Решение № 9744 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2018 г.

Решение № 9744 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е образувано по касационна жалба от пълномощник на "Интерлийз" ЕАД, гр. С., "Н. Т. 2004" ЕАД, гр. Н. и Българско туристическо дружество "Г. Т." АД - гр. Б., срещу решение № 1804/03.11.2017 г., по адм. дело № 2017/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата им срещу Заповед № РД-02-15-91/31.08.2016 г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството, обявена в ДВ бр. 23/27.03.2015 г., за одобряване на ПУП-ПП, за обект "Обходен път на град Б. - I-ви етап, от км 230-700 на път I-9 "Сарафово - Б.", до км 493-550 на път I-6 "В.-Б. " и локални платна". В решението, по арг. от чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ е посочено, че същото е окончателно. В касационната жалба се навеждат доводи за нейната допустимост, твърди се неправилност на съдебния акт, като се иска отмяната му и прогласяване на нищожността на процесната заповед, или при условията на евентуалност същата да бъде отменена като незаконосъобразна - поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че приетият от съда правен резултат е в разрез с всички събрани по делото доказателства, включително и приетата СТЕ, че въпросният обходен път е обект от първостепенно общинско значение-публична общинска собственост и нито становището на Агенция "Пътна инфраструктура", нито начина и органите, съгласували и одобрили процесната разработка могат да обосноват извода, че одобрения ПУП е за републикански път. По този въпрос в жалбата се изтъква допуснато в решението сериозно вътрешно противоречие и се твърди некомпетентност на органа, издал акта, водещо до нищожност, неконстатирана от съда. Наведени са и конкретни оплаквания за неправилност на изводите за наличие на нормативно установените предпоставки за издаването на заповедта, както и, че са спазени всички законови изисквания. В проведеното по делото съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Петрова, по изложените в нея съображения. Претендира се присъждането на разноски, по представения списък. Ответната страна - Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. Илова, оспорва жалбата. Поддържат се доводите, изложени в отговора по касационната жалба и писмените бележки. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, решението на АС-Б. се преценява като валидно, допустимо и правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при съответствие с материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ, (изм. с ДВ. бр. 13 от 2017 г.), окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за "обекти с национално значение" и за "общински обекти от първостепенно значение" и отказите за издаване на такива актове. Анализът на разпоредбата, от създаването й през 2010 г. и последвалите й две изменения сочи, че законодателят поддържа едноинстанционност на съдебния контрол на актове с предмет посочените по-горе две групи обекти. В случая спорният момент се свежда до вида и характера на процесния обходен път - дали обектът е общински път от първостепенно значение, или е част от републиканската пътна мрежа - изключителна държавна собственост, въпрос, определящ и компетентността на органа за одобряване на ПУП-ПП и обжалваемостта на съдебния акт. Безспорно обектът няма характеристиката по § 5, т. 62 ДР ЗУТ, след като не е изрично обявен със закон или с акт на МС за "обект с национално значение". Данните по делото сочат, че процедурата по проучване, проектиране и реализиране на въпросния ПУП-ПП, е започнала през 2007 г., по внесено в МРРБ техническо задание за проектиране и изработване на плана за обекта, от АПИ, разрешени със заповед от 01.11.2013 г. на Министъра на регионалното развитие, одобрен на заседания на Националния съвет по устройство на територията и регионалната политика, проведени на 09.03.2016 г. и на 23.08.2016 г. Предвидено е поетапно изпълнение, с оглед мащаба му и във връзка със Споразумението от 2008 г. за съвместни организация и финансиране между АПИ (70 % от стойността) и община-Б. (30%), а през 2011 г. - и Анекс-допълнение към него. Трасето на процесния обходен път, по своето предназначение, представлява връзка между два основни републикански пътя, 1 клас: I - 6 "С.-Б." и I-9 "Б.-С. бряг". Целта на изграждането му, е пренасочване на целия транзитен поток от тях извън гр. Б., избягване на голямото тежкотоварно движение от пристанището, безмитната зона и летището на града, подобряване функционирането и стандарта на транспортното обслужване, както и повишаване на безопасността и сигурността на движението, за запазване здравето и живота на участниците в него и с цел облекчаване развитието на туризма. Положителното и подкрепящо инициативата становище на община-Б. (л. 336 и протокола от обсъждането на 22.02.2008 г.), е обосновано с необходимостта за освобождаване на градската комуникация от несвойственото за нея транзитно движение, утежнената транспортна обстановка - големи задръствания поради изчерпана пропускателна способност на съществуващата главна улична мрежа, като наличните проектни разработки на общината за конкретни обекти, не са в противоречие с обходните трасета, а взаимно се допълват и доразвиват. Доводи за значението на проекта, са посочени и в писмото на кмета на община - Б. от 14.12.2010 г. (л. 340 и сл.) относно съгласуването на ОУП, част "Транспорт" на гр. Б., като важен транспортно - комуникационен център, през който преминават основните направления към Р. Турция и Р. Гърция, както и целият транзитен поток за Южното черноморие. В този смисъл, с оглед вида, значението, обема на предвидените строителните работи и предназначението на обекта, изграждането му не може да бъде само с местно значение, а е в национален интерес, което е в унисон с критериите, предвидени в чл. 3, ал. ал. 2 и 3 от Закона за пътищата, досежно осигуряваните транспортни връзки - от национално, или от местно значение. Становището на вещото лице в обратния смисъл, цитирано в жалбата, че "това е околовръстен път на територията на гр. Б.", е мотивирано с предвижданата връзка с двете магистрали, северно от въпросния участък, която, "след като се реализира, този път ще остане да функционира като околовръстен път" - в с. з. Ако тази прогноза на експерта се осъществи и в бъдеще отпадне значението на процесния обект като връзка между два основни републикански пътя, е налице предвидена в закона процедура и не би имало пречка за промяна на статута на републиканския път в общински - с утвърждаване от МС, след съгласие на община-Б. - чл. 3, ал. 6 ЗП. Този извод не се променя и с приложените по делото решения на О.-Б., в които обектът фигурира в списъците на обектите от първостепенно значение за общината, приети на заседания: от 28.01.2014 г. - по Протокол № 32 (под № 1 в приложения списък - л. 421), от 17.02.2015 г. - по Протокол № 48, под № 15 в приложения списък (л. 439), от 26.01.2016 г., по Протокол № 7 - под № 12 в приложения списък (л. 465), от 31.01.2017 г. - по Протокол № 23 (№ 15 в приложения списък - л. 503). С тях, на основание чл. 8, ал. 9 ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, са одобрени Програми за управление и разпореждане с общинска собственост на О.-Б. и изтъкваното приоритетно значение на разработката, е във връзка с приетите ангажименти на общината за съфинансиране на проекта. По този начин е изяснен въпросът и от вещото лице в с. з. от 11.10.2017 г., като е цитирано и последното сключено с АПИ споразумение. В никой от наличните по делото документи, изхождащи от общината, не е изразено становище, че обходният път е общински такъв, възприето е заявеното от АПИ в цитираното от съда писмо, при пълното съдействие на общината, участие на нейни представители в обсъжданията с цел избор на най-целесъобразното решение, поети са договорни ангажименти и ежегодно се изпълняват. Затова настоящият съдебен състав споделя и намира правилен изводът в решението, че процесният обект е предвиден като част от Републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗП, (както е посочено в становището на АПИ), но без основание е указана неговата окончателност - касационният контрол е допустим. Съдът обстоятелствено е проследил проведената процедура по издаването на заповедта и съответствието й с материалния закон и правилно е приел законосъобразност на акта. Несъстоятелно е твърдението в жалбата за нищожност на процесния административен акт - той е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването на чл. 129, ал. 3, т. 2, б. "в" ЗУТ, след надлежно делегиране на правомощия на Зам. -министъра на регионалното развитие и благоустройството, включително и да одобри разглеждания парцеларен план. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, направено и пред първоинстанционния съд, че трасето на ПУП-ПП не е съобразено с предвижданията на действащия ОУП на гр. Б., с което се нарушава разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Изложените в тази връзка съображения са обосновани, тъй като почиват на правилна преценка на събраните в хода на производството доказателства, включително и на заключението на вещото лице, в задачите на което изрично е поставен този въпрос. П. транспортна връзка на път I-6 с път I-9, е залегнала в одобрения през 1998 г. ТУБ на община-Б., пренесена в ОУП, одобрен с Решение № 51-1 от 21.07.2011 г. на О.-Б.. С общия устройствен план (чл. 104 и сл. ЗУТ), се определят общата структура на територията, преобладаващото предназначение и пр., той е съвкупност от бъдещи предвиждания, тенденции за развитие включва мерки от устройствен характер, насочени към застрояването, опазването на природните ресурси, обществено-икономическото развитие на територията за която се отнася, той е рамката и стратегията за дългосрочното й развитие, но няма пряко приложение по отношение на отделните ПИ и за разрешаването на строителство в тях. Прецизирането и конкретизирането, в случая е извършено с ПУП-ПП, досежно необходимите площи за реализирането на трасето, в съответствие с предвиждането на ОУП и въз основа на Решение № 30-ПР/2011 г. на МОСВ, за преценяване необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда и писмото на Министерството от 01.11.2011 г. за удостоверяване, че последното е влязло в сила. Правилните и обосновани изводи в решението се споделят изцяло и не следва да бъдат преповтаряни - от доказателствата по делото е установено, че избраният по препоръка на МОСВ вариант на трасето на обходния път, не засяга защитена територия - резервата "Атанасовско езеро". С оглед така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна - решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответната по жалбата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в максимално допустимия размер от 200 лв., поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,