Решение № 2507 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2017 г.

Решение № 2507 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 731/09.02.2017 г. по адм. дело № 143/2017 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отменено издаденото от този орган решение № 13611/20.12.2016 г. за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. О. Ш. М. и малолетното й дете Х. Р. Х. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено. О. Д. О. Ш. М. и Х. Р. Х., действащ чрез законния си предствител Д. О. Ш. М., са оспорили касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с молба № 105450-1382/16.06.2016 г. на РП-Е. и молба вх. № 1203/20.06.2016 г. на РПЦ-Х. Д. О. Ш. М., гражданка на Сирия, с кюрдска етническа принадлежност, по вероизповедание - мюсюлманка-сунит, е поискала предоставяне на статут за нея и за малолетното й дете Х. Р. Х. С чужденката са проведени две интервюта, по време на които тя е мотивирала молбата си за закрила с общата обстановка в Сирия и несигурността в държавата й по произход. Д. О. Ш. М. е разказала, че заедно със съпруга си е пребивавала три години в Ирак. Изрично е заявила, че крайната цел на пътуването й била Германия, но е подала молба за закрила в България, за да може по-лесно да достигне до Германия. С решение № 13611/20.12.2016 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на Д. О. Ш. М. и малолетното й дете Х. Р. Х. по съображения, че не са налице предпоставките на закона за предоставяне на търсената закрила. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 59 АПК, но в нарушение на процесуалните и материалноправните разпоредби. Съдът посочил, че при издаването на административния акт административният орган допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 и ал. 5 ЗУБ и не използвал актуална справка за състоянието на държавата на произход на оспорващата, където обстановката е динамична и се променя ежедневно. Отбелязано е, че Д. О. Ш. М. е от Сирия, където има въоръжен конфликт, а това е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Поради допуснатите нарушения административният съд отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по постановения отказ за предоставяне на закрила на Д. О. Ш. М. и малолетното й дете Х. Р. Х. и върнал преписката за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не е обсъдил съображенията на административния орган, обуславящи постановения отказ за предоставяне на статут на Д. О. Ш. М. и малолетното й дете и конкретните обстоятелства, характеризиращи бежанската история на майката и детето, а е отменил решението поради допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е възприел като нарушение отсъствието на актуална справка за ситуацията в Сирия, макар административният орган изрично да е посочил, че състоянието на вътрешен въоръжен конфликт в Сирия е ноторно известен факт и че не може да се очаква молителката и нейното дете да се установят на територията на страната. Именно по тази причина председателят на Държавната агенция за бежанците разгледал възможността за установяване на семейството в К., тъй като съпругът на Д. М. и баща на детето Х. Х. е гражданин на Киргизката република. Обстоятелството дали молителката и нейното дете са пребивавали преди в К., което съдът е изтъкнал, не би имало значение, ако издаденият административен акт обосновава наличието на реална възможност те безпрепятствено да се установят в тази държава и да водят нормален живот. Такава преценка обаче съдът не е направил. Неточно е и позоваването на съда на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗУБ (отм. ДВ, бр. 80 от 2015 г.). Освен че нормата не е действаща към момента на откриване на административното производство, тя урежда представителството на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, а малолетният Х. Х. е придружен от родителите си, които са негови представители по закон. По същата причина не намира приложение и нормата на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, чиито изисквания, според административният съд, не са били спазени. Независимо от допуснатите от съда нарушения, решението на съда в частта, в която е отменено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по отношение на детето Х. Х., е правилно по резултат и следва да се остави в сила. Оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като в хода на административното производство, проведено по искането за статут на малолетния чужденец, не е била съобразена разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Административният орган не е уведомил дирекция "Социално подпомагане" - Харманли за изпращането на представител, който да изрази становище или да представи доклад относно личното положение на детето. Разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е императивна и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Информацията, предоставена от социалният работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземането на решение, което да отчете най-добрия интерес на детето, независимо от специалния характер на производството. В частта, в която е отменено решението на председателя на Държавната агенция за бежанците относно Д. М., решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Първоинстанционният съд не е съобразил, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила спрямо детето Х. Р. Х., няма връзка с производството, проведено по отношение на неговата майка, поради което е следвало да направи отделна преценка на законосъобразността на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в съответната част. Както беше отбелязано по-горе, съдът не е изложил мотиви относно бежанската история на Д. М. и наличието на основанията по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на поисканата от нея закрила, което води до неправилност на постановеното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд