Решение № 13188 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Сървис Петрови ООД, представено от адв. С. Маринова, срещу решение 16090/12.05.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 2758/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22221523005679-091-001/30.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта за установените задължения по ЗДДС за периода 27.06.2023 г. 31.08.2023 г., формирани вследствие на приложена от органите по приходите стандартната ставка 20% върху извършените от жалбоподателя доставки в търговски обект пекарна Софийска баница в гр. София, [улица]. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди пропуск на съда да обсъди всички правни доводи от първоинстанционната му жалба, както и фактическите му доводи, което е засегнало правилността на правните му изводи. Сочи установени доказателственорелевантни факти, които са от значение за определяне на извършените от него доставки процесния период като такива с предмет ресторантьорски услуги. Отрича относимостта към спора на решенията на СЕС, цитирани от административния съд. Позовава се на становища на приходната администрация, дадени по реда на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗНАП. Оспорва решението и в частта за разноските, като настоява, че такива са присъдени на НАП без да са поискани, а размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен неправилно. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт са установени в тежест на Сървис Петрови ООД задължения за ДДС в общ размер 25 760.07 лева и за лихви за забава общо 2 923.05 лева. Източник на задължението за ДДС е извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) резултати по ЗДДС за периода от 27.06.2023 г. до 31.08.2023 г. Корекцията е функция на извършеното от органите по приходите начисляване на данъка на основание чл.86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 66, ал. 1 и чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС с прилагане на данъчна ставка 20 %, вместо приложената от ДЗЛ ставка 9 %.

С първоинстанционното е отхвърлено оспорването срещу обжалваната част от РА.

Първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност, с дължимото съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.

По установяванията на съда в ревизираните периоди жалбоподателят е извършил продажби на тестени изделия в обект пекарна, намираща се в гр. София, на [улица], като е ползвал права по договор за франчайз от 30.03.2023 г. със "Софийска баница" ООД. В обекта се предлагали приготмени на място изделия и такива, получени в обекта в готов вид. Извършва се продажба на топли и безалкохолни напитки, като храните и напитките може да се консумират на място или извън обекта. Съдът е описал разположението на оборудването в обекта, броят и разпределението на местата за сядане, наличието на климатизация и на отделен санитарен възел за клиенти. Приел е, че при регистрираният брой продажби по месеци и предвид броят на наетите по трудово правотношение лица и тяхната трудова функция не може да се приеме, че персоналът извършва същенска дейност по посрещане, настаняване и обслужване на клиенти.

Според съда е спорно дали в ревизираният период РЛ е извършвало доставка на услуги ресторантьорство или кетъринг или доставка на стока храна. Предметът на доставките обуславял прилагането на данъчна ставка 9 % по § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС или стандартната ставка 20 % по чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Определяща за класирането на доставките било дали доставката на храна и напитки се съпътства от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено и дали тези ислуги имат по-голяма роля от доставката на храната и напитките. За да дефинира понятията за ресторантьорство и кетъринг съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойности на решенията на Съда по съединени дела C- 497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09, и по дело С-703/19. Съдът е приел, че при механизмът на продажбите от щанд с витрина и без кухня допълнителните услуги при избор на клиента да извърши консумация на място, не играят по-голяма роля от доставката на храни и напитки, поради което дружеството не е осъществявало ресторантьорски и кетъринг услуги. Друг извод не следвал и от вписването на търговеца в регистъра на обектите за обществено хранене към БАБХ като заведение за бързо хранене. Съдът е обсъдил основана на позитивното право отлика между ресторант и заведение за бързо обслужване като видове обекти за хранене и развлечение. В обекта за бързо хранене на жалбоподателя не било разрешено предоставяне на ресторантьорски услуги.

Решаващият извод на съда е, че по предмета си осъществените от жалбоподателя доставки са на стока храна, поради което правомерно с РА е доначислен ДДС с прилагане на ставка на данъка 20 %.

С решението административният съд е присъдил в полза на НАП 2 944.64 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С определение 28651/01.09.2025 г. е изменил решение 16090/12.05.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. 2758/2024 г. в частта за разноските, като го е отменил в частта за присъдени в полза на НАП разноски.

Касационната жалба е недопустима в частта ѝ, оспорваща първоинстанционното решение в частта за разноските. Първостепенният съд сам е отменил решението в частта за разноските с определение 28651/01.09.2025 г. Определението не е оспорено (а и оспорването не спира изпълнението му чл. 233, ал. 1 АПК) и е породило правно действие. След постановяването на определението от 01.09.2025 г. решението в частта му за разноските не съществува, което изключва правото на касационно оспорване на тази част от съдебния акт (вж. чл. 215, т. 2 АПК).

