Решение № 3991 от 12.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 239/27.06.2022 г., постановено по адм. д.539/2021 г. по описа на Административен съд Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно с твърдения, че то не е съобразено с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде потвърден оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът ДЗЗДОвцевъдство-2012 оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 239/27.06.2022 г., постановено по адм. д.539/2021 г. по описа на АСВраца е отменен Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 (ПРСР) за кампания 2018 изх. 01-2600/4579 от 11.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката на административния орган за ново произнасяне с указания и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципи, както и в и противоречие поради с материалния закон, поради което е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, както и правилно като краен резултат, независимо, че касационната инстанция не споделя всички изложени от АС-Враца мотиви за отмяна на административния акт. Обосновано въз основа на всички събрани по делото доказателства АС-Враца е приел за установено, че ДЗЗДОвцевъдство-2012 е подало заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 0621061770514/25.05.2017 г., с което е поискано финансиране по няколко схеми и мерки, в това число и по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020, по която е кандидатствано с парцелите от предходна кампания (за 2017 г.), включително и спорната площ от 1,575 ха от БЗС 54020-62-1-1. През 2017 г. на бенефициера е извършена проверка на място, от която е констатирано, че на тази площ се отглежда царевица. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. на министъра на земеделието и храните (Наредба 7/2015 г.) при управлението на дейностите по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС" земеделските стопани трябва да не разорават заявените постоянно затревените площи, а ако се констатира разораване на постоянно затревените площи, земеделските стопани са длъжни да ги възстановят най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата година съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.) На 11.08.2021 г. с изх. 01-2600/4579 е издаден Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. на ДЗЗДОвцевъдство-2012 от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с правно основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7/2015 г.- невъзстановена затревена площ за кампании 2017 и 2018 г., но без да изследва обстоятелствата доколко са налице всички предпоставки за прекратяване на ангажимента. В отменения от АС-Враца акт е посочено, че е извършена повторна проверка на място за кампания 2018 г., при която е констатирано отново разораване на същата площ със следи от нова реколта от слънчоглед, което се оспорва в отговора по касационната жалба. Обосновано АС-Враца е приел, че от допълнително събраните в съдебното производство се налага извод, че в административното производство не е установено по категоричен начин разораването на спорните площи от ДЗЗДОвцевъдство-2012, което е сезирало е сезирало РУ-Оряхово с въпроса. Действително за ако е налице разораване на 1,575 ха от БЗС 54020-62-1-1. ЗЗДОвцевъдство-2012 е трябвало по реда на чл. 31 от Наредба 7/2015 г. да уведоми писмено ДФЗ за тази нередност, включително и с твърдението, че разораването е извършено от трето лице. Разораване по принцип е предпоставка за упражняване на правомощията на ДФЗ по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7/2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент, респективно като резултат земеделският стопанин да трябва да възстанови получената финансова помощ по съответното направление. В случая, поради установеното от АС-Враца нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 35 от АПК) административният орган въобще не е установил и други непосочени от първата инстанция факти, които също са относими към законосъобразното упражняване на правомощията по чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 7/2015 г., а именно тези, включени в хипотезата на чл. 77, пар. 2, б. д от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013), според която не се прилагат административни санкции, когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б). Съгласно чл.77, параграф 8, буква б от Регламент (ЕС) 1306/2013 Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробни процедурни и технически правила с цел еднакво прилагане на настоящия член по отношение на подробните правила за определяне на дадено неспазване като незначително, включително определянето на количествен праг, изразен като номинална стойност или процент от допустимия размер на помощта или подпомагането, който обаче е не по-малък от 0,5 %. Липсва установяване относно това разораните площи каква част от общата площ представляват, респективно дали са над установения минимален количествен праг от 0.5 % от допустимия размер на подпомагането (което е функция на заявените площи), за да е законосъобразно прекратяването на ангажимента относно цялата заявена за подпомагане площ. Не е изследван въобще въпроса доколко предприетата административна марка е пропорционална на допуснатото неизпълнение на многогодишния ангажимент в неговата цялост, което е в противоречие с чл. 6 от АПК и чл. 77, параграф 2, б. д от Регламент (ЕС) 1306/2013. Основателни са оплакванията в касационната жалба, според които съдът неправилно е приел, че административният акт не съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Действително в конкретния случай отмененият от АС-Враца акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент съдържа описани фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден, но не са установени всички относими факти от значение за правилното приложение на материалния закон, а другите допуснати нарушения, които са констатирани от първата инстанция, съставляват достатъчни основания за отмяна на акта, поради което не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение. По тези съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ДЗЗДОвцевъдство-2012 е направила разноски в размер 1200 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение