Решение № 10555 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Манг ООД гр. София срещу решение 8220/10.03.2025 г., постановено по адм. дело 4244/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22002223003931 - 091 001/20.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 312/11.03.2924 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен ДДС по фактура 0 07/09.05.2022 г. в размер на 222 769,04 лв. и лихви 39 210,56 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалва се решението и в частта за разноските. Според касационния жалбоподател не е налице хипотезата на чл. 177 ЗДДС, като в съдебното решение правилно било потвърдено, че не е налице свързаност между лицата, страни по сделката, предмет на ревизионния акт. За установено твърди, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, а именно, че дружеството не е било длъжно да знае, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. Неправилно според касатора решението се основава на приемане от страна на АССГ, че дружеството не е знаело, че презумпцията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС не може да се приложи и при условията на пълно и главно доказване от органите по приходите следва да докажат знание у ревизираното лице, при условията на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. От свидетелските показания се твърди, че дружеството е вярвало, че дължимият ДДС ще бъде внесен. Сочи се също, че плащанията по процесната сделка са извършени при изрично искане и нареждане на продавача, което е установено от органите по приходите. Според касатора тогавашният управител на Дизайно ООД П. П. Д. (понастоящем "Дизаейно" ЕООД) многократно устно е потвърждавал пред М. А., като представител на Манг ООД, че ще заплати дължимия ДДС, въвеждайки в заблуждение последния. Горните обстоятелства касаторът твърди, че погрешно са интерпретирани, респ. неправилно не са взети под внимание, поради което съдът е достигнал до погрешен извод относно знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Твърди се също, че са допуснати и множество други закононарушения, като ревизиращият орган не е положил никакви усилия за реализиране отговорността на управителя на доставчика по чл. 19 ДОПК и съдът не е извършил обективна и добросъвестна преценка на всички обстоятелства и доказателства, вкл. тези от досъдебното производство, показанията на свидетелите и същността на правоотношенията. Иска се отмяна на обжалваното решени и да се постанови, че не се дължи ДДС от Манг ООД на основание на чл. 177 ЗДДС. Пратендира се и присъждане на направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. А. Стефанов, който е депозирал по делото на 01.09.2025 г. молба с доводи за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение.Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез юриск. В. Арнаудова, я оспорва, като счита, че същата е неоснователна. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК от посочения ответник .Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно.Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:За да отхвърли жалбата на Манг ООД срещу посочения по горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че е правилен извода на приходните органи, че от приетите доказателства е установено, че ползваният данъчен кредит от дружеството и невнесеният данък от доставчика произтичат от едни и същи доставки, както и че фискът е ощетен, поради което е налице основанието по чл. 177 ЗДДС. Спорът според съда се концентрира върху последната предпоставка по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, че получателят е знаел или е бил знаел, че ДДС няма да бъде внесен. Според съда органите по приходите са установили, че получателят е знаел, че няма да бъде внесен, тъй като една част от доставката остатъкът от 197 697,24 лв. са преведени на 09.05.2022 . по личната сметка на управителя П. Д. на Дизайно ЕООД. С оглед на това обстоятелство съдът е извел извод, че няма начин жалбоподателят да не знае, че като е превел сумата за ДДС и част от сумата по сделката с недвижими имоти по личната сметка на управителя на Дизайно ЕООД, по този начин жалбоподателят сам се е поставил в положение на недобросъвестност и няма как да се очаква, че доставчикът ще заплати дължимия ДДС към държавата. За установено обстоятелство съдът е приел, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит.Първоинстанционният съд е споделил изводите на ревизиращите органи, че макар двете дружества да не се явяват свързани лица по смисъла на ДОПК, то между тях съществуват отношения, надхвърлящи обичайните търговски взаимоотношения между доставчик и получател, които могат да обосноват извод за знание у получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен. Посочено е според съда, че в нотариалния акт за покупко продажбата лицата са се договорили дължимото върху цялата цена ДДС да бъде заплатено от купувача по банковата сметка на продавача след изповядване на сделката и преди вписването му в службата по вписванията. В обжалваното решение се сочи, че на 09.05.2022 г. денят на подписване на горепосочения акт, дружествата са сключили споразумение без нотариална заверка на подписите, с което са се договорили дължимият ДДС по сделката в размер на 222 769,04 лв. да бъде преведена по банковата смета на П. Д. управител на Дизайно ЕООД, както и е прието за установено от съда, че парични средства за погасяване на задълженията за ДДС не са постъпили в патримониума на дружеството -доставчик.Съдът е приел, че разгледани в съвкупност, изложените факти са обосновали по несъмнен начин извод, че между двете дружества съществуват тесни връзки и зависимости, даващи основание да се приеме, че получателят Манг ООД е имал знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика Дизайно ЕООД. В тази връзка съдът е цитирал съдебна практика на СЕС по съединени дела С 439/04 и С - 440/04В обжалваното решение са изложени мотиви, че от значение за преценката дали данъчнозадълженото лице следва да бъде държано за отговорно за чуждото задължение, е дали то е действало добросъвестно и е предприело разумни мерки в рамките на собствените си възможности. Съдът се е позовал и на решение по съединени дела С 354/03, С 355/03 и С - 484/03 на СЕС. Посочено е също така в съдебния акт, че макар лицата по доставката да не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, Манг ООД доброволно и съзнателно е заплатило задължението лично към управителя на доставчика, което лице в личното си качество се явява трето лице по отношение на Дизайно ЕООД, т.е. извършването на плащанията по лична банкова сметка на управителя, е сериозна индиция за знание, че прекият доставчик не е реалният получател на тези средства и съответно те не могат да бъдат ползвани за обезпечение на неговите задължения към НАП, респ. за заплащането на ДДС по справки декларации. В случая според съда жалбоподателят не е положил дължимата грижа на добър стопанин. За неоснователни съдът е приел, наведените в жалбата аргументи, че не са изпълнени задължителните указания дадени в предходно решение 867/23.06.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София. По отношение на назначената в хода на ревизията съдебно - икономическа експертиза, която съдът е кредитирал, въпреки че не обосновава отклонение от пазарните цени на недвижимите имоти.Относно дългът на Дизайно ЕООД съдът е приел, че той е категоризиран като несъбираем и в тази връзка е посочил, че органите по приходите в случая са спазили изискването да изследват първо възможността за събиране на задължението от доставчика. От доказателствата по делото съдът е направил краен извод, че е налице знание у ревизираното дружество по смисъла на чл. 177, ал.2 ЗДДС. Цитирано е в съдебното решение по тълк. дело 6/2019 г. на ВАС, както и решения на СЕС по дела С 252/02 , С 35/05 и С 271/06.Предвид изложените мотиви от първостепенния съд жалбата срещу посочения по горе ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна.Обжалваното решение е правилно.Правилно съдът е посочил предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС, която представлява отговорност за чуждо задължение, като ангажирането й за получателя по доставката регистрирано по ЗДДС лице. Такова лице е касационния жалбоподател, като между страните по делото не се спори, че то като получател по процесната фактура, издадена от Дизайно ООД за покупко продажба на недвижими имоти е приспаднал правото на данъчен кредит по същата доставка.Спорната предпоставка по делото за ангажиране по отношение на Манг ООД отговорността по чл. 177 ЗДДС, е тази по ал. 2 относно знанието, че получателя знае или е трябвало да знае, че ДДС по процесната фактура няма да бъде внесен в републиканския бюджет, което е задължение на доставчика.Според приходните органи, а впоследствие и от съда е прието, че след като ревизираното дружество не е заплатило дължимия ДДС на доставчика по банковата сметка на дружеството, а по личната банкова сметка на управителя на Дизайно ООД П. Д., то е налице знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото споразумение от 09.05.2022 г. между страните по доставката, според което по изрично искане и нареждане на продавача е договорено част от цената по нотар. акт 99, ном II, рег. 3852, дело 271/09.05.2022 г. общо в размер та 420 466,28 лв., представляваща остатък от 197 697,24 лв., включващо се в тази сума и ДДС по доставката в размер на 222 769,04 лв. да се преведе от купувача по посочената в споразумението банкова сметка, която е на физическото лице П. Д. управител на доставчика Дизайно ЕООД. Въпреки изричното искане на ревизиращите органи от П. Д., същият не е ангажирал доказателства, вкл. и извлечение от банковата си сметка, нито обяснение защо е наредено плащането по доставката да се извърши по неговата лична банкова сметка, вместо по сметката на дружеството доставчик, което той управлява. Такова обяснение не е дадено и от ревизираното дружество. В тази връзка и приходните органи и съда са установили наличието на знание по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, но са приели, че не е налице другата предпоставка по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 3 ЗДДС относно цената на недвижимите имоти по доставката два апартамента и две паркоместа значително да се отличава от пазарната им стойност. В ревизионното производство е назначена на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК експертиза за определяне пазарната стойност на процесните недвижими имоти при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени. Пояснено е от експерта, че пазарните цени са определени въз основа на реализирани сделки за апартаменти и паркоместа, като общият им размер е 1 035 282 лв. без ДДС, а по нотариалния акт, респ. процесната фактура 1 113 845,19 лв., като приходните органи не са установили отклонение в цената на доставката, а със 7,5 % по ниска от договорената в нотариалния акт.В решението на решаващия орган е посочено изрично, че не е установено наличието на отклонение от пазарните цени по доставката, но е налице доказано знание у получателя, че дължимият ДДС по доставката няма да бъде внесен в бюджета, поради което остава само преценката за наличие на знание у получателя, че дължимият данък по доставката, по която е упражнил правото на данъчен кредит, няма да бъде преведен към бюджета на държавата. За целите на ал. 2 на чл. 177 ЗДДС съгласно пояснението, дадено в чл. 177, ал. 3 ЗДДС се изисква наличието на кумулативни предпоставки данъкът да не е ефективно внесен като резултат за периода и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната, като последното не е установено за процесната доставка, както вече беше посочено по горе.Правилно в обжалваното решение е прието, че е установено по делото, че дългът на Дизайно ЕООД е категоризиран като несъбираем, поради което органите по приходите са изследвали възможността за събиране на задължението от доставчика , а след това са предпирели действия за ангажиране на получателя отговорността оп чл. 177, ал. 2 ЗДДС..Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че е налице основанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, а именно знание у получателя по доставката, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС в републиканския бюджет, поради което правилно е ангажирана отговорността на получателя. Знанието, както изрично се възприема в съдебната практика е субективна категория, като за целта не е задължително за установяването му страните по доставката да са свързани лица по смисъла, вложен по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, а е необходимо да се докаже, че отношенията между страните по доставката надхвърлят обичайните делови отношения между търговци. От една страна безспорно е установено, че части от сумата, дължима по доставката и ДДС с нарочно споразумение от 09.05.2022 г. между страните, е прието тези суми да бъдат преведени по личната сметка на П. Д. към оня момент управител на Дизайно ЕООД. Установява се също така, че в предходни периоди Манг ООД е отдавал под наем апартамент на Дизайно ООД, а впоследствие Дизайно ЕООД е продал на Манг ООД два апартамента и две паркоместа, като всичките тези имоти се намират в една и съща жилищна сграда, , а впоследствие с договор от 01.07.2022 г. "Манг" ООД е отдал под наем на "Дизайно Груп" ЕООД отново чрез П. Д. (управител на "Дизайно" ЕООД, от който същият имот е придобит). Затова следва да се приеме, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, а не спорадични такива, поради което като е налице знанието по смисъла на чл. 177, ал.2 ЗДДС предвид, че ДДС по процесната доставка е преведен по личната банкова сметка на управителя на доставчика, което е оформено в изрично писмено споразумение от 09.05.2022 г., от която дата е и процесната фактура и нотариалния акт, с който е изповядана сделката по покупко продажбата на имотите.Настоящият съдебен състав не е съгласен с приетото от ревизиращите органи, че процесната доставка заобикаля закона, тъй като това не е установено в хода на ревизията, но е налице недобросъвестност от страна на получателя, извършил процесното плащане на ДДС на трето лице, а не на кредитора си - арг. от чл. 75, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС по адм. дела 7196/2021 г. и 25/2024 г.Предвид горното по делото е установено наличието на субективната предпоставка за отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно знание у получателя, че ДДС няма да бъде разчетен.Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Х. К. и Н. Н. не променят установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд. Показанията им, че М. А. като управител на Манг ООД не се е познавал с управителя на Дизайно ООД не кореспондира с установинте факти по делото, че преди процесната доставка, през 2016 г. са има търговски взаимоотношения с отдаване под наем от Манг ООД на "Дизайно ЕООД. на апартамент, находящ се в същата сграда, в която се намират и закупените през 2022 г. апартаменти и паркоместа от Манг ООД с продавач (доставчик) Дизайно ООД, както и след извършената продажба са налице отново наемни правоотношения между двете дружества с процесните имоти.Без значение за изхода на делото е образуваното досъдебно производство, поради което в касационното производство беше оставено без уважение искането на касатора за спиране на производството по делото. Основен аргумент за това е, че отговорността по чл. 177 ЗДДС включва обективни елементи и субективен такъв относно знанието у получателя, че ДДС няма да бъде внесен в бюджета от доставчика, комуто е задължението за това.С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК съдът намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация в размер на 15 129,18 лв. е прекомерно високо. С оглед естеството на производството пред касационния съдебен състав и обема на защитата на процесуалния представител на тази страна ще следва да се присъди на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. В тази връзка съдът съобразява и решение по дело С - 438/22 на СЕС.Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение Образувано е по касационна жалба на Манг ООД гр. София срещу решение 8220/10.03.2025 г., постановено по адм. дело 4244/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22002223003931 - 091 001/20.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 312/11.03.2924 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за дължим и невнесен ДДС по фактура 0 07/09.05.2022 г. в размер на 222 769,04 лв. и лихви 39 210,56 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалва се решението и в частта за разноските. Според касационния жалбоподател не е налице хипотезата на чл. 177 ЗДДС, като в съдебното решение правилно било потвърдено, че не е налице свързаност между лицата, страни по сделката, предмет на ревизионния акт. За установено твърди, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, а именно, че дружеството не е било длъжно да знае, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. Неправилно според касатора решението се основава на приемане от страна на АССГ, че дружеството не е знаело, че презумпцията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС не може да се приложи и при условията на пълно и главно доказване от органите по приходите следва да докажат знание у ревизираното лице, при условията на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. От свидетелските показания се твърди, че дружеството е вярвало, че дължимият ДДС ще бъде внесен. Сочи се също, че плащанията по процесната сделка са извършени при изрично искане и нареждане на продавача, което е установено от органите по приходите. Според касатора тогавашният управител на Дизайно ООД П. П. Д. (понастоящем "Дизаейно" ЕООД) многократно устно е потвърждавал пред М. А., като представител на Манг ООД, че ще заплати дължимия ДДС, въвеждайки в заблуждение последния. Горните обстоятелства касаторът твърди, че погрешно са интерпретирани, респ. неправилно не са взети под внимание, поради което съдът е достигнал до погрешен извод относно знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Твърди се също, че са допуснати и множество други закононарушения, като ревизиращият орган не е положил никакви усилия за реализиране отговорността на управителя на доставчика по чл. 19 ДОПК и съдът не е извършил обективна и добросъвестна преценка на всички обстоятелства и доказателства, вкл. тези от досъдебното производство, показанията на свидетелите и същността на правоотношенията. Иска се отмяна на обжалваното решени и да се постанови, че не се дължи ДДС от Манг ООД на основание на чл. 177 ЗДДС. Пратендира се и присъждане на направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. А. Стефанов, който е депозирал по делото на 01.09.2025 г. молба с доводи за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез юриск. В. Арнаудова, я оспорва, като счита, че същата е неоснователна. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК от посочения ответник . Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Манг ООД срещу посочения по горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че е правилен извода на приходните органи, че от приетите доказателства е установено, че ползваният данъчен кредит от дружеството и невнесеният данък от доставчика произтичат от едни и същи доставки, както и че фискът е ощетен, поради което е налице основанието по чл. 177 ЗДДС. Спорът според съда се концентрира върху последната предпоставка по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, че получателят е знаел или е бил знаел, че ДДС няма да бъде внесен. Според съда органите по приходите са установили, че получателят е знаел, че няма да бъде внесен, тъй като една част от доставката остатъкът от 197 697,24 лв. са преведени на 09.05.2022 . по личната сметка на управителя П. Д. на Дизайно ЕООД. С оглед на това обстоятелство съдът е извел извод, че няма начин жалбоподателят да не знае, че като е превел сумата за ДДС и част от сумата по сделката с недвижими имоти по личната сметка на управителя на Дизайно ЕООД, по този начин жалбоподателят сам се е поставил в положение на недобросъвестност и няма как да се очаква, че доставчикът ще заплати дължимия ДДС към държавата. За установено обстоятелство съдът е приел, че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит. Първоинстанционният съд е споделил изводите на ревизиращите органи, че макар двете дружества да не се явяват свързани лица по смисъла на ДОПК, то между тях съществуват отношения, надхвърлящи обичайните търговски взаимоотношения между доставчик и получател, които могат да обосноват извод за знание у получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен. Посочено е според съда, че в нотариалния акт за покупко продажбата лицата са се договорили дължимото върху цялата цена ДДС да бъде заплатено от купувача по банковата сметка на продавача след изповядване на сделката и преди вписването му в службата по вписванията. В обжалваното решение се сочи, че на 09.05.2022 г. денят на подписване на горепосочения акт, дружествата са сключили споразумение без нотариална заверка на подписите, с което са се договорили дължимият ДДС по сделката в размер на 222 769,04 лв. да бъде преведена по банковата смета на П. Д. управител на Дизайно ЕООД, както и е прието за установено от съда, че парични средства за погасяване на задълженията за ДДС не са постъпили в патримониума на дружеството -доставчик. Съдът е приел, че разгледани в съвкупност, изложените факти са обосновали по несъмнен начин извод, че между двете дружества съществуват тесни връзки и зависимости, даващи основание да се приеме, че получателят Манг ООД е имал знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика Дизайно ЕООД. В тази връзка съдът е цитирал съдебна практика на СЕС по съединени дела С 439/04 и С - 440/04 В обжалваното решение са изложени мотиви, че от значение за преценката дали данъчнозадълженото лице следва да бъде държано за отговорно за чуждото задължение, е дали то е действало добросъвестно и е предприело разумни мерки в рамките на собствените си възможности. Съдът се е позовал и на решение по съединени дела С 354/03, С 355/03 и С - 484/03 на СЕС. Посочено е също така в съдебния акт, че макар лицата по доставката да не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, Манг ООД доброволно и съзнателно е заплатило задължението лично към управителя на доставчика, което лице в личното си качество се явява трето лице по отношение на Дизайно ЕООД, т.е. извършването на плащанията по лична банкова сметка на управителя, е сериозна индиция за знание, че прекият доставчик не е реалният получател на тези средства и съответно те не могат да бъдат ползвани за обезпечение на неговите задължения към НАП, респ. за заплащането на ДДС по справки декларации. В случая според съда жалбоподателят не е положил дължимата грижа на добър стопанин. За неоснователни съдът е приел, наведените в жалбата аргументи, че не са изпълнени задължителните указания дадени в предходно решение 867/23.06.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София. По отношение на назначената в хода на ревизията съдебно - икономическа експертиза, която съдът е кредитирал, въпреки че не обосновава отклонение от пазарните цени на недвижимите имоти. Относно дългът на Дизайно ЕООД съдът е приел, че той е категоризиран като несъбираем и в тази връзка е посочил, че органите по приходите в случая са спазили изискването да изследват първо възможността за събиране на задължението от доставчика. От доказателствата по делото съдът е направил краен извод, че е налице знание у ревизираното дружество по смисъла на чл. 177, ал.2 ЗДДС. Цитирано е в съдебното решение по тълк. дело 6/2019 г. на ВАС, както и решения на СЕС по дела С 252/02 , С 35/05 и С 271/06. Предвид изложените мотиви от първостепенния съд жалбата срещу посочения по горе ревизионен акт е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е посочил предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС, която представлява отговорност за чуждо задължение, като ангажирането й за получателя по доставката регистрирано по ЗДДС лице. Такова лице е касационния жалбоподател, като между страните по делото не се спори, че то като получател по процесната фактура, издадена от Дизайно ООД за покупко продажба на недвижими имоти е приспаднал правото на данъчен кредит по същата доставка. Спорната предпоставка по делото за ангажиране по отношение на Манг ООД отговорността по чл. 177 ЗДДС, е тази по ал. 2 относно знанието, че получателя знае или е трябвало да знае, че ДДС по процесната фактура няма да бъде внесен в републиканския бюджет, което е задължение на доставчика. Според приходните органи, а впоследствие и от съда е прието, че след като ревизираното дружество не е заплатило дължимия ДДС на доставчика по банковата сметка на дружеството, а по личната банкова сметка на управителя на Дизайно ООД П. Д., то е налице знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Това обстоятелство се установява и от приложеното по делото споразумение от 09.05.2022 г. между страните по доставката, според което по изрично искане и нареждане на продавача е договорено част от цената по нотар. акт 99, ном II, рег. 3852, дело 271/09.05.2022 г. общо в размер та 420 466,28 лв., представляваща остатък от 197 697,24 лв., включващо се в тази сума и ДДС по доставката в размер на 222 769,04 лв. да се преведе от купувача по посочената в споразумението банкова сметка, която е на физическото лице П. Д. управител на доставчика Дизайно ЕООД. Въпреки изричното искане на ревизиращите органи от П. Д., същият не е ангажирал доказателства, вкл. и извлечение от банковата си сметка, нито обяснение защо е наредено плащането по доставката да се извърши по неговата лична банкова сметка, вместо по сметката на дружеството доставчик, което той управлява. Такова обяснение не е дадено и от ревизираното дружество. В тази връзка и приходните органи и съда са установили наличието на знание по смисъла на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, но са приели, че не е налице другата предпоставка по чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. 3 ЗДДС относно цената на недвижимите имоти по доставката два апартамента и две паркоместа значително да се отличава от пазарната им стойност. В ревизионното производство е назначена на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК експертиза за определяне пазарната стойност на процесните недвижими имоти при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени. Пояснено е от експерта, че пазарните цени са определени въз основа на реализирани сделки за апартаменти и паркоместа, като общият им размер е 1 035 282 лв. без ДДС, а по нотариалния акт, респ. процесната фактура 1 113 845,19 лв., като приходните органи не са установили отклонение в цената на доставката, а със 7,5 % по ниска от договорената в нотариалния акт. В решението на решаващия орган е посочено изрично, че не е установено наличието на отклонение от пазарните цени по доставката, но е налице доказано знание у получателя, че дължимият ДДС по доставката няма да бъде внесен в бюджета, поради което остава само преценката за наличие на знание у получателя, че дължимият данък по доставката, по която е упражнил правото на данъчен кредит, няма да бъде преведен към бюджета на държавата. За целите на ал. 2 на чл. 177 ЗДДС съгласно пояснението, дадено в чл. 177, ал. 3 ЗДДС се изисква наличието на кумулативни предпоставки данъкът да не е ефективно внесен като резултат за периода и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната, като последното не е установено за процесната доставка, както вече беше посочено по горе. Правилно в обжалваното решение е прието, че е установено по делото, че дългът на Дизайно ЕООД е категоризиран като несъбираем, поради което органите по приходите са изследвали възможността за събиране на задължението от доставчика , а след това са предпирели действия за ангажиране на получателя отговорността оп чл. 177, ал. 2 ЗДДС.. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че е налице основанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС, а именно знание у получателя по доставката, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС в републиканския бюджет, поради което правилно е ангажирана отговорността на получателя. Знанието, както изрично се възприема в съдебната практика е субективна категория, като за целта не е задължително за установяването му страните по доставката да са свързани лица по смисъла, вложен по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, а е необходимо да се докаже, че отношенията между страните по доставката надхвърлят обичайните делови отношения между търговци. От една страна безспорно е установено, че части от сумата, дължима по доставката и ДДС с нарочно споразумение от 09.05.2022 г. между страните, е прието тези суми да бъдат преведени по личната сметка на П. Д. към оня момент управител на Дизайно ЕООД. Установява се също така, че в предходни периоди Манг ООД е отдавал под наем апартамент на Дизайно ООД, а впоследствие Дизайно ЕООД е продал на Манг ООД два апартамента и две паркоместа, като всичките тези имоти се намират в една и съща жилищна сграда, , а впоследствие с договор от 01.07.2022 г. "Манг" ООД е отдал под наем на "Дизайно Груп" ЕООД отново чрез П. Д. (управител на "Дизайно" ЕООД, от който същият имот е придобит). Затова следва да се приеме, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, а не спорадични такива, поради което като е налице знанието по смисъла на чл. 177, ал.2 ЗДДС предвид, че ДДС по процесната доставка е преведен по личната банкова сметка на управителя на доставчика, което е оформено в изрично писмено споразумение от 09.05.2022 г., от която дата е и процесната фактура и нотариалния акт, с който е изповядана сделката по покупко продажбата на имотите. Настоящият съдебен състав не е съгласен с приетото от ревизиращите органи, че процесната доставка заобикаля закона, тъй като това не е установено в хода на ревизията, но е налице недобросъвестност от страна на получателя, извършил процесното плащане на ДДС на трето лице, а не на кредитора си - арг. от чл. 75, ал.1 ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС по адм. дела 7196/2021 г. и 25/2024 г. Предвид горното по делото е установено наличието на субективната предпоставка за отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно знание у получателя, че ДДС няма да бъде разчетен. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Х. К. и Н. Н. не променят установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд. Показанията им, че М. А. като управител на Манг ООД не се е познавал с управителя на Дизайно ООД не кореспондира с установинте факти по делото, че преди процесната доставка, през 2016 г. са има търговски взаимоотношения с отдаване под наем от Манг ООД на "Дизайно ЕООД. на апартамент, находящ се в същата сграда, в която се намират и закупените през 2022 г. апартаменти и паркоместа от Манг ООД с продавач (доставчик) Дизайно ООД, както и след извършената продажба са налице отново наемни правоотношения между двете дружества с процесните имоти. Без значение за изхода на делото е образуваното досъдебно производство, поради което в касационното производство беше оставено без уважение искането на касатора за спиране на производството по делото. Основен аргумент за това е, че отговорността по чл. 177 ЗДДС включва обективни елементи и субективен такъв относно знанието у получателя, че ДДС няма да бъде внесен в бюджета от доставчика, комуто е задължението за това. С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК съдът намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация в размер на 15 129,18 лв. е прекомерно високо. С оглед естеството на производството пред касационния съдебен състав и обема на защитата на процесуалния представител на тази страна ще следва да се присъди на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. В тази връзка съдът съобразява и решение по дело С - 438/22 на СЕС. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение