Решение № 2689 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6634/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сандоз фармацевтично дружество д.д., учредено и съществуващо съгласно законите на Словения, действащо чрез надлежно упълномощен адвокат, срещу решение 2783/25.04.2024 г., постановено по адм. дело 12322/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение НСР-32427/29.09.2023 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), потвърдено с решение КП-20/28.11.2023 г. на Комисията по прозрачност (КП) към Министерския съвет (МС); 2) осъден жалбоподателя да заплати на НСЦРЛП сумата от 150 лева разноски по делото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в подкрепа на които излага подробни съображения. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд и делото да се реши по същество, като иска решението на НСЦРЛП да се обяви за нищожно или да се отмени като незаконосъобразно. Ответникът по касация Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното с нея първоинстанционно решение да се потвърди като правилно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, от която е съществено да се отбележи следното: Установено е по делото, че Сандоз фармацевтично дружество д.д. е притежател на разрешение за употреба на лекарствен продукт AIRBUFO RORSPIRO inhalation powder, pre dispensed 160 mcg + 4,5 mcg/dose - 60 doses x 2. Този продукт е включен в Приложения 1 и 2 на Позитивния лекарствен списък (ПЛС), който обхваща лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от ЗЛЗ. Продуктът е със служебно променена цена от НСЦРЛП с негово предходно решение от 19.11.2021 г., считано от 30.07.2021 г. (датата на деклариране), по чл. 261а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), съобразно установеното от проверката за налична по-ниска цена в референтна държава Република Латвия. Това решение е обжалвано от дружеството по административен и съдебен ред, като с решение 6938/18.11.2022 г., постановено по адм. дело 2365/2022 г., оставено в сила с решение 10944/13.11.2023 г., постановено по адм. дело 660/2023 г. на ВАС, жалбата е отхвърлена. За притежателя на разрешението за употреба на лекарствения продукт е възникнало задължение за подаване на последващо заявление/декларация за липса или наличие на промяна на референтната цена на производител към 31.07.2023 г. (съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /НУПРРРЦЛП/). В случая не е спорно, че такова заявление/декларация не е подадено от Сандоз фармацевтично дружество д.д.. В стартиралото административно производство по реда на чл. 43, ал. 6 от НУПРРРЦЛП е установена по-ниска цена на производител, отново в Република Латвия, публикувана на официалния сайт на Латвийската национална здравна служба, и налична в системата (базата данни) EURIPID. Поради това е издадено и оспореното пред първоинстанционния съд решение НСР-32427/29.09.2023 г. на НСЦРЛП, с което е утвърдена промяна на цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ на процесния лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание, с наименование на лекарствения продукт/лекарствена форма и количество активно вещество в окончателна опаковка: AIRBUFO RORSPIRO inhalation powder, pre dispensed 160 mcg + 4,5 mcg/dose - 60 doses x 2. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е аргументирал извод, че решението на НСЦРЛП е законосъобразно, като издадено от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са допуснати административнопроизводствени нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. По основният спорен между страните въпрос АССГ е обосновал извод, че НСЦРЛП законосъобразно е утвърдил промяна на цената на процесния лекарствен продукт. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при наличието на законовите предпоставки. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по казуса, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Останалите касаторови възражения също не могат да бъдат споделени. Съдът правилно е преценил, че решението на НСЦРЛП от 29.09.2023 г. не е нищожно, въпреки, че е постановено в хода на съдебния процес по оспорване на предходно решение на административния орган по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ досежно същия лекарствен продукт, притежател на чието разрешение за употреба е жалбоподателят. В случая не е била пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК за произнасяне на органа, доколкото се касае за производство с различен предмет: става въпрос за два различни времеви периода. Материално законосъобразна е и преценката на АССГ, че задължението на оспорващото дружество за подаване на декларация по чл. 43 от цитираната по-горе наредба е към 31.07.2023 г., защото с предходното решение на НСЦРЛП от 19.11.2021 г., е определена цена към 31.07.2021 г. (когато дружеството е следвало да подаде предходно заявление/декларация), и следователно, 24-месечният срок е изтекъл към 31.07.2023 г. В съответствие с установените по делото факти и приложимия материален закон съдът е приел, че утвърдената с решението на НСЦРЛП от 29.09.2023 г. промяна на цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ на лекарствения продукт AIRBUFO RORSPIRO inhalation powder, pre dispensed 160 mcg + 4,5 mcg/dose 60 doses x 2, е при правилно приложение от страна на административния орган на чл. 8, ал. 7, т. 2 от НУПРРРЦЛП. Откритата по-ниска цена в Латвия и в EURIPID от 16.47 евро на лекарствения продукт към крайната дата за подаване на декларация по реда на чл. 43, ал. 1 от НУПРРРЦЛП (31.07.2023 г.), е цена на търговец на едро без ДДС, от която при спазване на утвърдената методика коректно е изчислена процесната по-ниска цена на производител в размер на 15.54 евро, и именно към нея административният орган е реферирал при постановяване на акта си. Освен това, представените по делото извлечения от базата данни на EUROPID и от лекарствените листи на референтните държави, вкл. Латвия, представляват официални източници на информация по смисъла на чл. 7, ал. 5 от цитираната наредба. Както те, така и приобщените преводи на български език не са оспорени успешно от жалбоподателя. От изложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая административният орган е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната му е присъдено такова от първоинстанционния съд), съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение