Решение № 4904 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2013 г.
ВАСV отделение09.04.2014 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 204/25.02.2013 г. по адм. дело № 892/2012 г. по описа на Административен съд - София област. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4904 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Бойка Йорданова Янакиева от гр. София, чрез процесуален представител адв. Шишкова, срещу решение № 204/25.02.2013 г. по адм. дело № 892/2012 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № 1474/04.10.2012 г. на директора на Областна Дирекция на МВР - София за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са съобразени допуснатите при издаването на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, не са обсъдени всички доводи на страните, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - София, чрез юрк. Радев оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за приложението на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ реквизити и е подписана от издателя. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР и резултатите от нея са обобщени в справка с рег. № 13755/31.08.2012 г., в която е описано извършеното от служителката нарушение. Настоящият съдебен състав споделя извода на решаващия съд, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Касационният довод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователен. По силата на цитираната разпоредба - дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В конкретния случай дисциплинарнонаказващ орган е директора на ОД на МВР - София и материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на цитираната по - горе обобщена справка относно извършената проверка, поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 04.10.2012 г., в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй като началната дата на която се твърди, че е извършено деянието е 06.07.2012 г. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР - наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения и възражения на служителя. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за санкциониране на касационната жалбоподателка са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неспазване на правилата на "Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., изменен и допълнен със заповед с рег. № Iз-453/22.02.2011 г. с който главен полицай Янакиева е запозната. В конкретния случай е установено, че на 05.07.2012 г. при проведена специализирана полицейска операция от служители на ОД на МВР - София, при която на автомагистрала "Хемус" е спрян за проверка лек автомобил марка "Хюндай", модел "Акцент" с рег. № СА2919 СС, в който са открити 2900 кутии цигари без бандерол, като е установено, че автомобилът е управляван от Димитър Христов Наков и е собственост на Бойка Йорданова Янакиева, служител на РУП - Костинброд при ОД на МВР - София и при последващо претърсване на обитаваното от служителката жилище, находящо се в с. Дръмша са намерени и иззети 599 броя кутии цигари без български акцизен бандерол. Прието е, че главен полицай Янакиева е допуснала в дома й в с. Дръмша да бъдат държани на склад акцизни стоки без бандерол от Димитър Христов Наков - неин приятел за когото същата е имала информация, че е криминално проявен и разследван за престъпления по чл. 234 от НК. Настоящата инстанция споделя тезата на първоинстанционния съд, че установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Доколкото при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Безспорно установено извършеното деяние е достатъчно, за да ангажира дисциплинарната отговорност на служителката. В този смисъл наложеното дисциплинарно наказание отговаря на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София област е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените с административната преписка писмени доказателства обосновават изводите на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с административнопроизводствените правила и формалните изисквания на закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. На страните е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, а представените в хода на административното производство и пред съда писмени и гласни доказателства са подробно обсъдени. Изводите на съдебния състав са направени след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства и са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, Административен съд - София област е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение