Решение № 7932 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез ст. юрк. С. Тодорова като процесуален представител, против решение № 675 от 30.03.2026 г., постановено по административно дело № 85/2026 г. по описа на Административен съд – Перник. Изложени са доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като се сочи, че фактите и констатациите, довели до издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, са изложени подробно и мотивирано в документите по административната преписка. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Д. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Б. Грозданова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и за присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - Перник е отменил Заповед № ЧР-СП-47/02.02.2026 г. на Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното правоотношение с Д. Г. Г. за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с ранг IV младши. Заповедта е мотивирана с обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, изразяваща се в липса на качества да изпълнява длъжността главен инспектор, базирани на професионалния му опит в АПИ, а именно липса на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения, тъй като чрез действията си/бездействията си възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи, и неглижира съществени събития и процеси с ключово значение за АПИ. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но не съдържа мотиви, относими към фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, и противоречи на материалния закон. Излага съображения, че заповедта не отговаря на предвиденото в чл. 108, ал. 1, изр второ от ЗДСл., изискване да се посочат обстоятелствата, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а и такива не могат да се извлекат от присъединените по административната преписка документи, включително от доклада на директора на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, във връзка с който е издадена процесната заповед. Като се позовава на трайната практика на Върховния административен съд, достига до заключение за липса на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., тъй като не е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Сочи се, че не са доказани изискуемите в кумулация условия: да е създадена нова фактическа обстановка (да е възникнало ново обстоятелство); същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностната характеристика и причините за тази невъзможност да са обективни - да не зависят (да стоят вън) от волята на двете страни по служебното правоотношение. Счита, че в случая не е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността на служителя, съответно не е налице нова фактическа обстановка, която да води до обективна и безвиновна невъзможност за служителя да изпълнява служебните си задължения, а изложените в оспорения акт мотиви - липса на качества, на инициативност, комуникативност и ефективност, възпрепятстване на качеството и сроковете при изпълнение на задачи, не обосновават предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., а са относими към атестирането на държавния служител. Установено е несъответствие и с целта на закона на оспорения административен акт, доколкото това е трето поред прекратяване на служебното правоотношение между същите страни, на същото правно основание и със същите констатации, което сочи за целенасочени действия от страна на административния орган за прекратяване на правоотношението със служителя на всяка цена, независимо от наличието или не на правно основание за това. Достига до заключение, че издадената заповед е незаконосъобразна на основанията по чл. 146, т.2, т. 4 и т.5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи в мотивите на съдебния акт, които настоящият касационен състав споделя изцяло и препраща към тях по реда на чл.221 ал.2, изр. второ АПК. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и на тези в специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл. Последната изрично предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, изложените от органа мотиви за липса на качества - инициативност, комуникативност и ефективност, на служителя да изпълнява длъжността главен инспектор, както за това, че с действията си / бездействията си възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи и неглижира събития и процеси с ключово значение за агенцията, са неотносими към приложеното правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че надлежни мотиви се съдържат в доклада на директора на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ 02.02.2026 г. Видно е, че в цитирания доклад се сочат фактически основания, сходни с тези в процесната заповед, а допълнително посочените - за отсъствие на анализ на информацията и на ефективни решения от страна на служителя, както и за лоша организация и лошо качество на работата, за липса на знания и ефективна комуникация с колеги, на умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, необходими за успешното изпълнение на длъжността, не обосноват предпоставките от фактическия състав по чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. Правилни са и изводите на съда за материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед. С разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., е предоставена възможност на органа по назначението да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. Противно на наведените от касатора доводи, следва да се посочи, че ВАС е имал възможност многократно и последователно, да приеме, че обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, е налице, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и не зависи от волята на страните по същото. В тази връзка се счита за необходимо наличието на три кумулативни условия, както правилно е посочил и първоинстанционният съд: да е създадена нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причините за тази невъзможност да са обективни - да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая изложените в заповедта и в доклада от 02.02.2026 г. обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като липсата на качества и умения на служителя не е свързана с обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения по смисъла на цитираната норма. По делото липсват данни, а и твърдения за въвеждане на нови изисквания към заеманата от Д. Г. длъжност. Не се установява длъжностната му характеристика да е променена, а несправянето на служителя с възложените му задължения е обстоятелство, което следва да бъде отчетено в процеса на атестиране, както основателно е констатирал административният съд. Съответно, получаването на възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността, би било основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.2 ЗДСл. Неотносими към основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. са и наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, при които би бил приложим редът за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 89 и сл. ЗДСл. Обоснован от доказателства и правилен е и изводът на съда за противоречие на оспорената заповед с целта на закона. Преди издаване на същата, служебното правоотношение на Д. Г. Г. на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, е прекратявано още два пъти на същото основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, и при излагане на идентични обстоятелства, свързани с липсата на качества. И в двата предходни случая заповедите за прекратяване са окончателно отменени от съда. Прекратяването на правоотношението на същото правно основание за трети път при непроменена фактическа обстановка, сочи на действия на органа по назначаване, които не са насочени към постигане на легитимна цел. Предвид изложеното, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.2, т.4 и т.5 АПК. Оспореното съдебно решение не е засегнато от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по делото, ответникът в касационното производство има право на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 1000 евро, които следва да заплати Агенция „Пътна инфраструктура“. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,