Решение № 15678 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2018 г.

Решение № 15678 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Р. Алексе, подадена от пълномощника му адвокат Петков, срещу решение № 2174 от 30.03.2018 г., постановено по адм. дело № 10933/2017 г. по описа на Административен съд С.-град в частта му с която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди до пълния му размер от 2180 британски лири и 1081. 90 лева ведно със законните последици. Поддържат се доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С молба от 22.12.2017 г. ищецът е уточнил, че претендираните вреди са общо в размер на 2180 британски лири, която сума е платена на няколко части, а в последствие е изплатена и сумата 1081,90 л. изчислена с оглед разликите във валутата, в нареден респективно получен адвокатския хонорар. Неправлино съдът е приел, че искът е недоказан, въпреки представените адвокатски пълномощни и договори, както и извлеченията за плащането на сумите. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск за обезщетяване на причинени и имуществени вреди. В касационната жалба подадена от Агенция "Митници ", се твърди, че решението е неправилно в осъдителната му част, въпреки, че делото е напълно изяснено от фактическа страна. Счита се, че не са налице пред поставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и решението е необосновано, тъй като липсват безпорни доказателства за направени разноски по съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление № 747/03.02.2015 г. издадено от началника на М. Ю. В представеното в съдебното производство пълномощно за адв. Христоскова, въз основа на което е осъществено процесуалното представителство, не е включено уговорено възнаграждение и начина на плащане. Възразява и срещу началния момент на присъждане на законната лихва върху уважената част от 611. 09 лв, като неправилно е приета датата на предявяване на иска - 02.05.2017 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и правилност на обжалваното решение. Мотивите на съдебното решение, според прокуратурата са съобразени с ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г. на ОС ва ВАС. В. административен съд, състав на трето отделение, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административния съд С. - град е уважил частично предявеният от Р. Алексе, [гражданство] против А. М. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, и е присъдил обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 611, 09 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.05.2017 г. до окончателното изплащане, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, доказани са по делото реално причинени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По делото няма спор, че с влязло в сила съдебно решение № 141/3.03.2016 г. постановено по анд. № 1276/2015 г. по описа на КРС е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това решение е потвърдено с Решение № 264 от 14.07.2016 г. постановено по к. а. н. д. № 261/2016 г. на Админстративен съд - П. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издадено при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат Христоскова, чиято представителна власт произтича от представено пълномощно на л. 13 от дело № 167/16 г на Административен съд К. в което е отразено, че се упълномощава за процесуално представителство пред КРС и по касационно производство пред КАС (в последствие делото е разгледано от АС - П. - определен от ВАС). Вярно е, че в производството, развило се пред Районен съд не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. В протокола на АС - П. от 22.06.2016 г. по адм. д. 261/2016 г. е отразено участието на адв. Христоскова, като е посочено че " пълномощното е по делото ". Представянето на договор извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по съществото на спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай обаче съдът правилно е прел частично доказване на исковата претенция. В хода на производството по ЗОДОВ е установено плащане чрез банково нареждане на У. Б. за сумата 312, 45 евро, получени от адв. Христоскова преди приключване на устните състезания по кнд. № 261/2016 г. по описа на Административен съд - П. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за частична основателност на иска, тъй като са съобразени с съдебната практика както и с ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г., което изрично посочва, че производството е исково и страните разполагат с доказателствената тежест да установят претенциите си. Обосновани са и законосъобразни са мотивите на съда и относно началния момент на дължимата лихва и относно необходимостта ищецът в тези производства да установи реално причинени вреди в самото производство по отмяната на НП. В случая е доказана реално причинената на ищеца вреда относно разходите направени за участието в производството по отмяна на наказателното постановление за адв. Христоскова, но не и по отношение на останалите адвокати за които има данни, че са участвали в производството, но не е доказана конкретната по размер вреда и причинна връзка. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът правилно е съобразил ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно изискванията за установяване плащането на уговорения адвокатски хонорар. Това ТР е приложимо, независимо, че в случая производството е по ЗОДОВ и се касае до вреда, но тя е причинена и е производна именно от направените разходи за ползвана правна помощ. Ето защо обосновани са изводите на съда за частична основателност на предявения иск. Предвид изложеното настоящата инстанция намира касационните жалби за неоснователни и, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение