Решение № 3389 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2014 г.

Решение № 3389 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6301/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Шато Велико Търново" ООД, с. Ресен, представлявано от управителя Васил Шишков срещу Решение № 110 от 03.04.2014 г. по адм. дело № 241/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, 4 състав.

В касационната жалба се излага становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразната корекция на данъчния кредит, извършена от приходните органи по реда на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 03.2012 г. Поддържа, че не са налице липси по смисъла на ЗДДС. По отношение на частта от РА относно сумата от 290 883,33 лева е изразено становище, че стоките са продадени, за което е издаден данъчен документ и върху ДО е начислен ДДС, като дружеството е използвало стоките за целите на облагаемите доставки във връзка със своята независима икономическа дейност. Оспорва приетото от приходните органи и от съда, че натрошените бутилки са подлежали на брак, а не на обезценка и на продажба на занижена стойност. Касаторът оспорва като неправилен и извода на съда за недоказаност на реалната доставка на отпадъка / обезценената стока/ до "Барт 07" ЕООД, като счита, че основанието за извършената корекция е предполагаема, а не доказана липса. Алтернативно, поддържа, че дори и да се приеме наличието на липса, то се касае за форсмажорни обстоятелства, свързани с метеорологичната обстановка през м. 02.2012 г. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени РА.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, не се представлява, като изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново е бил Ревизионен акт /РА / № 04251200035 от 27.09.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, дирекция "СДО" в частта, потвърден с Решение № 90 от 15.02.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.

РА е оспорен в частта относно допълнително начисления ДДС в общ размер на 302 728,42 лева за м. 03.2012 г., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 283 800,09 лева и лихви в размер ан 13 396,89 лева.

Начисленият ДДС за процесния данъчен период е формиран във връзка с две групи липси:

• В хода на ревизията е установена липси на бутилки с балансова стойност от 59 225,43 лева въз основа на извършена на 02.03.2012 г. инвентаризация. Първоначално са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на налични активи в ревизираното дружество от дата 02.03.2012 г. и доказателства, събрани в хода на възложена проверка за прихващане или възстановяване. Установени са липси на различни видове стъклени бутилки на обща стойност 59 225,43 лева. Впоследствие в хода на самата ревизия на 31.05.2012 г. е извършена втора частична инвентаризация на наличните активи в "Шато Велико Търново" ООД. Резултатите от проведената инвентаризация са съпоставени с резултатите от проведената на 02.03.2012 г. инвентаризация, като е видно, че и при двете са констатирани едни и същи липси на количества от съответните артикули на обща стойност 59 225,43 лева, върху която сума с РА е извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на стойност 11 845,09 лева;

• В хода на ревизията е констатирана и липса на втора група артикули - други бутилки, които ревизираният субект е обезценил като натрошени и претендира да ги е продал като стъклен отпадък на "Барт 07" ООД. Ревизиращите са приели, че обезценката е лишена от основание, като освен това са налице нереални доставки към "Бард 07" ООД и тази обезценка цели да прикрие фактическата липса на съответните бутилки. В РД и в РА е прието, че не е налице непреодолима сила, като дружеството не е положило дължимата грижа за съхранение на материалите и е формиран извода, че установената липса не е сред изключенията на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Въз основа на тези констатации с РА е начислен ДДС по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на 290 883,33 лева за данъчен период м. 03.2012 г.

За да постанови обжалваното решение, АС Велико Търново е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Достигнал е до извода за правилно прилагане на материалния закон от приходните органи, като е обсъдил задълбочено всички събрани в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Разгледани са по отделно констатациите за двете групи липси на бутилки, като първостепенният съд е обсъдил всички възражения на ревизираното дружество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано.

1. При постановяване на съдебния акт АСВТ е приел за доказани и обосновани фактическите и правни изводи на ревизиращите относно установени липси на стъклени бутилки при проведена в ревизираното дружество частична инвентаризация на 02.03.2012 г., за което е съставен протокол № 0028658 от 02.03.2012 г., както и при инвентаризацията на 31.05.2012 г. в рамките на ревизията, за която е съставен Протокол обр. КД - 73 № 1200045 от 31.05.2012 г. При извършената съпоставка на установените налични количества от проведената на 02.03.2012 г. частична инвентаризация и съответно, отразените количества по счетоводни данни, приходните органи са установили липса на артикули - различни видове бутилки, подробно описани на стр. 16 от РД и стр. 9 - 10 от РА на обща стойност 59 225, 43 лева. В хода на извършената частична инвентаризация по време на ревизията на 31.05.2012 г. относно налични активи в ревизираното дружество е констатирана същата липса на количества от съответните артикули, което обстоятелство е подробно разгледано и обсъдено от първостепенният съд. В процесния случай правилно АСВТ е анализирал приложимите разпоредби от ЗСч за извършване на инвентаризация и е приел, че данъчните органи са констатирали посочената липса на съответните стоки въз основа на извършена от тях инвентаризация, проведена при условията на чл. 22, ал. 3 от ЗСч. Липсата на артикулите на стойност 59225, 43 лева е установена по надлежния начин, което следва както от протокол № 0028658 от 02.03.2012 г., така и от протокола от 31.05.2012 г. за извършена частична инвентаризация на наличните активи в "Шато Велико Търново" ООД. След като и при двете инвентаризации са констатирани едни и същи липси на количества от съответните артикули на обща стойност 59 225,43 лв., правилно с процесния РА е извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на стойност 11 845.09 лева върху балансовата стойност на липсите, като периодът, в който е извършена корекцията е определен съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС - м. март 2012 г., когато първата инвентаризация е установила липсата. В този смисъл неоснователен е доводът на касатора, че процесните липси не са установени в съответния данъчен период, тъй като не кореспондира със събраните доказателства.

