Решение № 857 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2009 г.

Решение № 857 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б 22 и Б 26 Рила Хаус" ООД, гр. София, против решение № 33/11.05.09 г. по адм. д. № 495/09 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу ревизионен акт (РА) № 803410/14.10.08 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 58 794, 86 лв. за м. 01 и м. 02. 2008 г., потвърден в оспорената част с решение № 1864/17.12.08 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба, претендира разноски. Ответникът- директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказът на органа по приходите да признае правото на данъчен кредит в оспорения размер за м. 01.2008 г. по данъчни фактури от м. 01.2008 г. и за м. 02.2008 г. по данъчна фактура от м. 07.2007 г., издадени от "М и С Проекти" ЕООД, които не отразяват настъпили в тези периоди данъчни събития. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Между страните по делото не е налице спор, че на 25.07.06 г. между две физически лица - съпрузите Глен и Джесика Филипс, като купувачи, и "М и С Проекти" ЕООД, като продавач, са сключени два предварителни договора за продажба на недвижими имоти - апартаменти Б 22 и Б 26, представляващи част от апартаментен комплекс "White Fir", находящ се в Банско, България. Във връзка с тези предварителни договори е извършено плащане от купувачите, за което са издадени фактури от м. 04, 05, 06.2006 г. с предмет "аванс СМР". След сключване на предварителния договор и извършеното плащане по него единият купувач по договора - Глен Филипс учредява българско търговско дружество, регистрирано от СГС на 21.05.07 г. с наименование "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б 22 и Б 26 Рила Хаус" ООД, което е регистрирано по ЗДДС, считано от 30.01.2008 г. На 28.06.07 г. е сключен договор в нотариална форма за учредяване на вещно право на строеж на недвижим имот със задължение за построяването на обекта в завършен вид с предмет недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 23.05.06 г. и страни новоучреденото търговско дружество "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б 22 и Б 26 Рила Хаус" ООД и "М и С Проекти" ЕООД. В този договор е уговорена отделна цена и срокове за заплащане на цената на учреденото вещно право на строеж и на договорените строителни дейности по изграждането на обекта. Апартаментният комплекс е въведен в експлоатация на 6.12.07 г. съгласно Удостоверение № 24/06.12.07 г., а на 28.12.07 г. е извършено и въвеждане на собственика във владение на имота според приемо-предавателен протокол. На 1.01.08 г. е сключено тристранно споразумение между Глен и Джесика Филипс като "прехвърлители", "Уайт Фър Ризорт - Апартамент Б 22 и Б 26 Рила Хаус" ООД като "поемател" и ДМ и С Проекти" ЕООД, съгласно което страните се съгласяват, че прехвърлителите прехвърлят на поемателя всички свои права и задължения по договора за учредяване на право на строеж и построяване на недвижими имоти - двата апартамента, находящи се в сграда В "Rila House" в Апартаментен комплекс "White Fir Bansko". "М и С Проекти" ЕООД изразява съгласие за заместването на другата страна по правоотношението. Това тристранно споразумение е сключено според жалбоподателя по повод предварителния договор от 25.07.06 г., но видно от неговото съдържание предмет на прехвърляне са правата и задълженията по договор за учредяване право на строеж и построяване на недвижим имот, а предварителният договор е за продажба на недвижим имот. На 1.01.08 г. "М и С Проекти" ЕООД издава на Глен Филипс кредитни известия за заплатените от него суми по фактурите. На същата дата е издадена и две от спорните данъчни фактури с доставчик "М и С Проекти" ЕООД и получател - касатора с предмет авансово плащане по договор на стойност 106 0697, 92 лв. и 107 376, 70 лв. От тези суми дружеството е заплатило 95 462, 11 лв., за които е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 910, 35 лв. За останалата неплатена, но фактурирана сума не е настъпило данъчно събитие "авансово плащане". Липсва авансово плащане и по издадената за "авансово плащане" на касатора през м. 07.2007 г., отразена в справката му декларация за м. 02.2008 г. Настоящият съдебен състав намира, че двете кредитни известия не се съдържат задължителният реквизит по чл. 115, ал. 4, т. 2 от ЗДДС - основанието за тяхното издаване. Съгласно чл. 115, ал. 3 от закона, кредитно известие се издава в два случая - при намаление на данъчната основа и при разваляне на доставката. В конкретния случай е налице съвпадане на размерите на данъчната основа по кредитните известия и издадените фактури, т. е. не е налице намаление на данъчната основа. По делото няма данни, че към датата на издаване на кредитните известия е развален договора, въз основа на който са извършени плащанията по двете редовни данъчни фактури. Няма изрично писмено изявления на нито едната от страните по договора за продажба на недвижим имот от 25.07.06 г. за неговото разваляне, нито връщане на получения аванс, като тристранното споразумение е по повод договора за учредяване на вещно право на строеж и построяване на недвижим имот, който следва да бъде отбелязано, че е сключен между двете търговски дружества в нотариална форма. При тези безспорно установени данни правилно АССГ е обосновал извод, че през спорните данъчни периоди не са налице основания за ползване на данъчен кредит в спорния размер от дружеството по посочените данъчни фактури за авансови плащания, които не отразяват настъпили данъчни събития. При липса на предмет на доставката отразена във фактурата - "авансово плащане по договор" законосъобразно съдът е приел, че с РА правилно не е признато право на данъчен кредит по нея на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото на касатора не могат да бъдат присъдени разноски. На дирекция "ОУИ", гр. София, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 (хиляда) лева. Воден от горното Върховният административен съд, първо "А" отделение,