Първоинстанционното решение е правилно в съществуващата част. Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановения от него съдебен акт (арг. от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател не сочи правното значение на становищата, дадени от изпълнителния директор на НАП или от негов заместник (при делегация по чл. 10, ал. 2 ЗНАП) по реда на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗНАП, пропускът за чието обсъждане приема за противоречащ на процесуалния закон. Тези становища не са обвързващи за съда, а при систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 4 и т. 10 ЗНАП не са задължителни и за органите по приходите. Становищата са насочени към разясняване на данъчното и осигурителното законодателство и са позиция на субект без качеството страна в съдебното производство. Отказът на съда да ги обсъди и цени не е в противоречие с процесуалните правила. Съобразяването на ДЗЛ с писмено становище на изпълнителния директор е от значение за производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване и за периода за обезщетение за забава при възстановяване на неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби и имуществени санкции (вж. чл. 129, ал. 5 ДОПК).

Касаторът не сочи значението на отсъствието на опис на доказателствата в РД и на приложенията към този акт при връчването на РЛ за съдържанието на заключителния акт в ревизионното производство. Не твърди констатациите на органите по приходите да се основават на доказателствени средства, които не са събрани, та да не са описани в РД по правилата на чл. 117, ал. 2, т. 9 ДОПК. Ако констатациите на администрацията не се основават на информационни източници и тези констатации са част от фактическите основания за издаване на РА, то защитата на РЛ се осъществява при оспорването на РА и при зачитане на правилата на доказателствената тежест. Простата липса на опис на доказателствата в РД не е порок на формата на РА (доколкото РД е неразделна част от него), който да има за последица унищожаемост на заключителния акт. По хипотеза (вж. чл. 117, ал. 2, т. 5, т. 6 и т. 8 ДОПК) РД съдържа описание на извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, направените фактически и правни изводи и основанията за тях и предложение за установяване на задължения. Това предполага създаване на представи у РЛ за констатациите на органите по приходите, информационните източници за тях и публичните задължения, които може да бъдат установени с РА. На този етап от административното производство средството му за защита е възражението срещу РД (вж. чл. 117, ал. 5 ДОПК). Възражението може да се насочи срещу всички части от съдържанието на РД, които са от значение за установяване на публичните задължения и с него да се представят доказателства. Ако РЛ е заявило, че не е получило достъп до доказателствата чрез връчването им като приложение към РД, то това нарушение е отстранимо при оспорването на РА по административен ред (арг. от чл. 155, ал. 4, т. 2 ДОПК), доколкото преписката е на разположение на решаващия орган (вж. чл. 146 ДОПК). При пропуск на администрацията да връчи на РЛ приложенията наред с РД по реда на чл. 117, ал. 4 ДОПК за ДЗЛ съществува възможност да се запознае с тях като страна в съдебното производство по оспорване на РА, тъй като следва да са част от административната преписка (съобр. чл. 150, ал. 1 ДОПК). Правото му да оспори истинността на документи част от преписката не е преклудирано, тъй като те се представят заедно с преписката и срокът за оспорване е този за отговора на това процесуално действие (чл. 193, ал. 1 ГПК).

Неясно какво има предвид касатора със стандартните определения за ресторантьорски и кетъринг услуги. За тези понятия има легална дефиниция в ЗДДС и с арг от чл. 37, ал. 2 от Указ 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове това е смисълът им за този нормативен акт. По препращането от § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС към чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност:

1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.

1. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

Изцяло относими са решенията на СЕС, на които се позовава административния съд, доколкото съдържат разяснения по прилагането на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета и такива за критериите, по които да се определи сложна сделка, съставена от поредица тясно свързани елементи и действия, като доставка на стока или доставка на услуга (вж. цитираното от АСГ решение на Съда по дело С-703/19, т. 48 и 49). Административният съд правилно е определил доминиращият елемент на сделката, като е изследвал съдържанието ѝ. В престацията на търговеца доминира доставката на стоката храна. При хилядите продажби на месец, ограниченият брой места за сядане и на персонала, предоставящ помощните услуги и от гледна точка на средностатистическия потребител количествено и качествено преобладава доставката на стока пред тази на услуга. Изводът в този смисъл на първостепенния съд е съобразен с логическите и опитните правила и не е необоснован.

Без да са доказани убедително признаците на осъществени от касатора доставки на ресторантьорски услуги и при прилагане на правилата на доказателствената тежест (които е разяснил надлежно с определението 9560/19.03.2025 г.), съдът в съответствие с материалния закон е отказа да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти. Не съществуват основания за прилагане от задълженото лице на намалената ставка на ДДС по § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС. Установяването с РА на допълнителни задължения за ДДС в резултат на начисляване на данъка с прилагане на ставката от 20% по чл. 66, ал. 1 ЗДДС е правомерно, а решението за отхвърляне на оспорването срещу тази част от утежняващия акт е правилно.

Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното производство в размер 2 923.05 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Абстрактно е възражението на повереника на каасатора за прекомерност на преетендираното от ответника юрисконсулртско възнаграждение и няма как да се обвърже с преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение