Решение № 9050 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2014 г.

Решение № 9050 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13255/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 148 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзк ас чл. 13 от Е. К. за защита на правата на човека и основните свободи. Образувано е по жалба на И. К. П. от гр. С. чрез адв. Е. и адв. Б. срещу заповед № РД 01-179/23.02.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) П. е отстранен от изпълнение на длъжността "главен секретар" в Министерството на труда и социалната политика, считано от 24.02.2010 г. без право на работна заплата за времето на отстраняването, поради образувано срещу служителя наказателно производство за престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от Наказателния кодекс. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради нейната явна и неразумна продължителност, водеща до диспропорционална намеса в правото му на мирно ползване от притежанията по смисъла на чл. 1 от Първи допълнителен протокол към Е. К. за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Твърди се също така, че П. е без работа и без средства за препитание повече от 4 години и 8 месеца, без да са налице реални изгледи за скорошно приключване на наказателното производство, загубено е правото на социално и здравно осигуряване, а висящото служебно правоотношение препятства възможността да се възползва от правото си на труд. Иска се отмяна на заповедта като противоречаща на ЕКЗПЧОС, алтернативно се иска прогласяване на нищожност на оспорения административен акт поради тежки и неотстраними противоречия с чл. 6 § 2 и чл. 8 от Протокол № 4 към Конвенцията. Ответникът-министърът на труда и социалната политика чрез юрк. Ш. оспорва жалбата като недопустима, подадена след изтичане на законоустановените срокове за обжалване на заповедта, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Заповед № РД 01-179/23.02.2010 г. на министъра на труда и социалната политика е издадена от компетентен административен орган, а като необжалвана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК е влязла в законна сила. Правното основание, послужило за издаване на заповедта на министъра на труда и социалната политика е чл. 100, ал. 2 ЗДСл, съобразно който във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването налага принудителната административна мярка, като го отстранява временно от работа. В този случай нормата на чл. 100, ал. 2 на АПК задължава административния орган да реализира правомощията си при осъществена хипотеза на правната норма, т.е. налице е не оперативна самостоятелност, а обвързана компетентност тъй като той няма право на преценка дали да реализира своите правомощия и по какъв начин. Целта на закона с налагането на посочената ПАМ е да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на наказателното производство, като постигането и е съобразено от законодателя при редакцията на задължаващата норма и не може да бъде преценявано от съда. Наказателното производство по НОХД № 5056 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, по което един от подсъдимите е жалбоподателят в настоящото съдебноадминистративно производство, е висящо. При тези доказателства настоящата инстанция намира, че действието на наложената принудителна административна мярка - отстраняване от длъжност, продължило повече от 5 години, съчетано с липсата на законодателна уредба за преразглеждането на срока й, нарушава основни права на лицето по отношение на което е наложена мярката, гарантирани от ЕКЗПЧОС. Т.е. презумпцията за невиновност, установена в чл. 6, § 2 от Конвенцията и чл. 1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС. В конкретния случай с оглед прекомерната продължителност на срока на ПАМ, съдът счита, че не е спазен разумният баланс между защитата на обществения интерес и личния интерес на засегнатото лице. Макар и наложена в защита на обществения интерес, което оправдава ограничаването на личните права, към настоящия момент мярката е вече непропорционална, тъй като не отговаря на изискването за справедлив баланс между защитимите интереси. Основателно в тази връзка е оплакването на жалбоподателя за нарушение на правото му по чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, който гласи: Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. И. П. е лице, което въпреки отстраняването му от длъжност, продължава да бъде в служебно правоотношение с Министерството на труда и социалната политика. Това правно положение препятства лицето за сключването на трудов договор или възникване на друго служебно правоотношение. По този начин жалбоподателят е лишен от трудови доходи за дълъг период от време, които са притежание по смисъла на чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС според практиката на Европейския съд по правата на човека и го поставят в положение на несигурност, което от своя страна рефлектира негативно върху личната му сфера, която е гарантирана от чл. 8 на Конвенцията. Констатираното нарушение на основните лични права, гарантирани както от Конституцията на Р. Б., така и на ЕКЗПЧОС в резултат на продължителното действие на заповед № РД 01-179/23.02.2010 г. е съществено и я опорочава до степен на незаконосъобразност. Аналогични разсъждения по обстоятелства, аналогични на процесните се произнася Софийският градски съд по адм. д. № 3387/2004 г., потвърдено от Върховния административен съд по адм. д. № 4302/2005 г. С оглед изхода на съдебния спор ответната страна следва да заплати на И. К. П. от гр. С. разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, ВАС, Пето отделение