страна, административния орган, възприемайки констатациите от обобщената справка, твърди, че обаждането, при условие, че не е извършено при и по повод изпълнение на служебните задължения на служителя, както и че е извършено при липса на годно правно основание за това, само по себе си представлява намеса в служебните задължения на длъжностно лице. Съдът изцяло кредитира изводът на органа, че обаждането на Иванов, имащо за предмет и цел, посочените такива от самия него, представлява неправомерна поведение спрямо длъжностни лица. Отправянето на морални укори към Давчев, целящи да предизвикат чувство за срам у същия, което от своя страна да му въздейства относно преценката му като актосъставител спрямо дружеството "Адивекс"ЕООД, представлява противоправно поведение, не защото не е изрично забранено от закона, а защото е извършено от полицейския служител без да е установено наличието на годно правно основание, обосноваващо и валидиращо действията му. Несъстоятелен и недоказан е аргумента, че действията на Иванов са мотивирани от задълженията му по чл. 176, ал. 2 от ЗМВР. Това е така, тъй като самият той признава, че АУАН се съставя за "формалности" т. е. признанието за извършено административно нарушение от страна на лично интересуващото го дружество "Адивекс" е в разрез с твърдението, че е целял да предотврати или пресече извършването на правонарушение от страна на данъчните служители. Освен това, самият жалбоподател, твърди, че към момента на деянието се е намирал в отпуск и не е изпълнявал служебните си задължения. Що се касае до твърденията за порок във формата на заповедта, в смисъл на непълни мотиви относно фактическите и правни основание за издаването й, то същите не могат да бъдат споделени. Наказващия орган не е посочил, конкретна разпоредба, с която се забранява вмешателство в работата на длъжностни лица от страна на полицейски служители, извършено по повод техни близки отношения с трети лица, имащи интерес от действията им, но както бе казано по - горе, в случая това не е необходимо и в тежест на Иванов е да докаже, правното основание въз основа на което е осъществил обажданията респ. намесата в работата на Давчев. Второто поддържано основание за отмяна, че в самата заповед не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението е също неоснователно. Дисциплинарнонаказващия орган изрично в оспорваната заповед е препратил към справка № 4193/14.11.2008 г., от чието съдържание е видно как е обсъден събрания в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено дисциплинарното нарушение. Непълното посочване в заповедта пред кого и в какъв срок, жалбоподателя може да оспори издадената заповед, не е съществено нарушение, на първо място - с оглед трудовия стаж и опит на жалбоподателя, а твърденията за трудност при организирането на защита са голословни и на второ място, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, срока за обжалване на заповедта е удължен два месеца. Твърдението за липса на дата на издаване на заповедта е голословно с оглед извеждането й в деловодната система на МВР с рег. № К-6671 от дата 02.12.2008 г. Несъществено е нарушението, сочено от жалбоподателя като основание за отмяна на заповедта, че в същата не е посочено конкретно лице с име и категория, на което е възложено изпълнението на заповедта. Изпълнението е възложено на директора на дирекция "Криминална полиция" - МВР, което е достатъчно ясно като индивидуализация, за да не буди съмнения относно обстоятелството на кого е възложено изпълнението. Несъстоятелно като несъобразено с чл. 232, ал. 1 от ЗМВР и данните по делото, е твърдението, че процесната заповед е връчена в нарушение на правилата, тъй като не е посочена категорията, имената, длъжността и не е положен подпис на държавния служител, както и час и дата на връчването. Напротив в съгласие с чл. 232, ал. 1 от ЗМВР, заповедта е връчена срещу подпис и е отбелязана датата. Неоснователни и бланкетни по своя характер са твърденията, че наказанието е наложено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са взети сведения от прекия ръководител на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, което е съществено нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, както и че не е взето в предвид, че в деня на нарушението Иванов е бил в платен годишен отпуск и не е изпълнявал служебните си задължения. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая и които биха били извлечени от обясненията на прекият му ръководител. Факта дали Иванов е бил в отпуск или не, сам за себе си е неотносим към предмета на доказване, защото поведението на служител от системата на МВР всякога и винаги следва да е такова като на служител от системата. Голословно е твърдението, че е налице засягане правото на защита на Иванов, тъй като служителя не е уведомен за започналото и проведено дисциплинарно производство. Това твърдение е в пълно противоречие с декларативното изявление на служителя, че се е запознал със Заповед № Iз-1373/30.10.2008 г., обективирано на гърба заповедта. Що се касае до оспорването на начина на приемане на писмените обяснения на служителя, а именно, че не е спазен чл. 10, ал. 2 от инструкцията, то това обстоятелство не е съществено нарушение, тъй като абсолютното като значение условие за законосъобразността на издадената заповед, чието проявление се стреми да осигури цитирана разпоредба, е да бъдат обсъдени доводите и исканията на служителя. Това условие е изпълнено като краен резултат, поради което не може да се приеме, че допуснатото нарушение е оказало влияние върху законосъобразността на крайния акт, включително и немотивиране срока на наложеното наказание, като съответно на неправомерното поведение, длъжността и категорията на служителя. Доказана законосъобразност на оспорваната заповед, предполага и неоснователност на заявените в жалбата и в хода по същество претенции от страна на Иванов за присъждане на разноски. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 172, ал. 2 от АПК