Решение № 146 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5943/2007 г.

Решение № 146 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5943/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1(отм.) ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). П. И. И., С. И. М., В. Х. Д., В. Д. И. и М. Д. И. са подали касационна жалба срещу решение 133 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 159 от 2007 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 3.01.2007 г. по гр.д. № 175 от 2006 г. на Сливенския районен съд и е отхвърлен искана касаторите срещу И. К. О., И. П. К. и В. Х. Б. за ревандикация на нива от шест декара, девета категория, находяща се в гр. С., местността "А". Инвокира оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушаване на процесуалните правила при преценката на доказателствата, несъответствие с материалния закон и необоснованост. Ответниците И. К. О., И. П. К. и В. Х. Б. не са взели становище по жалбата по реда на чл. 218г ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 283 ГПК, който е започнал да тече на 1.08.2007 г. и е изтекъл на 1.09.2007 г., а жалбата е подадена на 20.08.2007 г.с вх. № * от същата дата. Решението е валидно, но недопустимо поради следното: П. И. И., С. И. М., В. Х. Д., В. Д. И. и М. Д. И. са предявили срещу ответниците И. К. О., И. Панайотов К. и В. Х. Б. иск за ревандикация на нива от шест декара, девета категория, находяща се в гр. С., местността "Асеновско дефиле " като се легитимират като собственици с решение № 411 от 11.03.1999 г. на П. комисия, гр. С. с което им е признато право на възстановяване на нива от шест декара в посочената местност. В решението обаче имота не е бил индивидуализиран, а изрично е посочено, че това ще бъде осъществено с план по чл. 28 ППЗПСЗЗ, с който ще се определят имотните му граници. От това решение става ясно, че процедурата по чл. 14, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 28 ППЗПСЗЗ не е завършена, тъй като признаването на правото на възстановяване на собствеността не е достатъчно, а е необходимо да се определи обекта на собственост, който се обособява от останалия терен с посочване на граници или съответен идентификатор ако е изработен план на местността. В случая такъв план все още не е подготвен за което свидетелстват у-ние№ 1* от 31.10.2006 г.; у-ние № 1* от 18.12.2006 г. и у-ние № 1* от 1.11.2005 г., посочващи, че все още не е изработен план за новообразуваните имоти. През 1995 г. е бил изработен кадастрален план за местност "А" - м. "К", но данните от него не са били ползвани в решението за възстановяване на земеделската земя. При тези данни, независимо от събраните гласни доказателства - разпита на свидетелите Х, Е. Й. М. и Д. Б. Р., сочещи, че общия наследодател на ищците е притежавал имот в посочената местност, който се е намирал в терена, който по кадастралния план от 1995 г. заснет като имоти пл.№ 6* и 67 не може да се направи извод за завършеност на реституционната процедура. Тези показания се подкрепят и от представените писмени доказателства- "списък на лицата, които са влезли в ТКЗС "Х" и Протокол за извършени заменки на земеделски земи. От тези имоти И. П. К. ползва имот пл. № 61 и се легитимира с н.а. № 7* т.04, н.д. № 1* от 1972 г. и е изградил в имота вилна сграда, а И. П. К. ползва имот пл. № 67 и се легитимира с н.а. № 37, т.02, н.д. № 566 от 1991 г.и н.а. № 99, т.04, н.д. № 516 от 1992 г. Имот. пл. № 60, който е записан в кадастралния план на В. Х. Б. се ползва от ищците по делото. Изслушаното в.л. Руска Ж. Х. потвърждава, че за местността "А"К" съществува изработен само кадастрален план през 1995 г., а не и план на новообразуваните имоти. Изложеното налага извод, който е застъпен и в касираните решения, че процедурата по възстановяването на земеделската земя в реални граници не е приключила, терена който е възстановен не е индивидуализиран по реда на чл. 28 и сл. ППЗПСЗЗ, нито пък по друг начин поради което и иска е предявен преждевременно при липса на правен интерес. Щом това е така трябва да бъде довършена процедурата по възстановяване на собствеността върху земята като се индивидуализира, т.е. да се обособи самостоятелно от останалият терен за да е налице обект на собственост, възстановен в реални граници като предмет на петиторната защита. В разглеждания случай процедурата не е била завършена, поради което и предявяването на ревандикационният иск е преждевременно заведен при липса на правен интерес. Следователно постановените решения по недопустима искова молба също са недопустими и следва да се обезсилят като се прекрати съдебното производство. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.