1. По отношение на втория пункт от оспорения РА, обсъждайки задълбочено събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, АСВТ е приел за законосъобразни констатациите на приходните органи относно извършената корекция на приспаднатия от дружеството ДДС за същия период м. 03.2012 г., като е начислен допълнително ДДС в размер на 290 883,33 лева на основание чл. 79, ал. 4 от ЗДДС върху ДО 1 454 416,63 лева, представляваща балансовата стойност на материали по протокол за обезценка № 1 от 15.02.2012 г. / натрошени бутилки/. Така приетото е правилно и кореспондира на доказателствата по делото.

Видно от данните по делото по време на ревизията "Шато Велико Търново" ООД е представил Заповед № 1 от 01.02.2012 г. / л. 2340 от приложение № 9/ и Протокол за обезценка на материални запаси № 1 от 15.02.2012 г. / л. 2339 от приложение № 9/. Съгласно представената заповед " с цел преглеждане и обезценяване на материални запаси, с оглед на това, че през зимните месеци на 2011 г. и 2012 г. от обилния снеговалеж е нарушена целостта на палетизираните бутилки и част от тях са натрошени, други са напукани и са негодни за употреба" е възложено на комисия в състав от три лица на длъжности - оперативен счетоводител, технически сътрудник и касиер - домакин, да установят количеството на трошките и да съставят протокол за обезценка на бутилките. Съставен е протокол за обезценка на 3 274 748,20 броя стъклени бутилки с балансова стойност 1 454 416,63 лева, за които е определена нова възстановима стойност в размер на 60 445,84 лева. Получената разлика от 1 393 970,79 лева е осчетоводена от дружеството по сметка 699 "Други извънредни разходи", а стъклените бутилки са класифицирани като "стъклен амбалаж" и заведени по дебита на сметка 302 "Материали" с определена възстановима стойност.

Съдът е отхвърлил обосновано твърдението на ревизираното лице, че в случая не се касае за обезценка на материални запаси вследствие от лоши метеорологични условия или до липси и брак, причинени от непреодолима сила, за който случай би била приложима нормата на чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. По делото няма спор, че става въпрос за стъклени бутилки, които дружеството използва в производството си и които поради тази причина показва счетоводно като материали по сметка 302. Правилно е отбелязано от решаващия състав, че дори и да се приеме, че през зимата на 2011 - 2012 г. в района на с. Ресен са паднали обилни снеговалежи, които са нарушили целостта на производствената опаковка, в резултат на което е променено нормалното състояние на палетизирания амбалаж и са нанесени щети върху материалите, то това не налага обезценка на бутилките, а тяхното бракуване. Това е така, защото в случая се касае за такава промяна в състоянието на бутилките, което не позволява тяхното използване по предназначение. Материали, които са станали негодни и неупотребяеми поради повреда (разваляне, счупване и др.) или износване (похабяване), подлежат на бракуване, със съответните последици като това по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. В този смисъл е и приетото по делото заключение на в. л. по СИЕ, което в съдебно заседание сочи, че натрошените бутилки не подлежат на обезценка от счетоводна гледна точка, тъй като реално представляват брак. В рамките на ревизията и на съдебното производство не се твърди, а и не се доказва ревизираното дружество да е бракувало тези бутилки като материали. Вещото лице изрично е констатирало, че няма документ, удостоверяващ брак на тези материални запаси, поради което обосновано АСВТ е приел, че "Шато Велико Търново" ООД няма основание за извършена обезценка на материалите. В допълнение следва да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви за принципната приложимост на СС № 2 "Отчитане на стоково - материалните запаси", ако се приеме, че е налице обезценка на съответните материали. В процесния случай процедурата не е спазена по така цитирания счетоводен стандарт.

От друга страна, правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът на АСВТ, че липсват доказателства за реалното извършване на доставката от ревизираното лице към "Барт 07" ЕООД на натрошени бутилки по 6бр. фактури, издадени през м. 04.2012 г. и това е опит да се прикрие липсата на процесните стоки / като начисли ДДС на занижена стойност върху продажната цена след обезценката, вместо върху балансовата такава за липсата, респ. брака, който би следвало да е установен, ако са се осъществили фактите на натрошаване/. Според договора за покупко-продажба от 22.03.2012 г. ревизираното лице се задължава да продаде 1 600 000 кг. отпадък на стъклени опаковки по 0.04 лева/кг. на обща стойност 64 000 лева на "Барт 07" ЕООД. От дружеството - касатор са представени 6 бр. приемо-предавателни протоколи и 185 бр. кантарни бележки към тях. От получателя по тези доставки са представени фактурите за продажба, 6 бр. протоколи за предаване на материални запаси, 185 бр. кантарни бележки, свидетелство за регистрация на МПС товарен автомобил МАН 8.113, собственост на "Мира Ин" ЕООД и счетоводни регистри за периода от 01.01.2012 г. - 30.04.2012 г. Съдът е констатирал редица несъответствия в представените документи - напр. различие във фактурираните количества отпадък и тези съгласно кантарните бележки.

Правилно АСВТ е приел, че липсват категорични доказателства за транспортирането и получаването на процесните количества от "Барт 07" ООД. Съгласно чл. II, 1 от договора с "Барт 07" ООД предаването и приемането на стоката, ако изрично в писмен вид не е уговорено друго, се извършва с натоварването на стоката на превозните средства пред склада на купувача, т. е. предаването на стоката става чрез натоварването й пред склада на "Барт 07" ООД. Разпитаните пред съда свидетели изразяват противоположна позиция, а именно, че купувачът е получавал натрошени бутилки от базата на продавача "Шато Велико Търново" ООД в с. Ресен.

При развило се производство по реда на чл. 193 от ГПК съдът не е ценил за вярно съдържанието на оспорените протоколи за предаване на материални запаси. От приетото заключение по СГЕ е установено, че нито един от положените подписи не е на сочения в протоколите получател Симеон Павлов Велчев. Подписите са положени от лицето Александър Чеков, но име и други индивидуализиращи белези не се съдържат в протоколите, както и няма доказателства същият да е представител на "Барт 07" ЕООД. Според СГЕ в кантарните бележки подписите са положени от Иван Георгиев Иванов и от Александър Чеков, като имената им са посочени в реквизита "трите имена на продавача", а не като представители на купувача. Едновременно с това тези лица са положили подписи като получател в експедиционните бележки. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, няма събрани данни тези лица да се намират в определени отношения с купувача на отпадъка / а не с продавача, както е отразено в кантарните бележки/, поради което не може да се приеме, че са представители на "Барт 07" ЕООД. Допълнителен аргумент за липсата на процесните доставки е и факта, че по фактурите не е извършено плащане. Съдът е обсъдил и показанията на св. Марияна Кръстева и пълномощника Анатоли Петров, които са много общи, целят установяване на изгоден за оспорващия факт, а и противоречат на уговореното между страните или документираното.

Въз основа на гореизложеното, след като не е налице доставка на стъклен отпадък по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от "Шато Велико Търново" ООД към "Барт 07" ООД, но начисленият данък е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС, то с оглед липсата на съответните бутилки, констатирана с инвентаризацията от 02.03.2012 г., законосъобразно с РА е извършена корекция по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за посочения данъчен период.

Неоснователно е твърдението на касатора, че дори и да се приеме наличието на липси, то се касае за форсмажорни обстоятелства, свързани с метеорологичната обстановка и конкретно установения по делото силен поривист вятър на 25.02.2012 г. и е следвало да се приложи изключението по чл. 80, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Този довод и ангажираните писмени доказателства са подробно обсъдени от първостепенния съд и неговите мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, като не следва да бъдат преповтаряни. Както правилно са приели ревизиращите органи, в процесния случай дружеството не е положило дължимата грижа за съхраняване на материалите - стъклени бутилки, доколкото то само признава, че не ги съхранява на закрито през зимния сезон и съответно, е с ясното съзнание, че са чупливи и подлежат на унищожаване от ниските температури или снеговалеж. Т. е. не може да се приеме за основателна тезата на касатора за непреодолима сила, свързана с настъпване на необичайно големи снеговалежи или силен вятър /като липсват и официални документи от компетентни органи, удостоверяващи тези обстоятелства/, която да е довело до унищожаването на съответните бутилки.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не се налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова му е присъдено с първоинстанционното решение в пълен размер съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение