Решение № 3751 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2013 г.

Решение № 3751 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София срещу Решение № 3023 от 07.05.2013, постановено от Административен съд София град по адм. дело № 1225 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 2000907674 от 19.04.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, в частта относно установения корпоративен данък за 2007 г. за разликата от сумата в размер на 79 603,00 лева до сумата в размер на 12 297,30 лева, ведно с дължимите лихви за забава, потвърден с решение № 884 от 18.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Алтернативно, в случай, че решението бъде потвърдено, моли във връзка с тройната оценителна експертиза в частта относно оценка на обектите в сградата се е влошило положението на касационния жалбоподател в първото съдебно производство пред ВАС и в тази част считат, че неоснователно е занижен размера на данъка. Ответната страна по касационната жалба - "Иммобилия" ООД чрез процесуалния си представител адв. Тенев оспорва касационната жалба в с. з. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил РА № 2000907674 от 19.04.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, в частта относно установения корпоративен данък за 2007 г. за разликата от сумата в размер на 79 603,00 лева до сумата в размер на 12 297,30 лева, ведно с дължимите лихви за забава, потвърден с решение № 884 от 18.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, и кредитирано заключение по назначената тройна СТЕ, която е определила пазарната стойност на имотите. При изготвяне на СТЕ вещите лица са преценили като съпоставими реално извършени сделки през релевантния период за имоти, с характеристиките и местоположението на процесните имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първостепенният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, като правилно е приел, че при определяне на справедливата пазарна цена на недвижимите имоти, във връзка с продажбата на които е определено задължение по ЗКПО, следва да се вземе предвид цената, определена в резултат от назначената и приета е рамките на съдебното производство тройна съдебнооценителна експертиза, изготвена от вещите лица инж. Нели Осиковска, инж. Росен Костов и инж. Таня Кошева. Това е така, защото при изготвянето й са ползвани по широки по обхват и различни по естество източници на информация, вещите лица са извършили оглед на място на обектите на оценка, съобразили са особеностите на инфраструктурата, включително са използвани данни относно продажби на недвижими имоти сходни с процесния в периоди близки до момента на извършването на сделката. Последното обосновава извод за наличие на обективен критерии при формиране на крайната цена от страна на оценителя. Спорният въпрос пред настоящата инстанция е относно размера на пазарните цени за процесните имоти, дали той е този, установен в ревизионния акт или е този, възприет като установен от административния съд. Правилно не е кредитирано заключението на вещо лице, изготвено в хода на ревизионното производство, доколкото същото не използва методиката, съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Вещото лице не е извършило оглед на имотите, като не е взело предвид отдалечеността на същите, липсата на изградена канализация, липса на инфраструктура, силното застрояване в района. Справедливата пазарна стойност съгласно заключението на експертизата, възложена в рамките на ревизионното производство и изготвена от лицензиран оценител Димитър Николов е определена въз основа на статистическа информация на строителните материали и видовете работи - "Справочник за цените в строителството", "Строителен обзор", информация за цените на недвижими имоти от специализирана преса: "Индекс имоти", "Софийски имоти" и информация за цените на недвижимите имоти в интернет -специализирани сайтове: www. imot. bg; www. imoti. net; и др. Правилно е прието, че данъчната основа за определяне на корпоративния данък за 2007 г. е сборът между финансовия резултат - счетоводна печалба - 245 916, 83 лева и увеличението на финансовия резултат - 125 087,28 лева, като се получава сумата от 371 004,11 лева. Дължимият корпоративен данък е 10 % от посочения сбор или за сумата от 37 100, 41 лева, от които са реално внесени 24 803, 11 лева. Това означава, че дължимият данък за внасяне от дружеството е за сумата от 12 297,30 лева и съответните лихви върху тази сума. По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение и в тази част, с която е отменен частично РА е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,