Решение № 6190 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13138/2020 г.

Решение № 6190 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13138/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Агенция "Митници" срещу решение № 182/09.10.2020 г. постановено по адм. д. № 224 по описа на Административен съд гр. Видин за 2020 г. С атакуваното решение е отменено решение №Р-399/32-227688/05.08.2020 г. на Директора на Агенция Митници, с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за митниците и данъчните складове /ЗАДС/ е отнет лиценз № 633 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензирания складодържател "Винтаж 2007" ЕООД и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза. Касаторът възразява срещу приетото от съда, че публичните задължения не са конкретизирани по основание и размер, не са посочени актовете, с които те са установени, не е изяснено налице ли са обезпечения и в какъв размер. В писмото на НАП е посочено, че задълженията са над 5000 лв., като няма предложено обезпечение и не се погасяват. Нормата на чл. 221, ал. 6 от ДОПК не предвижда разграничаване на задълженията по основание и видове. Достатъчно е само наличие на публично задължение. Уведомителното писмо на главния публичен изпълнител представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва с материалната си доказателствена сила митническите органи. Необоснован и в противоречие с доказателствата по делото е изводът на съда, че не са налице предпоставките по чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС към момента на издаване на оспореното решение. Административният орган е действал при обвързана компетентност, като е приел че са налице предпоставките за отнемане на лиценз за складодържател на "Винтаж 2007" ЕООД. Въз основа на горното се иска съдебното решение да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение №Р-399/32-227688/05.08.2020 г. на Директора на Агенция Митници. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Винтаж 2007" ЕООД, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на постановения съдебен акт. Правилно съдът е приел, че в акта не е изяснено какъв е характерът на задълженията, от какво произтичат. Неправилно органът е приел, че не може да бъде обезпечено изпълнението, с оглед представените от дружеството доказателства за наличие на ДМА и оперативни приходи в по-големи размери от публичното задължение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията наведени с касационната жалба, приложените по делото писмени доказателства и като извърши дължимата проверка на решението при спазване разпоредбите на чл. 218, ал. 2 от АПК и чл. 220 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от съдебното решение, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Видин е било решение №Р-399/32-227688/05.08.2020 г. на Директора на Агенция Митници, с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за митниците и данъчните складове /ЗАДС/ е отнет лиценз № 633 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензирания складодържател "Винтаж 2007" ЕООД и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза. Според първоинстанционния съд обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗАДС, в съответната писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила. По същество на спора е прието, че с писмо рег. № 32-118355 от 22.04.2020 г. на главния публичен изпълнител на НАП са уведомени митническите органи, чрез Централно митническо управление, относно наличие на публични задължения в размер над 5000 лв. по отношение на "Винтаж 2007" ЕООД. Дружеството не погасява задълженията си, не е предложило надлежно обезпечение и няма активи, с които да обезпечи /изцяло/ задълженията си. Дружеството е уведомено за тези констатации, като не е подало възражение по тях и не е изразило становище. След извършена служебна справка в електронният регистър на НАП на 29.07.2020 г. от митническите органи е констатирано, че задълженията са все още висящи. Въз основа на тази фактическа установеност е издадено атакуваното решение №Р-399/32-227688/05.08.2020 г. на Директора на Агенция Митници, с което е отнет издаденият на "Винтаж 2007" ЕООД лиценз № 633 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. Със същото решение на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза. За да отмени обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че от писмото, което е послужило като основание за издаване на процесното решение не може да се установи какъв е видът на задълженията, въз основа на какви актове са възникнали и дали не са погасени. Прието е също така, че от представените доказателства в хода на съдебното производство се установява, че дружеството разполага достатъчно ДМА и оборот, който многократно надвишава публичните задължения. Нито едно от тези обстоятелства не е обсъдено при издаване на решение №Р-399/32-227688/05.08.2020 г. на Директора на Агенция Митници. Решението за отнемане на лиценз издаден по чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС има санкционен характер, поради което следва ясно и безпротиворечиво да установява фактите и обстоятелства въз основа на които се отнема лиценза на дружеството. Формалният подход на митническите органи, които се позовават само на писмо изх. № 32-118355 от 22.04.2020 г. на главния публичен изпълнител на НАП, според съда обосновават незаконосъобразност на процесното решение издадено от Директора на Агенция митници. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на някое от условията по чл. 47 ЗАДС. Едно от изискванията, на които трябва да отговаря лицензираният складодържател – по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС е да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Настоящият състав споделя извода на АС - Видин, че административния орган е издал оспорения индивидуален административен акт без да изясни въз основа на какви актове са формирани задълженията, влезли ли са в сила и дали не са предложни надлежни обезпечения. При произнасянето си Директорът на Агенция Митници се е позовал само на писмо изходящо от главния публичен изпълнител на НАП, но това не е достатъчно, тъй като от него не става ясно колко точно е размерът на публичните задължения. Не е изяснен и друг относим към спора въпрос - дали "Винтаж 2007" ЕООД разполага с възможност на обезпечи вземането. Фактът, че дружеството е уведомено за започване на производството по отнемане на лиценз и не е подало възражение не отменя задължението на административния орган по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да се произнесе. Това в случая не е сторено. Прието е, че не са предложени обезпечения, не погасява задълженията си и няма активи с които да обезпечи вземането. Тези констатации в мотивите на процесното решение са оспорени при обжалването пред АС - Видин, като са представени доказателства от дружеството, че ДМА многократно надвишават задълженията му. Освен това оперативните му приходи за 2020 г. са 167 000 лв. В мотивите на акта липсва конкретизация и относно размера на непогасените публични задължения от титуляра на лиценза. Посочено е, че задължението е над 5000 лева, без данни за вида и точния му размер. Вярно е, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАДС не съдържа праг на задълженията и е достатъчно наличието на такива, като предпоставка за отнемане на издаден лиценз. Въпреки това административния орган е бил длъжен в хода на проведеното административно производство и в мотивите на акта да изясни и посочи всички относими в конкретния случай факти и обстоятелства/вида и размера на задължението, предложено ли е обезпечение, образувано ли е изпълнително дело за тези задължения, има ли активи, които изцяло да обезпечават вземането/. Ето защо правилно първонстанционният съд е посочил, че е недостатъчно позоваването на уведомление на основание чл. 221, ал. 6 от ДОПК от гл. публичен изпълнител към ТД на НАП, относно липсата у длъжника на активи, с които да обезпечи /изцяло/ задълженията си. Този извод се опровергава от приложените по делото доказателства за наличие на ДМА и оборотни средства у дружеството в размери многократно надвишаващи задълженията му. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на административният орган не се дължи присъждане на разноски, въпреки своевременно направеното искане. Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за присъждане на разноски и не е представил доказателства, че е сторил такива в хода на касационнато производство, поради което и съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение,