Решение № 12886 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2020 г.

Решение № 12886 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4127/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Министерството на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Т. Цановска и от областния управител на Област София, чрез юрисконсулт П. Петков, срещу решение № 8360 от 23.12.2019 г. по адм. дело № 9728/2019 г. на Административен съд-София град. С него по жалба на З. Петров и Г. Петров е отменена, като незаконосъобразна заповед № ДС-20-00012 от 31.07.2019 г. /погрешно посочена от съда с № АС-20-00612 от 31.07.2019 г. / на областния управител на Област София. И в двете жалби са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалния представител на МВР претендира присъждане на разноски по приложен списък. Ответните страни – З. Петров и Г. Петров, чрез процесуалния им представител - адвокат Р. Дучева, изразяват становище за неоснователност на двете касационни жалби и претендират присъждане на разноски по приложен списък. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на двете касационни жалби. Мотивира се, че са налице законовите изисквания за изземване на имота – частна държавна собственост, като съдът неправилно е приел, че е нарушен принципът на съразмерност при уведомяването на страната за започнатото административно производство. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от З. Петров и Г. Петров срещу заповед № ДС-20-00012 от 31.07.2019 г. на областния управител на Област София. С нея на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 59, ал. 1 АПК е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от МВР, а именно: апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [район], [жк], [жилищен адрес] поради това, че З. и Г. Петрови го държат без правно основание. От представените по делото доказателства е установено, че имотът е актуван с акт за държавна собственост и е предоставен за управление на Министерството на вътрешните работи. Със заповед № 81 от 27.02.1980 г. на заместник-началника на "ТИЛ"-МВР в жилището е настанен П. Петров със семейството му, състоящо се от 5 члена. След смъртта на баща му, наемното правоотношение е продължено, като е сключен договор № ДС-4423 от 4.12.2009 г. между МВР и З. Петров за срок от три години. С писмо от 17.12.2013 г., директорът на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" при МВР е отправил до З. Петров покана за доброволно освобождаване на жилището в едномесечен срок от получаването й, поради изтичане срока на договора, като изрично е посочено, че при неизпълнение ще бъдат предприети действия по принудителното му изземване, както и че до освобождаването на жилището се начислява пазарен наем. С последващо писмо от 13.12.2016 г. наемателят е уведомен, че държи неправомерно ведомственото жилище, като за периода 1.01.2015 – 30.11.2016 г. дължи сумата от 5 454, 45 лв., ведно със законната лихва. По преписката е приложен протокол от 17.11.2016 г. от извършена проверка на място от служители на МВР, при която е констатирано, че в апартамента живее само З. Петров, но не и Г. Петров. С писмо от 19.12.2016 г., министърът на вътрешните работи е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, считано от датата на получаването му, даден е едномесечен срок за предаване на жилището и е указано, че ако не го предаде, ще бъдат предприети действия по изземването му на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. Горепосочените писма са получени от Петров, като последното е с дата 11.01.2017 г. С писмо от 7.04.2017 г. министърът на вътрешните работи е поискал от областния управител на Област София издаване на заповед за изземване по чл. 80, ал. 1 ЗДС на имот – частна държавна собственост, представляваща ведомствено жилище, обитавано от З. Петров. На 18.04.2017 г. заместник-областният управител на София на основание чл. 26, ал 1 АПК е отправил уведомление до Петров за започнало административно производство за принудително изземване на имота, с което е даден 14-дневен срок за доброволно освобождаване на жилището. От приложената по делото обратна разписка е установено, че лицето не е намерено на посочения адрес и пратката не е потърсена от получателя. С протокол от 8.10.2018 г. уведомлението е поставено на таблото на Областна администрация на Област София на основание чл. 61, ал. 3 АПК /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 27 от 2014 г. /, след което е издадена и процесната заповед за изземване на жилището. За да отмени административния акт, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили правото на защита на оспорващите. Приел е, че същите не са уведомени за началото на административно производство, както и за правата им да участват в него, тъй като не е изпращано съобщение до Г. Петров, а З. Петров не е редовно уведомен по реда на чл. 26 АПК. Посочил е, че е изпратено едно съобщение, непотърсено от адресата, като няма данни да е изпращано друго или да е извършено посещение на имота, както и да са използвани други способи и начини на комуникация със З. Петров. Приел е, че представения по делото протокол, съставен на основание чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 61, ал. 3 АПК /в приложимата редакция/, близо една година и половина след първото съобщение, не може да бъде свидетелство за редовното съобщаване за началото на административното производство в нарушение с принципа за съразмерност, уреден в чл. 6, ал 1 АПК. АССГ е посочил, че ако не бяха допуснати нарушения на процесуалните правила, заповедта би била материално законосъобразна, тъй като са налице предпоставките за изземване на жилището по чл. 80, ал 1 ЗДС. Така постановеното решение е неправилно. Неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, ограничили правото на защита на оспорващите. По делото е представено писмо изх. № 0403/19-001 от 18.04.2017 г. на заместник-областния управител на Област София до З. Петров, в което е посочено, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК и във връзка с постъпило искане от министъра на вътрешните работи е започнало административно производство за принудително изземване по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС на недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ апартамент №[номер], находящ се в [жк], [жилищен адрес]. Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка, като на съобщението е посочено, че на 26.04. и 12.05.2017 г. адресът е посетен и е оставено известие, тъй като лицето не е намерено на адреса, поради което по отношение уведомяването му, законосъобразно органът е приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК (отм.);. В случая дори процедурата по уведомяването на З. Петров за образуваното административно производство да се приеме за неизпълнена, в конкретния случай това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би променило решението на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателите, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Още повече, че от данните по преписката е видно, че Петров е бил уведомяван няколко пъти от Министерството на вътрешните работи, че договорът му е изтекъл и следва доброволно да напусне имота, за което му е даден едномесечен срок, както и че при неизпълнение ще започне процедура по изземване на жилището. Срокът за доброволно освобождаване е изтекъл на 11.02.2017 г., с което е отпаднало и правното основание Петров да го държи. Следователно, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 26 АПК, то същото се явява несъществено, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта, видно и от проведената защита на интересите му в съдебното производство по обжалване на заповедта, която безспорно е била съобщена своевременно. Неоснователно е твърдението в отговора по касационните жалби, че е допуснато нарушение от органа поради неуведомяването на Г. Петров за започналото административно производство. Видно от представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на З. Петров, брат му Г. Петров е бил пълнолетен към датата на започване на административното производство по издаване на заповедта, и към датата на постановяването й, поради което последният не попада в понятието "семейство" по смисъла на § 65, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на ЗДС /обн. ДВ, бр. 87 от 2010 г. При това правилно заповедта за изземване е била издадена и връчена единствено на титуляра по договора – З. Петров. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, АССГ правилно е приел, че са налице предпоставките за изземване на имота на основание чл. 80, ал 1 ЗДС. Същият представлява частна държавна собственост и се държи без правно основание след изтичане на срока на договора, сключен на 4.12.2009 г. за срок от три години. Налице е и мотивирано искане от министъра на вътрешните работи до областния управител за изземването му. В производството по чл. 80, ал. 1 ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице акт за частна държавна собственост и данни за изтекъл срок на сключен между страните наемен договор за процесния имот, то е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Неправилно АССГ е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили правото на защита на жалбоподателите, което е довело до неправилно решение, което следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна. С оглед изхода на делото и съдържащото се в касационната жалба на Министерството на вътрешните работи искане за присъждане на разноски, ответните страни в настоящото производство следва да заплатят общо 170 лева, включващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение