Решение № 12062 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. И. Л. от гр. Варна чрез адв. Евстатиева, срещу решение 3425/27.03.2025 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. 1489/2024 година. С последното е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 8193-56/ 10.06.2024 г. на началника на сектор Пътна полиция при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Варна (ОД на МВР Варна). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че процедурата по възстановяване на идентификационния номер на рамата на едно превозно средство е част от процедурата по регистрацията му. В случая липсвали доказателства органът да е изпълнил задълженията си по закон, да провери възможността за установяване на автентичното съдържание на идентификационния номер на процесното МПС. Възможността да се установи автентичния номер на рамата трябвала да се прецени преди постановяването на процесния оспорен отказ за регистрация на МПС л.а.м. Нисан Кашкай с ДК [рег. номер]. По подробни съображения в жалбата прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед 8193-56/ 10.06.2024 г. на началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на Л. И. Л. от гр. Варна чрез адв. Евстатиева срещу Заповед 8193-56/ 10.06.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна. С последната е отказана регистрация на МПС лек автомобил Нисан Кашкай с регистрационен номер [рег. номер]. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. Касационният състав не извършва служебна проверка на посоченото касационно основание. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите, както следва: Л. И. Л. е собственик на МПС, лек автомобил Нисан Кашкай с регистрационен номер [рег. номер], с номер на рамата [номер] по силата на нотариално заверен договор за покупко-продажба от 09.03.2016 година. Със заявление с вх. 160819009434 от 10.03.2016 г. Л. е поискала от директора на ОД на МВР Варна да бъде извършена услугата Зачисляване в региона, промяна на собственост . С докладна записка с рег. 819р-4710/10.03.2016 година на началник Група РОППСС Сектор ПП при ОД на МВР Варна е направено предложение преписката да бъде предадена на Група Криминална полиция в Пето РУ при ОД на МВР Варна за допълнителна проверка на номера на рамата, тъй като видно от експертна справка 191/10.03.2016 година лаковото покритие в областта на номера на рамата се отнема лесно с органични разтворители и се установяват следи от механични въздействия върху този номер. Образувано е Досъдебно производство 194/2016 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК - заличаване или подправяне на идентификационен номер на МПС. По досъдебното производство е възложена трасологична експертиза, по която вещото лице е установило, че номерът на рамата на представения за изследване лек автомобил не е автентичен. Според вещите лица са установени несъответствия на последните 6 позиции от номера на рамата 049907 ; сдвоени позиции на последните 6 позиции от номера на рамата, както и неравномерност в плътността на същите, което е характерно за нестандартно ръчно набиване на символите на изследвания номер; отклонение по вертикал и хоризонтал на последните 6 позиции от номера на рамата; при обработка на лаковото покритие, покриващо повърхността на номера на рамата с органичен разтворител се установи, че боята се отнема лесно; несъответствие на слоевете лаково покритие на обработваната област с останалата част от купето. Направено е заключение за преправка на последните 6 позиции на номера на рамата 049907 и ограничителния знак на идентификационния номер на рамата на представения за изследване л.а. Изводът е в насока, че номерът на рамата не е автентичен. Досъдебното производство е спряно с Постановление за спиране издадено на 31.08.2018 г. на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. С процесната Заповед 8193-56/ 10.06.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна е отказана регистрация на МПС лек автомобил Нисан Кашкай с регистрационен номер [рег. номер]. Отказът е на основание чл. 143, ал.3 от Закона за движение по пътищата. По делото пред Административен съд гр. Варна е изслушана съдебно-техническа експертиза. Според ВЛ установяването на автентичния номер на рамата на процесния л.а. може да се установи чрез закачането към програмата за диагностика в оторизиран фирмен сервиз . Въз основа на анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се приема от касационната инстанция като съответстваща им. Досежно правилното приложение на материалния закон: Съставът на ВАС приема за правилни изводите на АС гр. Варна за валидност на обжалвания административен акт като издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Досежно правилното приложение на закона: Спорът пред касационната инстанция е в това, осъществено ли е правното и фактическо основание за постановения отказ за регистрация на МПС лек автомобил Нисан Кашкай с регистрационен номер [рег. номер]? Оспорената заповед 819з-56/10.09.2024 г., с която е отказано регистрирането на процесното МПС, собственост на жалбоподателя Л., е издадена на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП, чл. 7, ал. 1 от Наредба I 45/ 24.03.2020 г. и чл. 6, ал. 1 от Наредба 8121з-1/ 02.01.2018 г. Нормативната уредба на регистрацията на превозните средства е уредена в Закон за движение по пътищата, Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и Наредба 8121з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 143, ал. 4 ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, а разпоредбата на § 2, т. 9 от ДР на Наредба І-45/2000 г. допълва към така даденото определение, че идентификационния номер отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030. Най-общо VIN или Vehicle Identification Number (идентификационен номер на автомобила) може да бъде описан като уникална за всеки автомобил комбинация от цифри и латински букви (символи), които съответстват на стандартите на ISO (International Standard Organization, Международна организация за стандартизация). Те описват държавата на производителя, датата на производство, вида на двигателя и каросерията, нивото на оборудване и характеристиките на автомобила. Не се спори, че този код е най-сигурното доказателство за идентификация на превозното средство и всеки производител определя конкретно място, на което да постави същия. По делото е безспорно установено, че поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на процесния автомобил е компрометиран. В тази насока доказателства са събрани както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство. Спорът се свежда до това дали може да бъде установено автентичното съдържание на идентификационен номер на моторното превозно средство, за да се пристъпи към регистрация на същия. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата там, където производителят първично го е поставил с набиването му върху хоризонтална плоскост. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗДвП има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици, визирани в чл. 143, ал. 3 ЗДвП. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП установява забрана за регистрация, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По силата на чл. 5 от Наредба І-45 от 2000 г. превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. При регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика, произхода на превозното средство, техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. За да се извърши регистрация на пътното превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, законът изисква да е поставен нов идентификационен номер по ред, посочен с наредба на министъра на вътрешните работи, и по определен по ред за възстановяване на идентификационния номер. Съгласно чл. 3 от Наредба 8121з-1 от 2018 г. възстановяването на идентификационен номер представлява повторно поставяне на оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС. Според чл. 5 и чл. 6 от същата наредба на възстановяване подлежи идентификационен номер на пътно превозно средство, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на идентификационния номер и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред, с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер, на което при извършване на ремонтни дейности идентификационният номер е бил заличен частично или напълно, ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер, чийто идентификационен номер е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията му, на което е извършена смяна с ново шаси (купе), произведено от завода производител на ППС. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено. Превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба I-45), какъвто е и настоящият случай. Разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба I-45 предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. В случая, органът е отказал регистрация на МПС, без в процедурата по установяване на идентификационния номер на процесния автомобил да е съобразил други "вторични допълнителни идентификационни белези", въз основа на които може да се установи този номер. В случая административният орган е извършил експертиза с извод за компрометиране номера на рамата, но липсва анализ на обстоятелствата, въз основа на които да се направи извод за възможността за установяване на автентичното съдържание на идентификационния номер, а именно: предходна регистрация на автомобила с оглед проверката в масива за регистрирани превозни средства, липсата на каквито и да е данни за издирване на същия и прочие. Административният орган е следвало да извърши допълнителна проверка, и да съобрази всички тези данни преди да изведе заключението си, че идентификационният номер не може да бъде установен, поради което постановеният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е поставен от производителя. Следва да се посочи, че семантичното тълкуване на употребеното от законодателя понятие "установен автентичният" значи изнамерен, открит, доказан, посочен, констатиран, установен истинският, действителният, неподправен, несъмнен номер. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер. Установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източници на информация за номера, извън така определеното място. Неслучайно производителят е задължен да постави и на други места този номер. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. Предвид изложеното, неправилни и са изводите на първоинстанционния съд, че в случая отказът е законосъобразен, тъй като номерът на рамата е компрометиран. Липсва проверка дали идентификационният номер е установим, поради което няма фактическо основание за отказ на поисканата пререгистрация. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният отказ за регистрация е постановен при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Реално липсва извод, че идентификацията на представеното за пререгистрация превозно средство е неустановима. Предвид гореизложеното, обжалваното решение на АС гр. Варна следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Заповед 8193-56/ 10.06.2024 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна. В тази насока е и практиката на ВАС по адм.д. 11247/2023 година, докладчик Таня Вачева; адм.д. 1016/2024 година, докладчик Весела Андонова. В случая е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което преписката следва да се изпрати на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законът не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер. В разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба I-45/2000 г. е дадено легално определение на понятието "идентификация", съгласно което, това е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на МПС за изменение в конструкцията. Независимо, че в процесния случай, МПС е било обследвано от специално структурирана за целта комисия по МПС при ОДМВР Варна, липсват доказателства този помощен орган да е извършил изискуемата се идентификация в обема, указан в цитираната разпоредба, а такава следва да бъде извършена. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции по представен списък в размер на 470 лева за касационна инстанция, от които 70 лева държавна такса и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение; и 1510 лева за първа инстанция, от които 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение; 700 лева депозит за вещо лице и 10 лева държавна такса; или общи 1980 лева за две съдебни инстанции. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съставът на ВАС